Един радостен миг с Пъпет

В началото той се промъква зад нея бавно, тя усеща, че нещо не е наред - пулсът й се променя, подсъзнанието й подсказва, че трябва да се обърне, но се страхува. Той изкарва един подпален поглед, доволен от това зло, което е намислил...
Вятър минава през косата и леко се плъзга по кожата й, тя настръхва и заедно с вятъра той скача, хвърля й се от горе бурно, събаря я, и казва с прекрасният си глас "Мимее ^ ^ ". Той я прегръща силно, гръбнакът й изпуква. Той й пипа косата и се кефи като циганин на баничка от пекарна гала.
Сърдечният й ритъм се успокоява, след като осъзнава, че няма повече опасност, изправя се тя, изчиства си дрехите от прахта полепнала по нея от земята, усмихва се с нежната си, прекрасна усмивка и казва "Брайъне ^ ^ " . Прегръща го нежно, пипва му косата, вътре в нея върлува бурна радост и така приключва всичко.
След дълъг разговор, стават от земята радостни. Той казва довиждане, прегръща я за последно и изчезва в мрака. Тя се оглежда, сълза пада от окото й, студеният вятър пак погалва кожата й и тя настръхва. Подсъзнанието и подсказва да се обърне - да го потърси, но тя знае, че него го няма и няма да го види още дълго време. Усмихва се и под слънцето закрито от гъста тъжна мъгла се запътва тя към дома си и това беше всичко…след краят на срещата тя се прибира. Стига до входната врата отваря и изведнъж се събужда стресната, и разбира, че това е било само радостен хубав миг - част от сън. Усмихва се и заспива отново с надежда, че някога ще стане реалност...

love ya dude Hlom

Геш, изненада ме приятно. Харесва ми стила ти на писане - прям, откровен и непосредствен, както си се изказваш и в живота. Прочетох го с усмивка, а сравнението с циганина ме събори от стола.

Пъпет получава кичурче от косата ти, което с радост ще й предам затуй, че така те е вдъхновила.