Какво е най-важно за вас в едно приятелство ?

_________________
THEY CAN'T STOP US, LET 'EM TRY! FOR HEAVY METAL WE WILL DIE!
[I Can't Stop Rockin']
666 the Number of the Beast
Hell and fire was spawned to be released

Искреност и доверие.

Писах вече по този въпрос в моята тема Руто и описание - магаре и космос, но понеже си приятелче и темата ти незаслужено остава без особено внимание,ще се повторя (колкото и да не обичам да се повтарям)

Руто и описание - магаре и космос написа:

Приятелството е едно от трите проявления на любовта,а именно –душевната любов. Аз винаги съм се удивлявал на този дар на човека –да се сприятелява! Има една поговорка: „Кажи ми какви са приятелите ти и ще ти кажа какъв си ти” –това е пасивната гледна точка. Активната е дадена от Оскар Уайлд: „За качествата на един човек може да се съди по това как влияе на приятелите си”. Всичко това ни казва, че приятелството е преди всичко общуване и взаимодействие. Има и друга поговорка: „Приятел в нужда се познава”! Тука бих те посъветвал да прочетеш писмата на Цицерон, озаглавени „За приятелството”.

На кратко: човек би останал с впечатлението, че приятелството се поражда от нуждата, но това е просто объркване на причината и следствието –помощта в нужда е следствие от приятелството, а не нуждата –негова причина. Приятелството е безкористно (все пак е любов), а всяка корист, която би свързала двама души в някакво общуване не ги прави нищо повече от бизнес партньори в най-добрия случай и използвач-използван в най-лошия. Приятелство се поражда, когато една личност намери своите ценности в друга личност и след като двете личности споделят еднакви ценности, те неминуемо са равни –без равенство няма приятелство (не случайно комунистите използваха обръщението „другар”) Още римляните са казали: Inter dominum et servum nulla amicitia est! /Между господар и роб не съществува никакво приятелство/. Пределно ясно ми е, че хората не сме равни, но също така знам и се стремя към това, можем да се отнасяме един към друг като равни...

За мене едно от най-важните неща в приятелството е взаимната подкрепа.
Когато се доверяваш на един човек, и евентуално
получаваш същото в замяна, става важно този човек да е до тебе когато имаш нужда.
А не да се офлянква и да те изоставя, когато ти е зле.
Или когато просто искаш да не си сам.

това което казахте е невроятно особено Руто благодаря ви

доверие, искреност, липса на егоизъм, разбиране, жертвоготовност
иначе някак не става

лоялност, доверие, честност един към друг..!
тва е.. :р

най-важното е никой никого да не е*е в г**а. останалото някак ще го измислите.

Знаете ли, това е толкова относително.
Никога, ама никога между двама души (или повече) няма искрено приятелство, няма такива взнаимоотношения, каквито са споменати на някои места по-горе.
Да, всеки иска да получава разбиране, да не бъде лъган и предаван, отсрешният да няма задни мисли и т.н., но пък първо ние самите трябва да се замислим какво правим и даваме, за да изискваме толкова много и трудни неща.
Да, да бъдеш честен спрямо някого е доста трудно нещо. Всички сме егоисти, всички мислим първо за собствения си г*з. И да се отрича - това е така, знам го, ако не от личен опит, то поне съм наблюдавала хората и знам.
Трудно е да наречеш някого свой приятел. А и такова нещо като ''приятелство почти не съществува''. Всичко е една измислица и голяяяма илюзия, заблуждаваща много хора.
Знаете ли, истината е в това всички да бъдем безчуствени. Или добре, поне да не взимаме толкова навътре всичко, което се случва около нас. Не знам, трудно ми е да го обясня, а и е доста дълга историята, която евентуално бих споделила.
Приятелство, пф, може би това да излезеш да пиеш бира, да се разходиш в парка, да седнеш на един чин с някого и същевременно да му споделяш разни неща се нарича приятелство, но за мен истинското приятелство далеч не е това. И малко хора могат да го осъзнаят. Както и да е, започнах да разтягам локуми вече.
-.-

Аз вярвам в истинското приятелство - безрезервното, прощаващото, саможертвеното, себеотрицателното, трудното, болезненото, истинското.

Познавам няколко хиляди човека и го казвам с чистата съвест, че не се изхвърлям, но истинските ми приятели се броят на пръстите на едната ми ръка... процентът може и да е малък, но това не означава, че те не съществуват. С някои от тях не започнахме добре, с други добре почнахме, но не добре продължихме, но всеки направи нужното усилие и приятели сме сега и, надявам се, завинаги!

Руто, казваш, истинското приятелство е саможертвеното, себеотрицателното... Колко човека са правили нещо такова за теб?

аз бих го направил !!
за него всичко бих направил ;] само да е по силите ми

temples of death написа:

Руто, казваш, истинското приятелство е саможертвеното, себеотрицателното... Колко човека са правили нещо такова за теб?

Достатъчно, дори и повече от достатъчно!

Аз също съм го правил за много хора, дори някои от тях да не са ми били истински приятели... Попитай някой от приятелите ми, дали може някой да се оплаче от мен. Не ти говоря за грешките - всеки греши, а за волята, добрата воля да продължим напред, въпреки всичко...

А има и няколко, които няма как да попиташ, но те пред Бога ще свидетелстват...

Не знам защо отричаш най-светлото нещо в живота на човека - приятелите - единствените хора, които сами си избираме и които сами избират нас... Жалко за теб, ако живееш в мрак без приятели, без вяра в приятелството...

@ Геш, благодаря ти, братче Знам!

О, не, не, съвсем не е така. Оценявам, че имаш много повече житейски опит от мен, именно това е целта на тази...хм, дискусия(?) - да обменим информация и всеки да научи нещо от другия.
Не отричам приятелството-в никакъв случай. Имах късмета да открия един много специален човек за мен точно в момент, когато и не подозирах. Опознах го дотолкова и знам колко сърдечен и ... Всъщност не е от значение какъв човек е. Мисълта ми беше, че не отричам приятелството, а именно - познала съм го и се надявам с този човек то да продължи дълго.
Но пък какви приятели има... Всеки гледа своето благо, всеки мисли само и единствено за това дали на него му е угодно нещо... Жалко е и доста тъжно.
Днес имах неприятен момент с един такъв ''приятел'' и се замислих дали това, че си прекарал целия си живот с някого, да си минал през толкова много неща, трудни, лоши, да си споделял всичко с този човек... И накрая той да предпочете някой, който познава от половин година... Казват, че в такъв случай въпросният не заслужава внимание. Но кажи ми, честно ли е така да се прекъсват отношенията между хората, по толкова нелеп начин? Тежко е, когато се разделяш с приятел... който след време става ''бивш'', ако мога така да се изразя.
Мога да ти дам пример с момиче, с което бях много близка през последните две години, прекарани в училището в Каварна. Много, много я обичах и с нея прекарвах значителна част от времето си, чувствах я като сестра, имахме си онези детски измишльотини, в които вярвахме и на които се радвахме много. Тя ми беше приятелка. Или поне я аз съм я чувствала като такава. Лятото, преди учебната година, която щях да започна в ново училище в друг град, се опитвах да се свържа с нея по какъв ли не начин. Но тя така и не се вясваше, винаги беше ''излязла някъде''. А случайно видеше ли ме из града, беше много заинтересована за душевното ми състояние, прегръдки, целувки... А не се сещаше да ми се обади, да дойде до нас, например. Поне един обикновен жест на внимание.Как да кажа...всичко се преобърна за миг, буквално за миг.
Ох, звучи толкова просто и безсмислено това, което ти разказвам и сигурно си мислиш ''що за глупости ми говори тая?!'', но пък толкова приятели съм виждала, че считам за най-добре да даваш това, което получаваш. Аз не бих искала да разкривам себе си пред човек, на когото му е все тая за мен, човек, който живее за момента и за момента е с някого. До извлича от отсрещния това, което му е угодно, а в замяна да не дава нищо. Нелепо е, разбираш ли... Това не е приятелство, нищо не е. Това са просто някакви...взаимоотношения между хората, някакво познанство. Не ми харесва това, че на точно такива се лепва етикет ''приятелство''. Има още доста коса да ми расте, докато порасна и успея да изградя за себе си един пълен образ на хората и света около мен. Страхувам се, да не ме наранят с постъпките си, именно заради това се опитвам да не бъда толкова емоционална на моменти и да сдържам всичко в себе си. Но тъй като това е нездравословно, а аз не искам да се разболея от нещо и да умра, защото пред себе си виждам още много рок фестове, виждам дори и сватба с някой дългокос хубавец, о, да, виждам и една сюрия малки метълчета да бягат из къщи ;D ах, та.... тъй като е нездравословно да сдържаш емоциите и чувствата в себе си, решавам да не обръщам внимание толкова на тях, като разбира се, не показвам на околните, че всъщност ми пука за всичко ;)

Признавам, че ми е трудно да отговоря, понеже какъв отговор мога да дам на предаден от приятел човек? Вярвай? В какво да те съветвам да вярваш? В следващото предателство?

Жалко! Жалко наистина, че е трябвало да преживееш нещо такова...
Какво мога да те посъветвам?
Само едно: вярвай, че ти можеш да бъдеш верен приятел! Както казах, приятелството може и да е болезнено, както всяка любов...

Не мисля, че е уместно да продължавам да те поощрявам да вярваш в приятелството, а по-скоро да вярваш в себе си и че ти самата можеш да бъдеш верен приятел въпреки всичко.

Защо ти казвам това? Защото както е вярно, че само от истински приятел става качествен предател, така също е вярно, че и десет предатели не се равняват на един истински приятел.

Не е от значение колко повече от теб съм живял, понеже болката не се измерва нито в часове, нито в килограми... Това обаче, в което се опитвам да те убедя, е че каквато и гадост да ни се случи, не трябва да спираме да вярваме в хубавите неща в живота, понеже така както у човека има добро и зло, така и в живота ни има и хубаво и лошо, но какви да бъдем, избираме сами!

Замисляш се за бъдещето, за деца и за грижи... това е страхотно според мен, но замисли се също така, дали е правилно и отговорно да предадеш разочарованието си и на децата си (живи и здрави да са, когато Бог рече да се появят)... Нормално е да кажеш, че с горчивия си опит ще ги предпазиш, но ако грешиш...?

внимаваи как си подбираш приателите
ми каза Руто.. а ако търсиш приател,търси Руто казаха всички които аз познавам и познават Руто...
лошо е да те предадът приатели но не от 1-2 години приателство,това дори не е приателство но зависи от човека едно приателство се гради дълго... лошо е да те предадът приателите с които си израстнал от децката градина, дето не е от 1 -2 години а от 8 години.. за 1-2 не може трябва да си готов за всичко за това аз лично не се доверявам лесно на хората..

За мен винаги е било важно човек да може и да успява да се справя сам в ситуации, когато наблизо няма кой да му помогне. И мисля, че това е най-важното нещо, на което трябва да се научи човек през живота си (разбира се, след умението да обича. Смятам, че е умение, но няма да обяснявам защо, тъй като навлизам в друга тема на разговор).
Всеки трябва да се научи да бъде независим от другите, включително и от родителите и приятелите си, ако има такива. Според мен трудно би могъл да намериш човек, който да е готов да ти помогне във всеки един момент. (Не казвам, че е невъзможно).
Ако трябва да давам пример на децата си - то в никакъв случай няма да се опитвам да налагам своето мнение, като им втълпявам, че истински приятели няма и т.н. На мнение съм, че човек трябва опознава света и околните сам, а не като си изгражда някаква представа от това, което му е казал някой, било то и родител.

Bryan, а когато си с този човек 16 години? За предателство ли да сметна това, или по-скоро ''всеки поема по своя път''... път, който не се преплита с моя.... :/

същност допуснах грешка,8 години училище... да го кажем 14 години има..

temples of death написа:

За мен винаги е било важно човек да може и да успява да се справя сам в ситуации, когато наблизо няма кой да му помогне. И мисля, че това е най-важното нещо, на което трябва да се научи човек през живота си (разбира се, след умението да обича. Смятам, че е умение, но няма да обяснявам защо, тъй като навлизам в друга тема на разговор).

Разбира се - далеч съм от мисълта, че трябва да ревем на приятелите си за най-малкото нещо. Аз лично предпочитам да си общувам с тях, колкото може по-редовно и чак когато разбера, че не мога да се справя сам с даден проблем, да поискам помощ, макар че до сега винаги съм я получавал преди да я поискам, за което съм много благодарен. Старая се и аз така да правя.

temples of death написа:

Всеки трябва да се научи да бъде независим от другите, включително и от родителите и приятелите си, ако има такива. Според мен трудно би могъл да намериш човек, който да е готов да ти помогне във всеки един момент. (Не казвам, че е невъзможно).

Независимостта е важна. Независимостта от родителите е мерило за зрелостта. Независимостта от приятелите е мерило за искреността в едно приятелство. Също както в любовта, "не мога да живея без теб" означава само едно - егоизъм. Зависимостта в едно приятелство проваля приятелството, понеже отнема равенството, а без равенство няма приятелство. И все пак, между приятели има определен вид зависимост, която те споделят помежду си, т.е. съобразяват се един с друг и не прекрачват определени от тях самите граници.

Наистина не можем (и не трябва) да очакваме приятел да ни помогне във всеки един момент. На мен ми се е случвало да потърся помощ от приятел и да се окаже, че той/тя се нуждае повече от моята помощ, отколкото аз от неговата/нейната и в такъв случай си помагаме взаимно. Както е казано, "Слепият ще носи на гръб сакатия и двамата ще вървят напред".

temples of death написа:

Ако трябва да давам пример на децата си - то в никакъв случай няма да се опитвам да налагам своето мнение, като им втълпявам, че истински приятели няма и т.н. На мнение съм, че човек трябва опознава света и околните сам, а не като си изгражда някаква представа от това, което му е казал някой, било то и родител.

В началото децата се носят на ръце, после за ръчичка и накрая тръгват сами. Важното е да знаем кога да ги пуснем да вървят сами.

temples of death написа:

Bryan, а когато си с този човек 16 години? За предателство ли да сметна това, или по-скоро ''всеки поема по своя път''... път, който не се преплита с моя.... :/

Много добър въпрос.
За мен лично да си приятел с някого не означава задължително да сте цял живот заедно и да се виждате всеки ден. Всички вървим по пътя си и, слава Богу, не вървим сами. Срещаме различни спътници в пустинята, с които вървим от оазис до оазис и тъй докато не стигнем до райската градина, където се събираме всички заедно.
Аз например имам приятел, с когото не сме се виждали от 1999 и се чуваме само да си честитим новата година, но не мисля, че сме по-малко приятели от преди. C'est la vie, mon amie.

Наи-важно е приятелят/приятелката да не говори или обсъжда, това което си споделил/а с други хора. После идва доверието, което е изградено на базата на първото, но не може единия да споделя а другия да не може да му вземе думата и да не бъде разбран(случвало ми се е) т.е. трябва доверието да е взаимно и да има разбиране и горе-долу една гледна точка, защото иначе ще има да спорят тези двама "приятели". Жертвоготовност, никога да не се сърдят един на друг дълго време...и лоялност. Мисля, че това са основните качества за едно истинско приятелство.

За мен,най важното в едно приятелство едовери,то,зваимната подкрепа и готовността да помогнеш на приятел винаги,когато има нужда от теб.

Да попитам....случвало ли ви се е заради гаджето си да загубите приятели?! То явно няма да са толкова добри приятели де ама...все пак.

А аз ще допълня въпроса с неговата противоположност:
Случвало ли ви се е заради приятели да си загубите гаджето? То явно каква любов е било, ама все пак...

Аз съм на мнение, че двете трябва да вървят ръка за ръка. Но...допреди 4 години имах много готина компания. Бяхме адски близки, но после заради един...глупак, който не заслужаваше се скарах с тях. Получи се ужасно. Днес разбрах, че все още са заедно като компания...от 1 клас. Стана ми много криво, че съм позволила някой да ме заслепи до такава степен.

Цитат :

Случвало ли ви се е заради приятели да си загубите гаджето?

Мисля, че ако обичаш даден човек не би трябвало да ти влияе мнението на другите, но е хубаво да се вслушваш, когато ти казват: "Той не е за теб, ще те нарани, не виждаш ли!", а не да се караш с тях и накрая наистина гаджето да направи на маймуна.

Experience is what we call our mistakes.

Винаги можеш да потърсиш приятелството им отново - не губиш нищо, което да не си губила преди. Най-вероятно и те се чувстват като теб..