Gorefest (death metal)

Действието се развива в Холандия – страната на лалетата, вятърните мелници, дървените налъми и гей-браковете.

Главни действащи лица:

Jan-Chris de Koeijer - вокали, бас
Frank Harthoorn – китара
Boudewijn Bonebakker – китара
Ed Warby - барабани

1985 година. Jan-Chris de Koeijer (JC) – буден, живеещ в малък град в Зеландия младеж – прави първите си стъпки в музиката, когато на 19 години (по-добре късно, отколкото никога, както той сам казва) решава да подхване бас китарата. В арена на неговите схватки със сложния инструмент се превръща клуб “The Beast”, където юношата става свидетел на не един гиг на групи от онова време и където тогава се вихри стабилна пънк сцена. Ставайки част от нея, JC влиза в състава на група Sjolmord, чийто звук е смесица от класически британски пънк и американски банди като Suicidal Tendencies. Постепенно, но без излишно чудене, Jan-Chris се запалва по групи като Agnostic Front и дори Sodom, Kreator и други.

Докато младият пънкар бавно преминава в земите на тежката музика, друг гражданин на малкото провинциално градче Хуш – Frank Harthoorn – е вече отдавна завладян от метъла. Макар и наскоро започнал първите си опити да свири на китара, той често си мечтае за група, с която да опъва жиците на инструмента си. Frank често се отбива в местния музикален магазин, за да си купува албуми на любимите банди и при едно такова посещение той случайно се запознава с Jan-Chris. Наричайки се “метъл” и “пънкар”, двамата зачестяват срещите си. Така се стига до една мрачна ноемврийска вечер в края на 1988 г., когато, след дълъг и тежък запой в градската кръчма, JC и Frank, вместо да сключат брак помежду си, решават да сложат началото на нещо далеч по-стойностно – Gorefest.

Всъщност, първоначално групата се нарича Condemned Heretics, a по-късно минава и през имената Leprosy и Abhorrence. За начало състава допълват Alex van Schaik на китара и Mark Hoogendoorn на барабани (запомнени единствено като Alex и Mark), с които се издават демо записите “Tangled in Gore” (1989) и “Horrors in a Retarded Mind” (1990). С тях се стига и до първия дългосвирещ албум на Gorefest – “Mindloss” (1991), издаден от Foundation 2000 и разпространен чрез Nuclear Blast. Това издание е далеч от представата, която днес имаме за холандската шайка, но със стила, който са гонили тогава, то дава сериозна заявка сред ъндърграунд средите. “Mindloss” предлага обилни количества задъхан, среднотемпов дет, явно излязъл от закърмените с олдскуул глави на Frank и Alex. Албум, записан качествено и изпълнен с хъс, който обаче сега, от разстоянието на времето и успехите на Gorefest, изглежда някак блед на фона на уникалния стил от по-късните им години. Макар тази тава да постига добър успех, JC не е удовлетворен от развитието на Gorefest. Перфекционизмът му, ценно качество, насочващо го и до днес, го оставя с чувството, че нещо липсва. Въпреки това, пътят е поет и младите музиканти са твърдо решени да живеят за музиката.

Дълго преди всичко това да се случи, през 1982 г., в един друг холандски град – Ротердам - се заформя младата група Aggressor, създадена под палката на едва четиринайсетгодишния Edward R. Warby. Кратка еволюция прекарва бандата от училищните изяви до няколко клубни сета, но накрая изоставя Aggressor, които се разпадат, а продължава да подкрепя Ed. Той минава през редица местни състави, като се задържа за повече време единствено в съществуващата и до днес прогресарската група Elegy през 1987.

Междувременно, осемнайсетгодишният Boudewijn Vincent Bonebakker (родом от Хуш, но преместил се в Бреда), разочарован от незадоволителната си диплома в училище, свири в подобната на Stooges група Yamahamamamas, докато се изучава за социален работник. Тази банда не просъществува дълго и Boudewijn се мести в LOOD – група, повлияна от Big Black и Voivod, насочена към далеч повече шум и деструктивни емоции и чрез която Boudewijn решава да избере музиката за свой начин на живот.

Годината отново е 1991 и макар лятото да е към края си, горещи страсти се развихрят в лагера на Gorefest. Недоволни от представянето на Alex и Mark, JC и Frank буквално ги изхвърлят от групата с намерението да се захванат с още по-сериозна и най-важното – още по-оригинална музика. Набрали известна популярност и връзки, офертата им за мястото зад барабаните достига до ушите на Ed, който изоставя неамбициозните според него Elegy, макар и не веднага. Като манна небесна идва и предложението на Boudewijn да смени Alex (с който се познават още от края ’88 г.), след като LOOD се разпадат по време на турне в Югославия месец преди войната. Сякаш самата Съдба се е погрижила всичко да се нареди бързо и лесно и Gorefest сформират състава, в който ги познаваме до днес.

През 1992 г., след турне из Обединеното кралство, освежени и по-нахъсани от всякога, холандците подписват с Nuclear Blast, с които издават втория си дългосвирещ албум – “False”. Преди това, през същата година, Gorefest ясно заявяват новата и уверена посока, която са взели, с демото, скромно озаглавено “Promo ‘92” и лайв EP-то “Live Misery”. “False” е несъмнена крачка напред, бидейки в пъти по-техничен и оригинален от предшественика си. В това издание чуваме значително по-тегаво настроение и бързина, внимателно смесени с набиващо-бавни рифове и чудни сола. Взимайки това предвид, никак не е чудно, че и до днес това е една от най-слушаните им тави. Членовете на състава доказват качествата си на музиканти и без каквито и да било условности заявяват на света, че нова голяма дет метъл банда се задава и нейното име е Gorefest. Като доказателство за това идва и съпортът, който холандците стават на самите Deicide по време на европейското им турне през ‘92.

В 1993 г. Nuclear Blast събират холандците в един сплит с три други групи от листа им, а именно Benediction, Mortification и Macabre, което издание е твърде меркантилен, но определено показателен за Gorefest ход от страна на лейбъла. През 1994 пък излиза първият им дългосвирещ лайв албум – “The Eindhoven Insanity”, записан на 30 май 1993 по време на “Dynamo Open Air”, при публика, наброяваща около 50 хиляди души.

Същата година излиза и албумът, който окончателно бетонира името Gorefest като част от елита на световната дет метъл сцена, независимо, че получава твърде противоречиви отзиви. Това е “Eraser”. Той предлага доста по-разчупен ритъм, относително експериментиране с нови тоналности, нови похвати в китарните прогресии, дори JC звучи различно – въобще този албум предлага доста нови неща, които консервативната сцена трудно би приела. Става ясно, че веднъж показали на какво са способни, Gorefest имат намерението да покажат и какво смятат да направят, а именно - да разчупят все по-вкостеняващия дет метъл. Още първите им крачки в тази насока обаче, както се е случило с много други новатори, биват посрещани колкото от възторжени възгласи, толкова и от недоволни крясъци.

През декември ’94 г. следва EP-то “Fear”, носещо името на едноименно парче от “Erase” и включващо още три нови песни. Няколко месеца по-късно същото EP излиза като сплит с това на Amorphis, “Black Winter Day”, като в това издание са намерени доста допирни точки между стиловете на двете групи от онова време и комбинацията е доста успешна. През ‘96 пък излиза сингълът “Freedom”.

Следва “Soul Survivor”, който вижда бял свят през пролетта на 1996 г. и бележи пълното късане на Gorefest с баналностите в дет метъла – към предишното си звучене те добавят влияние от седемдесетарския рок (от този момент започват да ги наричат и дет енд рол), вкарват акустични китари (както правят още в “Eraser”), пиано и акордеон (само леки щрихи в две от песните). Като се вземе предвид, че в никой случай не са скъсали с тягостната атмосфера и тежкото звучене, че не са разводнили музиката си с нищо, нито пък излезли в твърде екстравагантни води, е престъпление за всеки фен на тежката музика да каже, че това издание е провал. Независимо, че много хора извършват това престъпление, възходът на Gorefest не спира и феновете неспирно се увеличават, за което “Soul Survivor” има голям принос.

Годината е 1998 и, вече скъсали с Nuclear Blast, Gorefest подписват със Steamhammer/SPV, под чието крило издават поредния дългосвирещ албум – “Chapter 13”. В този запис холандците уверено утвърждават дет енд рол насоката на музиката си, като стъпалото нагоре отново е извън всякакво съмнение – след “Soul Survivor” композициите са още по-изчистени и повече за куфеене, отколкото за размисъл. Доста фенове остават разочаровани от “Chapter 13”, който по неясни причини не успява да стигне резултатите, дадени от предшественика си, макар да е един повече от достоен Gorefest.

В края на същата година като гръм от ясно небе идва новината, че Gorefest са се разпаднали, главно вследствие на лични причини. Сякаш от нищото се появява това съобщение и също така изведнъж името на групата изчезва в нищото – без обяснения, без церемонии. Години на непрекъснат растеж и изведнъж тотален срив, който оставя феновете като гръмнати и в настръхнало очакване на евентуални събития около групата.

Gorefest изчезват от дет метъл картата на света, но неговите членове не се отказват от музиката, макар тотално загубили връзка и в различни стилове. Frank намира утеха в експерименталните изяви на група, наречена The Hollow Men. Ed пък се включва в безброй проекти, сред които си струва да се споменат участието му в амбициозния Ayreon на Arjen Lucassen, в групи като Orphanage, Hail of Bullets, After Forever, както и някои “неметъл” изяви. JC се изявява в проекта ColdPopCulture, за който така и не се чува особено, а Boudewijn решава да изучи класическата китара в Тилбургската консерватория, след което става учител. Времето си тече и все повече хора започват да мислят, че реюниън на Gorefest никога няма да има.

В проект-концерт, озаглавен “Live in Dangerous”, посветен на Phil Lynott през 2003, Boudewijn бива поканен като участник. Той не пропуска възможността, защото научава, че в концерта е включен и един негов стар боен другар – Ed Warby. Двамата се срещат и, сякаш Съдбата отново се намесва, на концерта присъства и Frank Harthoorn. Минават няколко седмици и тримата се озовават във всекидневната на Jan-Chris, където се събират на по бира след близо шест години раздяла. Идеята сама се налага в умовете им и съвсем скоро първите песни са налице.

Преговорите през лятото на 2004 за преиздаване на творчеството на Gorefest, случващи се след нов подпис с Nuclear Blast, водят до компилацията “To Hell and Back: A Goreography”, съдържаща шест диска с всичко, писано от холандците дотогава, под формата на демо записи, лайв изпълнения и ремиксове. Оттук насетне всичко изглежда сигурно - великите Gorefest се завръщат в оригиналния си състав, вдигайки на крака милиони фенове по цял свят.

И новият материал не закъснява – “La Muerte” излиза през август 2005 г., като звученето на тавата е сякаш Gorefest никога не са се разпадали. Истински наследник на “Soul Survivor”, но повече в духа на “Chapter 13”, новият албум е истинско пиршество за дет метъл феновете, приели завръщането на любимците си с отворени сърца. Без капка преувеличение, холандските екстремисти показват защо са сред елита на световната метъл сцена и с последното си творение, което ни зарадва през август 2007 – “Rise to Ruin”.

Докато те са потят по метъл фестивалите из цял свят, разгласявайки, че смятат да останат на сцената с всичкия си талант и преданост, на нас не ни остава друго, освен да благодарим на Gorefest, че се завърнаха, че ги има все така верни на феновете си и най-вече - на дет метъла!

КАК СЪМ МОГЪЛ ДА ПРОПУСНА ТЕМАТА, ЗА ЕДНА ОТ НАЙ-ЛЮБИМИТЕ СИ БАНДИ?!?!!?
Зверове! Едно от най-големите имена в холандския дет, въобще, едни от най-големите на дет сцената въобще. Една от малкото банди, които шибания death 'n roll не погуби!

ПС: Аз май съм един от малкото, които вярват че ще има 2-ри реюниън, а? xaxa

Слушал съм им няколко песни и общо взето ми харесват. С кой албум ще е най добре според вас да започна?

The Marlboro Man написа:

Слушал съм им няколко песни и общо взето ми харесват. С кой албум ще е най добре според вас да започна?

1вите неща.