Don Juan DeMarco (1995)

"## Режисьор : Джереми Левен

## В ролите : Марлон Брандо, Джони Деп, Фей Данауей

## Времетраене : 97 минути

## Резюме : Историята на един мъж, койте се мислеше за най-големия любовник на света... и хората, които се опитаха да го излекуват от това!

В тази философско-романтична комедия психиатър лекува доста необичаен пациент, само за да открие, че самият той е този, който печели най-много от техните сеанси. Мъж с маска и пелерина заплашва да свърши със себе си. Евентуалното му самоубийство е предотвратено и той е изпратен в психиатрично заведение, където един лекар си „измива ръцете” с него.

След това пациентът е поставен под надзора на д-р Джак Миклър - възрастен психиатър пред пенсиониране. Мъжът информира Миклър, че всъщност е великият любовник Дон Жуан, прелъстил над 1500 жени, но е изпаднал в дълбока депресия, след като не е успял да спечели ръката на жената на мечтите си. Миклър има десет дни за работа с „Дон Жуан”, след което последният ще бъде или пуснат, или затворен за дълги години в болничното заведение.

В разговорите си с младия мъж, който му разкрива тайните на любовното изкуство, Миклър открива, че неговата философия му помага да поднови провалилата се връзка с жена му и бавно започва да се убеждава, че пациентът му може би все пак наистина е Дон Жуан."

Обхванало ме е едно романтично настроение последно време и се сетих за един от най-романтичните филми, които съм гледала.


Както прочетох в един форум, само това че участват Марлон Брандо и Джони Деп е достатъчно да си сигурен, че филмът е добър. Не само заради романтиката, но също така и основната идея:

"I would say that he has a rather limited and uncreative way of looking at the situation. Look, you want to know if I understand that this is a mental hospital? Yes, I understand that, but then how can I say that you are Don Octavio and I am a guest at your villa? Correct? By seeing beyond what is visible to the eye. Now there are those, of course, who do not share my perceptions, it is true. When I say that all my woman are dazzling beauties, they object. The nose of this one is too large; the hips of another, they are too wide; perhaps the breasts of a third, they are too small. But I see these women for how they truly are... glorious, radiant, spectacular, and perfect... because I am not limited by my eyesight. Women react to me in the way they do, Don Octavio, because they sense that I search out the beauty that lies within until it overwhelms everything else. And then they cannot avoid their desire, to release that beauty and envelope me in it. So, to answer your question, I see as clear as day that this great edifice in which we find ourselves is your villa. It is your home and as for you, Don Octavio DeFlores, you are a great lover like myself, even though you may have lost your way and your accent. Shall I continue?"

Човек не вижда с очите, а със сърцето.

И разбира се песента на Браян Адамс...



"Sadly, I must report that the last patient I ever treated, the great lover Don Juan DeMarco, suffered from a romanticism which was completely incurable, and even worse, highly contagious."

Велик велик велик филм...
Думи нямам за него.

Невероятен филм!

И песента..и Джони...

Особено Джони....

Не знам вече колко пъти съм го гледала този филм. За съжаление всеки път после цял ден съм крива.

Защо крива : ( ??
За мен този филм е някак зареждащ.

Ами...зарежда ме докато го гледам и ако го гледам сама после...чувствам се самотна.
Странно е, необяснимо ама аз съм си странна по-принцип

Невероятно красив филм. И невероятно красив Джони Деп

Страхотен е филма и посланието е много силно,а Джони си играе брилянтно ролята.

Красивия ми, великолепен Джониии играе ролята супер яко
Love him