Първият Fable беше противоречива игра. Прекалено много медии тръбяха, че това ще е магнум опуса на легендарния гейм дизайнер Питър Молиньо (практически създал “божествения жанр” в гейминга с Populous, а впоследствие доразвил идеите си с Black & White).
Това трябваше да бъде ролевата игра, която най-пълноценно и безкомпромисно копира реалния живот и ти предоставя пълна свобода – играта, в която можеше дори да се ожениш и да създадеш потомство от дечица, приличащи визуално на създадения ти с любов герой.
В крайна сметка обаче се оказа, че техническите ограничения на игралните машини през 2004 г. и наличният бюджет препънаха много от идеите на големия Питър. В крайна сметка Fable беше едно умерено иновативно, но в никакъв случай не и революционно ролево заглавие, в което много от обещанията – сред които и дадения по-горе пример с децата на героя – просто бяха отпаднали от финалната концепция.
Въпреки това Fable предлагаше на играчите много стилно приключение, подправено с не особено съществени за геймплея, но невиждани дотогава в индустрията идеи, като например това че героят ви остаряваше в забързания ход на игралното време. Което довеждаше до уникалната опция, ако се "замотаете" прекалено много, въпросният герой да почине от естествена смърт преди да сте видели финалните надписи.
Въпреки очакванията на феновете, разширеното издание на Fable, озаглавено Fable: The Lost Chapters ни даде просто още приключения и различна финална битка, но не допринесе с нищо повече по изпълнението на грандиозните първоначални обещания.
Така, четири години по-късно, погледите на цялата игрална общност бяха спрени върху логичното продължение – Fable 2. Хардуеърът вече бе по-мощен, а времето за разработка – по-продължително. Роди ли се най-сетне революцията?
Лошата новина идва с прозрението, че Fable 2 е по-скоро надстройка към първия Fable и освен факта, че тук едно от миналите обещания на мистър Молиньо вече е спазено и героят ви наистина може да има деца, в общи линии промените спрямо предишната серия са минимални.
Добрата новина обаче е, че ако се дистанцираме от старите обещания за революция и очакването на заглавие, което едва ли не ще промени живота ни, няма как да не признаем, че Fable 2 е великолепна игра, един от бисерите на 2008 г. А в това й представяне тържествено заявявам, че нямам никакво намерение да търся "теле под вола" и да се оплаквам, че това не е очакваната от някои стъпка по пътя към истинската виртуална реалност и истинската виртуална свобода.
За добро или лошо, Fable 2 просто е една свежа, модерна игра, доразвиваща концепциите от оригинала и предлагаща няколко приятни нови идеи.
Историята е закономерно добре разказана, като за игра, индикираща добър сюжет още на ниво заглавие. Подобно на първата част всичко отново започва от лична трагедия за героя ви и идеята за отмъщение, която с времето прераства в нещо различно.
Би било некоректно да разказвам повече при положение, че първият сериозен сюжетен обрат се случва още на петнадесетата игрална минута. Във всеки случай сценарният отдел изпълнява подобаващо функцията си да ни държи в напрежение и да ни забавлява, а подбраните озвучители на героите и музикалния съпровод са абсолютно адекватни.
Визията е изключително колоритна и предлага странно, но ефектно съчетание между особено шарен детски комикс и изненадващо груби сцени на насилие и сериозно застъпени в историята теми за възрастни.
Отново, подобно на първата серия, и тук имате избор дали героят ви да бъде добър или лош (почти всяка задача, която получавате, може да бъде разрешена по два начина). В първия случай в хода на играта той се сдобива с блестящ ореол, а във втория – с чифт рога и светещи в мрака очи.
Докато сме на темата за външния вид на вашето виртуално алтер его, си струва да се спомене още нещо. Освен обичайната опция да си създадете човече по ваш образ и подобие, избирайки между различни дрехи, прически, грим, бради или татуировки (без значение от пола, прочее; никой не ви спира да гримирате мъжки герой и да го облечете в рокличка) Fable 2 предлага и много интересна идея по отношение на умирането.
Когато здравето ви падне до нула, наместо обичайната опция да се върнете към последния “save” и да се пробвате отново, тази игра просто възкресява героя ви... но наказвайки ви с някой особено неприятен белег по лицето или тялото му, който нямате възможност да премахнете. Изненадващо, това наказание върши истински чудеса и ви кара да сте много по-внимателни в схватките, за да не бъде виртуалното ви "Аз" загрозено.
Най-голямата иновация във Fable 2, за която най-вероятно сте чували, защото беше в центъра на всичките рекламни кампании, разбира се, е кучето на героя ви. Освен че е абсолютният шедьовър на програмистите и дизайнерите от екипа, защото изглежда и се държи като живо, кучето изпълнява и много важна геймплейна роля.
В зависимост от това колко добре сте го тренирали то може да ви оказва незаменима помощ в боя, да ръмжи, ако напред по пътя ви очаква някаква опасност и най-вече – да замества ефективно картата, защото открива всичките налични съкровища и тайни места в околността. От вас завсиси дали да се държите добре с животното или да го пребивате при всяка възможност, но честно казано, ми е трудно да си представя изрода, който би прибегнал до втората опция.
Трябва да го видите, за да го повярвате, но – повтарям се – това куче наистина е най-реалистичното нещо, което съм виждал в игра изобщо. Да му посегна ми се струваше еквивалентно на това да ритна истинско куче, което се гали в краката ми. И това го казва човек, който по правило си избира лошия път на развитие в ролевите игри!
Друг интересен аспект във Fable 2 е добавената опция за кооперативна игра. Във всеки един момент втори играч може да се присъедини към приключението ви, като от вас зависи какъв процент от общите точки опит и намерените съкровища ще му отстъпвате. Въпреки че героят ви си остава центъра на историята, а ролята на втория играч е сведена до тази на обикновен наемник, фактът че фокусът във Fable 2 пада основно върху битките гарантира, че партньорът ви рядко ще скучае.
В заключение мога да заявя най-отговорно, че 2008 г. беше повече от щедра към ролевите играчи. The Witcher: Enhanced Edition, Fallout 3 и Fable 2 са истински бисери в короната на гейминга.
Въпреки че бе твърде малка крачка в посока на виртуалната революция, която мистър Молиньо ни обещава от толкова години, втората “Басня” беше гигантска крачка в посока на неподправеното забавление. Което всъщност е и най-важното нещо за една игра, нали?
