RockPlace
Какво чакаш? Влизай!
RockPlace
Какво чакаш? Влизай!
RockPlace
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.



 
ИндексPortal with galГалерияТърсенеПоследни снимкиРегистрирайте сеВход
Similar topics

     

     Поезия

    Go down 
    +21
    littleMICROBE
    deathrose
    Марто!
    eMm
    ТехФлаш
    Imperial
    DALEK
    Hamlet
    Halinor
    Mr.Crowley
    Жоро
    Chaos!
    Лили.
    Puppet Master
    Сакс
    Руто
    Железен
    Kaamos
    bellz
    Немезида
    irrealiste
    25 posters
    Иди на страница : 1, 2  Next
    АвторСъобщение
    irrealiste
    Great
    Great
    irrealiste


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 352
    Location : Варна /из прашни улици някакви/
    Интереси : комбинацията между човка, криле, опашка, рога, хриле, нокти, люспи и копита, не помага, ако кандидатстващ в клуб по интереси
    Рейтинг : 6
    Registration date : 27.12.2008

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Поезия   Поезия EmptyПет 23 Окт 2009, 22:43

    някой?
    искам да видя любимите ви стихотворения, обичам да чета хубави неща, не за друго.
    искам да разбера това-онова за вас.
    а аз успявам да го направя с предпочитанията към поезията, така успявам да разгадя малко по малко хората. виждам вкусовете им и.. откривам частичка от света им.
    покажете ми света си. очаровайте ме.

    (май няма такава тема, но ако все пак съществува - извинете за отворената работа)
    Върнете се в началото Go down
    Немезида
    Кака
    Кака
    Немезида


    Female
    Age : 36
    Брой мнения : 1809
    Location : in his heart
    Интереси : Ania
    Рейтинг : 61
    Registration date : 31.01.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyПет 23 Окт 2009, 22:57

    Прощално

    На жена ми

    Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и неискан гостенин.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя –
    вратите не залоствай.

    Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам –
    ще те целуна и ще си отида.

    Н. Й. Вапцаров

    * * *

    Другото е малко дълго, затова поствам началото само и после давам линк. Smile

    ВЯРА

    Ето - аз дишам,
    работя,
    живея
    и стихове пиша
    (тъй както умея).
    С живота под вежди
    се гледаме строго
    и боря се с него,
    доколкото мога.

    С живота сме в разпра,
    но ти не разбирай,
    че мразя живота.
    Напротив, напротив! -
    Дори да умирам,
    живота със грубите
    лапи челични
    аз пак ще обичам!

    Аз пак ще обичам!
    .......
    http://www.litclub.com/library/bg/vapcarov/viara.htm

    Н. Й. Вапцаров

    * * *

    ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ


    Две хубави очи. Душата на дете
    в две хубави очи; - музика - лъчи
    Не искат и не обещават те...
    Душата ми се моли,
    дете,
    душата ми се моли!
    Страсти и неволи
    ще хвърлят утре върху тях
    булото на срам и грях.
    Булото на срам и грях -
    не ще го хвърлят върху тях
    страсти и неволи.
    Душата ми се моли,
    дете,
    душата ми се моли...
    Не искат и не обещават те! -
    Две хубави очи. Музика, лъчи
    в две хубави очи. Душата на дете...

    П. К. Яворов
    Върнете се в началото Go down
    bellz
    Great
    Great



    Female
    Брой мнения : 269
    Location : The Supermarket, Varna
    Интереси : занимавам се с платени убийства
    Рейтинг : 1
    Registration date : 20.11.2008

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyПет 23 Окт 2009, 23:06

    Много, много любими стихове имам. Обожавам поезия. Ше пусна само някои, за сега.

    Светофар
    (Юлиан Атанасов)


    Светофарът умря.
    Умря светофарът.
    И луната обърна корем,
    в пожълтялата локва опули се.
    Помияр е нощта - с хлад и тъга,
    пак ще провеси език
    по смълчаните улици.

    Светофарът умря.
    Умря светофарът.
    И е толкова пусто под купола
    на зелените кестени
    в този краен квартал.
    Клошар е дъждът -
    чука по покрива,
    куп звезди запокитил в студената кал.

    Светофарът умря.
    Умря светофарът.
    И кварталната блудница
    тъжно влачи крака към дома.
    Свири вятър в олуците на самотните улици -
    някой плаче.
    Незаченала, ражда нощта.


    ---------------------------------------------------------

    І.2
    (Ясен Атанасов)


    Тя танцува гола в средата на стаята
    сенки скриват гърдите й
    и само в прозореца се подава
    малко време
    за статуите всъщност членове на времето
    Прекрачвам пределната простота на стиха:
    Часовникът.
    Когато червените лампи светват очите Ти
    на улица
    Би ли целунала пясъкът на любенето
    когато циферблатът отлита гърдите Ти
    Незрящо разпънат между бедрата
    на самоубийството
    рисувам косъма
    този който пада бягащи
    часовникови кули
    Свеща пуска език
    на битието
    защо
    времето повърна всички обичани
    от мен жени
    Оставете косите да избягат в кръчмите
    там
    топлата ръка на мама забърсва прозореца
    преди да стане
    далечна кукумявка
    луна
    прободена от струни ме
    изнасилва върху една
    пейка в парка на слепците

    Моделът в ателието
    в скелета
    в устните на съдбата в зъбите
    на една усмивка шепата на стоновете

    стисвам за гърлото поезията и
    небето се облива в мастилени петна


    -------------------------------------------------------
    МОМИЧЕТО

    Облякло бе най-новата си рокля.
    и с токчета под кротичкия дъжд
    прескачаше усърдно всяка локва,
    за да е чисто то пред оня мъж,
    когото чакаше така отдавна.
    Но той не идваше. И там навън
    отекваха все тези крачки равни
    като напевния дъждовен звън.
    Прошумоля измокрена коприна,
    прецапаха обувки през калта.
    И аз разбрах, че покрай мен премина
    най-тъжното момиче на света.



    Д. Дамянов


    ------------------------------------------------------

    Чарлз Буковски
    Ръбът.


    твърде много твърде малко

    твърде дебел
    твърде слаб
    или никой.

    смях или
    сълзи

    мразещи
    любещи

    непознати с лица като
    гърбовете на
    кабърчета

    войски тичащи по
    улици от кръв
    размахвайки бутилки от вино
    промушващи с байонетите и ч.кащи
    девици

    някакъв стар човек в евтина стая
    с фотография на М. Монро

    има толкова самота по света
    че можеш да я познаеш в бавното движение
    на ръцете на часовника

    толкова уморени хора
    увредени
    или от любовта или от липсата й.

    хората просто не са добри едни към други
    едни с едни.

    богатите не са добри с богатите.
    бедните не са добри с бедните.

    страхуваме се.

    образователната система ни казва
    че всички можем да бъдем
    победители с дебели задници.

    не ни е казвала
    за живота на улицата
    и самоубийствата.

    или за ужаса на някой
    който тъгува на някакво място
    сам.

    недокоснат.
    незаговарян.

    поливащ някакво растение.

    хората не са добри един с друг.
    хората не са добри един с друг.
    хората не са добри един с друг.

    Предполагам, че никога няма да са.
    Не ги моля да са.

    но понякога си мисля за
    това.

    мънистата ще си се нижат.
    облаците ще се заоблачават
    а убиецът ще обезглави дете
    като да му вземе сладоледа.

    трърде много
    твърде малко

    твърде дебел
    твърде слаб
    или никой

    повече мразещи от любещи.

    хората не са добри един към друг.
    може би ако бяха
    смъртта ни не би била толкова тъжна.

    междувременно аз се заглеждам по млади момичета
    стъбла
    цветове на шанса.

    трябва да има някакъв начин.

    със сигурност трябва да има някакъв начин за който още
    не сме се досетили.

    кой ми даде такъв ум?

    той плаче
    той иска
    той казва, че има шанс.

    той няма да каже
    "не."



    айде, че прекалих. после пак.
    Върнете се в началото Go down
    irrealiste
    Great
    Great
    irrealiste


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 352
    Location : Варна /из прашни улици някакви/
    Интереси : комбинацията между човка, криле, опашка, рога, хриле, нокти, люспи и копита, не помага, ако кандидатстващ в клуб по интереси
    Рейтинг : 6
    Registration date : 27.12.2008

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyПет 23 Окт 2009, 23:34

    Немезида,
    "За него – Живота –
    направил бих всичко."
    <3

    Сонет № 66

    Уилям Шекспир

    Зова смъртта. До гърлото съм сит
    заслугата да виждам просекиня,
    и глупостта - в костюм със бисер шит,
    и честността - удавена във тиня,
    и простият език - немил-недраг,
    и пъченето - признак за наука,
    и чистото моминство - във бардак,
    и почестите - пръскани наслука,
    и нрава строг - покварен от властта,
    и гордото достойнство - на заплата,
    и творчеството - с вързани уста,
    и правдата - във служба на лъжата.
    Охотно с тази смрад се бих простил,
    но как да те оставя, друже мил?



    Змей

    Гео Милев

    Мене ме, майко, змей люби...

    Остави ме!
    - Змей Огнен е моят любовник!
    Посред пламък и вихри гръмовни
    - змейове с бели жребци,
    в златни каляски змеици -
    с развени
    далече
    крила
    всяка вечер
    той идва при мене.

    Ела!

    Притисни ме с безумни, свирепи ръце
    до своята люспеста гръд от червени звезди,
    до своето зверско сърце,
    мокро в морава кръв:
    вземи, изгори ме с пламтящата стръв
    на свойте целувки -
    грабни ме оттук ти,
    отлети,
    отнеси ме
    - далече, далече, далече -
    зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,
    в свойто царство без име
    - о сън! о чудовище! -
    дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:
    Там!

    О знам:
    Ти си Той!
    Не отхвърляй едничката моя молба,
    изпълни ми едничкото искане -
    ах. . . стой! -
    Подир знойна и страшна борба,
    в безсъзнание, няма да знам -
    и ще чезна - аз гола -

    в скверната сладост на твойто притискане
    - не, не, не! -
    Аз падам надолу
    - с мене ти -
    летим
    през огън и дим, и звезди,
    зелени въртипи змии,
    настръхнали копия,
    - по невидими стръмни пътеки -
    трясък и прах,
    кисък и звън;
    не, не, не! -
    Ах!
    - Пробуда:
    камбаненият звън.
    В зората на местност безлюдна
    оплаквам връх своите меки
    колене

    чудовищния труп на моя сън.
    Върнете се в началото Go down
    Kaamos
    Rockplacer
    Rockplacer
    Kaamos


    Female
    Age : 32
    Брой мнения : 1165
    Location : Варна
    Интереси : aaaaa
    Рейтинг : 20
    Registration date : 19.10.2008

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyПет 23 Окт 2009, 23:38

    Вълшебница

    Душата ми е пленница смирена,
    плени я твоята душа! - пленена,
    душата ми е в тихи две очи,
    Душата ми те моли и заклина:
    тя моли; - аз те гледам; - век измина...
    Душата ти вълшебница мълчи.
    Душата ми се мъчи в глад и жажда,
    но твоята душа се не обажда,
    душата ти, дете и божество...
    Мълчание в очите ти царува:
    душата ти се може би срамува
    за своето вълшебно тържество.

    --

    На Лора

    Душата ми е стон. Душата ми е зов.
    Защото аз съм птица устрелена:
    на смърт е моята душа ранена,
    на смърт ранена от любов...
    Душата ми е стон. Душата ми е зов.
    Кажете ми що значат среща и разлъка?
    И ето аз ви думам: има ад и мъка -
    и в мъката любов!


    Миражите са близо, - пътя е далек.
    Учудено засмяна жизнерадост
    на неведение и алчна младост,
    на знойна плът и призрак лек...
    Миражите са близо, - пътя е далек:
    защото тя стои в сияние пред мене,
    стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
    тя - плът и призрак лек!

    --

    Ще бъдеш в бяло

    Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
    и като ангел в бяло облекло...
    А мисля днес; света прогнил от зло
    не е, щом той е твоята родина.
    И ето усъмних се най-подир
    в невярата тревожна - искам мир.

    И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
    загледан в две залюбени очи,
    и тих ще пия техните лъчи, -
    ще пия светлина, лечебни глътки.
    И пак ще се обърна просветлен
    света да видя цял при ярък ден.

    И нека съсипни се той окаже!
    (Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
    залутан из среднощни тъмнини?)
    Аз бих намерил и тогава даже
    обломки, от които да създам
    нов свят за двама ни, и свят, и храм.

    (П.К. Яворов)

    --

    из Зимни вечери

    И пак край смълчаните хижи
    вървя в бледосиня мъгла
    и вечната бедност и грижа
    ме гледат през мътни стъкла.

    Като че злорадствени песни
    напяват незнайни беди,
    и трепнат, угаснат и блеснат
    над затвора двете звезди.

    А спрели за миг до фенеря,
    чувалчета снели от гръб,
    стоят две деца и треперят
    и дреме в очите им скръб.

    И сякаш потрошена слюда,
    снежинки край тях се въртят;
    и в някаква смътна почуда
    децата с очи ги ловят.

    А бликат снежинки сребристи,
    прелитат, блестят кат кристал,
    проронват се бели и чисти
    и в локвите стават на кал.

    (Христо Смирненски)
    Върнете се в началото Go down
    Железен
    Ultimate Rockplacer
    Ultimate Rockplacer
    Железен


    Male
    Age : 32
    Брой мнения : 1441
    Location : Пловдив
    Интереси : Слово, праведна музика и красивото в живота
    Рейтинг : 62
    Registration date : 07.06.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyПет 23 Окт 2009, 23:40

    Христо Ботев - "Ней"

    Питаш ме, защо съм аз
    дохождал нощя у вас,
    как съм скочил през плета
    и що щял съм да крада.

    Кат мъжът ти не съм стар
    да не видя в темна нощ:
    аз си имам за другар
    на поясът остър нож.

    Нощ бе темна като рог,
    примъкнах се като смок:
    слушам, гледам - сички спят,
    спеше си и ти с мъжът.

    Там в градина аз седнах,
    в ръка силна нож стиснах:
    ще излезе, рекох той,
    ще изпита гневът мой.

    Гледам вкъщи свещ гори,
    вие спите - мен в гърди
    силен пламък, яд гори
    и гняв ще ме умори.

    Впил съм очи във свещта,
    а не виждам, че нощта
    превали се и мина
    и зора се веч сипна.

    Славей песен си запя:
    с радост среща той зора:
    през прозорецът глава
    се показа и засмя.

    Тебе тутакси познах
    и тогаз се чак стреснах:
    "Друг път", славею казах
    и през плетът пак скокнах.

    Ето защо идвах аз
    в темна нощ и грозен час:
    ще умре един от нас -
    ил мъжът ти, или аз!

    _______________________________________________


    Иван Вазов - "Българският Език"

    Език свещен на моите деди
    език на мъки, стонове вековни,
    език на тая, дето ни роди
    за радост не - за ядове отровни.

    Език прекрасен, кой те не руга
    и кой те пощади от хули гадки?
    Вслушал ли се е някой досега
    в мелодьята на твойте звуци сладки?

    Разбра ли някой колко хубост, мощ
    се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
    от руйни тонове какъв разкош,
    какъв размах и изразитост жива?

    Не, ти падна под общия позор,
    охулен, опетнен със думи кални:
    и чуждите, и нашите, във хор,
    отрекоха те, о, език страдални!

    Не си можал да въплътиш във теб
    създаньята на творческата мисъл!
    И не за песен геният ти слеп -
    за груб брътвеж те само бил орисал!

    Тъй слушам сè, откак съм на света!
    Сè туй ругателство ужасно, модно,
    сè тоя отзив, низка клевета,
    що слетя всичко мило нам и родно.

    Ох, аз ще взема черния ти срам
    и той ще стане мойто вдъхновенье,
    и в светли звукове ще те предам
    на бъдещото бодро поколенье;

    ох, аз ще те обриша от калта
    и в твоя чистий бляск ще те покажа,
    и с удара на твойта красота
    аз хулниците твои ще накажа.

    _______________________________________________

    "Едно последно убийство"

    Воден си от страх,
    воден си от ярост,
    като извършваш грях след грях,
    доставяш си насладост...

    Бял ли? Дръпнат? Чернокож?
    Но в ръката имаш нож
    ти наръгваш го без спир,
    цъфва алената шир...

    Идва тя - мрачна робата...
    Туй е на Смъртта особата...
    Замахва с острата коса...
    Праща трупа в дън земя...

    И замисляш се дали
    правил си го и преди?

    Но без скруп'ла, без любов...
    пада черният покров!
    Върнете се в началото Go down
    bellz
    Great
    Great



    Female
    Брой мнения : 269
    Location : The Supermarket, Varna
    Интереси : занимавам се с платени убийства
    Рейтинг : 1
    Registration date : 20.11.2008

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyПет 23 Окт 2009, 23:45

    Сладоледеният император

    Викни пушача на дебели пури,
    та с мускулите яки да избива
    във чайни чашки сластната извара.
    Девиците да носят рокли леки,
    тъй като са привикнали; момците
    да им поднасят цвете в късче вестник.
    Привършва се нелепият театър.
    Наш цар е сладоледеният император.

    От скрина с липсващи кристални дръжки
    ти извади чаршафа, върху който
    три птички са бродирани отколе,
    лицето й със него да закриеш.
    Ако стърчат нозете загрубели, то знак е,
    че от студ изтръпва цяла.
    И лампите ще духне мощен вятър.
    Наш цар е сладоледеният император.


    Уолас Стивънс




    Mad Girl's Love Song

    I shut my eyes and all the world drops dead;
    I lift my lids and all is born again.
    (I think I made you up inside my head.)

    The stars go waltzing out in blue and red,
    And arbitrary blackness gallops in:
    I shut my eyes and all the world drops dead.

    I dreamed that you bewitched me into bed
    And sung me moon-struck, kissed me quite insane.
    (I think I made you up inside my head.)

    I fancied you'd return the way you said,
    But I grow old and I forget your name.
    (I think I made you up inside my head.)

    I should have loved a thunderbird instead;
    At least when spring comes they roar back again.
    I shut my eyes and all the world drops dead.
    (I think I made you up inside my head.)


    Силвия Плат
    Върнете се в началото Go down
    Руто
    Administrator
    Administrator
    Руто


    Male
    Брой мнения : 3990
    Location : Пловдив
    Интереси : Езици, философия, психология
    Рейтинг : 313
    Registration date : 17.07.2008

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyСъб 24 Окт 2009, 00:48

    С половината от произведението мога да споря до Второто пришествие, ама като майсторство е шедьовър, спред мен:

    Гео Милев

    Септември

    1
    Нощта ражда из мъртва утроба
    вековната злоба на роба:
    своя пурпурен гняв -
    величав.


    Дълбоко сред мрак и мъгла.


    Из тъмни долини
    - преди да се съмне
    из всички балкани
    из дебри пустинни
    из гладни поля
    из кални паланки
    села
    градове
    дворове
    из хижи, колиби
    из фабрики, складове, гари
    хамбари
    чифлици
    воденици
    работилници
    юзини
    заводи:


    по пътища и по завои
    високо
    по сипеи, урви, чукари, бърда
    през слог
    и рид
    през глухи усои
    през есенни жълти гори
    през камънаци
    вода
    мътни вади
    ливади
    нивя
    лозя
    овчарски пладнища
    глогини
    изгорели стърнища
    трънаци
    блата:
    изпокъсани
    кални
    гладни
    навъсени
    измършавели от труд
    загрубели от жега и студ
    уродливи
    сакати
    космати
    черни
    боси
    изподрани
    прости
    диви
    гневни
    бесни
    - без рози
    и песни
    без музика и барабани
    без кларинети, тимпани, латерни,
    флигорни, тромбони, тръби:

    на гърба с парцаливи торби
    в ръцете - не с бляскави шпаги,
    а с прости тояги,
    шопи със сопи
    с пръсти
    с копрали
    с търнокопи
    с вили
    с брадви
    с топори
    с коси
    и слънчогледи
    - стари и млади -
    се спуснаха всички отвред
    - като отприщено стадо
    от слепи животни,
    безброй
    яростни бикове -
    с викове
    с вой
    (зад тях - на нощта вкаменения свод)
    полетяха напред
    без ред
    неудържими
    страхотни
    велики:
    НАРОД!
    2
    Нощта се разсипва във блясъци
    по върховете.
    С л ъ н ч о г л е д и т е
    п о г л е д н а х а с л ъ н ц е т о!
    Зората от сън се
    пробуди
    сред гръм от картечници:
    От далечните
    склонове
    - удар след удар -
    заплющяха
    луди
    куршуми - олово.
    Топове
    като зинали слонове
    зареваха. . .
    Трепет и страх.
    С л ъ н ч о г л е д и т е п а д н а х а в п р а х.


    3
    Глас народен:
    Глас божи
    С хиляди ножа
    прободен
    народ -
    затъпен
    унижен
    по-нищ и от просяк,
    останал
    без мозък
    без нерви -
    въстана
    из мрака тревожен
    на своя живот
    - и писа със своите кърви:
    СВОБОДЕН!

    Г л а в а п ъ р в а:
    Септември.
    - Глас народен -
    - Глас божи -
    О боже!
    подкрепяй свещеното дело
    на грубите черни ръце:
    влей смелост
    в нашето гърмящо сърце:
    Не искаш ти никого роб -
    и ето - кълнеме се в нашия гроб -
    ще възкресим ний човека
    свободен в света.
    Пред нас е смъртта -
    о нека!
    но отвъд:
    там цъфти Ханаан
    от Правдата обетован
    нам -
    вечна пролет на живия блян. . .
    Вярваме! Знаем! Желаеме го!
    С нами бог!


    4
    Септември! Септември!
    О месец на кръв!
    на подем
    и погром!
    Мъглиж беше пръв
    Стара
    и Загора
    Нова
    Чирпан
    Лом
    Фердинанд
    Берковица
    Сарамбей
    Медковец
    (с поп Андрей)
    - градове и села.


    5
    Народа въстана
    - с чук
    в ръката,
    обсипан със сажди, искри и сгурия,
    - със сърп сред полята,
    просмукан от влага и студ:
    хора на черния труд
    с безглаголно търпение -
    (не гении
    таланти
    протестанти
    оратори
    агитатори
    фабриканти
    въздухоплаватели
    педанти
    писатели
    генерали
    съдържатели
    на локали
    музиканти
    и черносотници)
    А
    селяци
    работници
    груби простаци
    безимотни
    неграмотни
    профани
    хулигани
    глигани
    - скот като скот:
    хиляди
    маса
    народ;
    хиляди вери
    - вяра в народний възход,
    хиляди воли
    - воля за светъл живот,
    хиляди диви сърца
    - и огън във всяко сърце,
    хиляди черни ръце
    - в червения кръг на простора
    издигнали с устрем нагоре
    червени
    знамена
    развени
    високо
    широко
    над цялата в трепет и смут разлюляна страна
    на бурята яростен плод:

    Хиляди -
    маса -
    народ.
    6


    Блесна
    над родни Балкани,
    издигнали пъп
    срещу небето
    и вечното слънце
    светкавица
    - гръм
    хрясна
    право в сърцето
    на гигантския
    столетен
    дъб.
    Хълм подир хълм
    ек бързолетен
    отпрати далек
    през чуки
    грамади
    към стръмни долини
    в каменни дупки
    - пламтящо легло -
    дето спят на витло
    пепелянки и смолци,
    в пещери
    на змеици и змейове,
    в глухи хралупи на вещици

    - и екота сля се
    с далечно ехо:
    екот и ропот
    на водопади
    потоци
    порои -
    бесни
    рукнали в бездната
    с гръм.
    7


    Започва трагедията! -


    8


    Първите
    паднаха в кърви.
    Метежният устрем
    бе посрещнат с куршуми.
    Знамената изтръпнаха
    пронизани.
    Планината гърми. . .
    Там горе
    далечни и близки хълми
    потъмняха обнизани
    с хора
    - плъпнаха
    черни редици:
    редовни платени войници
    и разлютена милиция.
    Всички те знаят:
    "Отечеството
    е в опасност!"
    Прекрасно:
    но - що е отечество? -
    И яростно лаят
    картечници. . .
    Първите
    паднаха в кърви.
    Зад далечните
    върхове
    забумтя артилерия.
    Затрепераха
    градове
    и села.
    Мъртви тела
    - окървавени трупове -
    застлаха
    склонове
    валози
    пътища. . .
    С извадени саби
    кавалерийски отряди подгониха
    разбитите селяни
    - доубивани, стреляни
    с шрапнели, фугаси
    - бягащи в ужас на всички страни,
    догонвани в къщите
    и съсичани там
    с кървави саби
    под нисък сайвант
    сред писък
    на изплашени баби,
    деца и жени...
    - - - - - - -
    9


    Войските настъпваха.
    Под грозния звук на шрапнелите
    изтръпнаха
    и най-смелите:
    в отчаяние
    към небето издигнати голи ръце.
    Ужас без слава
    замръзна на всяко лице -
    очи без страдание.
    "Всеки
    да си спасява
    живота!"

    По всички пътеки
    ето спущат се рота след рота
    - пехота
    кавалерия
    артилерия.
    Бият атака
    барабаните.
    Паника
    - високо
    над изподраните
    червени знамена -
    бич от пурпурни пламъци вей.


    Там
    посред общия смут
    сам,
    като луд
    епически смелия
    поп
    Андрей
    с легендарния топ
    стреля
    снаряд след снаряд. . .
    В последния миг:
    "Смърт на Сатаната!"
    извика
    побеснял и велик -
    и обърна назад
    своя топ:
    последната
    граната
    изпрати
    право там
    - в божия храм
    дето бе пял литургия, ектении. . .


    И се предаде.
    "Да се обеси червения поп!
    Без кръст - без гроб!"


    До телеграфния стълб бе изправен.
    До него палача.
    Капитана.
    Въжето
    бе готово.
    Балкана
    тъмнееше мрачен.
    Небето -
    сурово.
    Попа стоеше огромен,
    изправен в целий си ръст,
    цял
    спокоен като гранит -
    без жал
    без спомен
    - на гърдите Христовия кръст
    и с поглед в балканите впит -
    далеко
    сякаш в грядущето. . .
    - Страхливо вий поглед отпущате
    пред близката смърт на човека,
    палачи!
    Що значи
    смъртта на един?
    Амин!
    Захрачи
    и плю.
    Бързо нахлу
    сам на врата си въжето
    и
    без да погледне небето
    - увисна -
    език
    между зъбите стиснал:


    велик
    сюблимен
    непостижим!


    10


    Есента
    полетя
    диво разкъсана
    в писъци, вихър и нощ.
    Буря изви се
    над тъмни балкани


    - мрак и блясък
    и гракащи гарвани ято -


    Кървава пот
    изби по гърба на земята.
    В ужас и трепет снижи се
    всяка хижа и дом.
    П о г р о м!
    Трясък
    продъни небесния свод.


    11


    Тогава настана
    най-ужасното:
    Бясно захласната
    заудря в душите тревожна камбана
    - удря, бие, звъни. . .
    Нощта падна тъй ниско -
    глухо и страшно заключена
    от всички страни.
    Смъртта
    - кървава вещица сгушена
    във всичкине ъгли на мрака
    изписка,
    и ето посяга
    далеч и навред из нощта:
    със своите сухи ръце
    - дълги, безкрайни -
    улавя и стиска
    зад всяка стена
    по едно ужасено сърце.
    О, нощ на безименни тайни!
    - и тайни, и явни:


    Мегдани отново с кармин окървавени.
    Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.
    На вериги зловещия звек.
    Затворите пълни с хора.
    В двора
    на казарми, затвори
    от командвани залпове ек.
    Вратите залостени.
    Чукат отвън тъмни гости.
    Сина със револвер в ръката
    мъртъв на прага прострян.
    Бащата обесен.
    Обезчестена сестрата.
    От селата задигнати селяни
    след тях - войници:
    мрачен конвой.
    За да бъдат разстреляни:
    Команда: стой!
    "Огън" -
    изтракаха пушки:
    Ку
    Клъкс
    Клян -
    "бий"!
    - залп.
    Десет трупа
    от брега
    пльоснаха тежко
    в мъртвите мътни води на Марица.
    Окървавена повлече
    ги скръбната родна река.
    Военна музика нейде далече
    през обезлюдени улици
    гърмеше
    "Шуми Марица. . ."
    Окървавена. . .
    В изпотъпкани ниви
    трънливи
    между бодил и високи треви
    се валят червени глави
    с накълцано обезобразено лице.
    Бесилки разпериха черни ръце
    (привидения в мъртва мъгла).
    Непрестанно се носи страхотния марш на топора
    ударил о кокал. Горящи села
    озаряват далеч кръгозора.
    Потекоха кървави вади.
    Пламнали клади
    лизнаха със светотатствен език
    светото подножие
    на божия
    престол.
    Замириса на живо месо.
    Ужасени отвис небесата
    нададоха вик
    блажените жители на светлия рай
    - на бога свирепо Осанна -
    Край.
    Урагана престана,
    халата
    спря най-подир:
    мир
    и тишина
    настана
    по цялата
    страна.
    Кървав на боговете курбан.


    12
    Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила. . .


    Ахил беше грубата сила.
    Военния демон.
    Ахил беше стар генерал
    на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
    Ахил бе герой.
    С безброй
    кръстове, ордени, ленти. . .
    Пиедестал
    на реда и тишината
    в страната. . .


    Но днес ний
    не вярваме вече в герои
    - ни чужди, ни свои.


    Троя бе опожарена и срината.
    Приам и Хекуба загинаха.
    Ахил тържествува. . .
    - Какво е за него Хекуба? -
    Душата му дива и груба
    не чува
    плача на свещената майка, разкъсъна
    над безименни гробища с кърви оръсени
    израснали в миг
    - толкоз много -
    безброй.
    - Какво е за него Хекуба? -
    Ахил бе герой.
    Ахил бе верик.


    Бич божий изпратен от бога.


    Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
    - И загина
    падна в позорно падение:
    на убиеца вярна отплата.
    Агамемнон уби Ифигирия
    - и загина:
    Клитемнестра уби Агамемнона
    - и загина:
    Орест със Електра уби Клитемнестра
    - и загина. . .
    Едничка остава
    - стои и пребъдва
    през вековете -
    Касандра-пророчица:
    тя вещае възмездие
    - и в с и ч к о с е с б ъ д в а.
    Безсменна прищявка, игра и забава
    на боговете.
    Вековечен разцвет на божествена стръв.
    Всяка смърт е за тях развлечение,
    всеки вопъл - шега.
    Смърт, убийство и кръв!
    Докога, докога?
    Вседържителю Зевс
    Юпитере
    Ахурамазда
    Индра
    Тот
    Ра
    Йехова
    Саваот:
    - о т г о в а р я й!


    Кръз дима на пожарите
    се издига и бие ушите ти
    вика на убитите,
    рева
    на мъченици безброй
    върху клади горящи дърва:
    - К о й
    и з л ъ г а н а ш а т а в я р а? -


    Отговаряй!
    Ти мълчиш?
    Не знаеш?
    - Ний знаем!
    Ето виж:
    с един скок
    ний скачаме право в небето:

    ДОЛУ БОГ!

    - хвърляме бомба в сърцето ти,
    превземаме с щурм небето:

    ДОЛУ БОГ!

    и от твоя престол
    те запращаме мъртъв надолу
    вдън вселенските бездни
    беззвездни,
    железни -

    ДОЛУ БОГ!

    По небесните мостове
    високи без край
    с въжета и лостове
    ще снемем блажения рай
    долу
    върху печалния
    в кърви обляния
    земен шар.
    Всичко писано от философи, поети -
    ще се сбъдне!
    - Без бог! без господар!
    Септември ще бъде май.
    Човешкия живот
    ще бъде един безконечен възход
    - нагоре! нагоре!
    З е м я т а щ е б ъ д е р а й -
    ще бъде!
    Върнете се в началото Go down
    irrealiste
    Great
    Great
    irrealiste


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 352
    Location : Варна /из прашни улици някакви/
    Интереси : комбинацията между човка, криле, опашка, рога, хриле, нокти, люспи и копита, не помага, ако кандидатстващ в клуб по интереси
    Рейтинг : 6
    Registration date : 27.12.2008

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyНед 08 Ное 2009, 19:37

    обожавам го това.

    In the desert

    Stephen Crane


    In the desert
    I saw a creature, naked, bestial,
    Who, squatting upon the ground,
    Held his heart in his hands,
    And ate of it.

    I said, "Is it good, friend?"
    "It is bitter - bitter," he answered;
    "But I like it
    Because it is bitter,
    And because it is my heart."


    Надежда
    Джани Родари

    Ако можех да имам едно
    магазинче със две полички,
    бих продавал… познайте какво?
    - Надежда. Надежда за всички.


    „Купете! С отстъпка за вас!
    Всеки трябва надежда да има!“
    И на всеки бих давал аз,
    колкото трябва за трима.


    А на тоз, който няма пари
    и само отвънка поглежда,
    бих му дал, без да плаща дори,
    всичката своя надежда



    Когато си на дъното

    Дамян Дамянов

    Когато си на дъното на пъкъла
    Когато си най тъжен и злочест
    От парещите въглени на мъката
    Си направи сам стълба и излез
    Светът когато мръкне пред очите ти
    И притъмнява в тези две очи
    Сам слънце си създай и от лъчите
    Създай си стълба и по нея се качи
    Когато от безпътица премазан си
    И си зазидан в четири стени
    От всички свои пътища премазани
    Нов път си направи и сам тръгни
    Трънлив и зъл е на живота ребуса
    На кръст разпъва нашите души
    Загубил всичко, не загубвай себе си
    Единствено така ще го решиш
    Върнете се в началото Go down
    Сакс
    Administrator
    Administrator
    Сакс


    Male
    Age : 30
    Брой мнения : 669
    Location : Пловдив и София;
    Интереси : Математика, физика, поезия, спорт;
    Рейтинг : 38
    Registration date : 01.01.2010

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyНед 24 Яну 2010, 21:30

    Автор:В. Висоцки
    Стихотворение:Аз не обичам

    Аз не обичам изхода фатален
    и няма да ми писне да съм жив.
    И мразя се, когато съм печален,
    когато пея, а не съм щастлив.
    Аз хладния цинизъм не обичам
    /Не вярвам във възторга въобще!/,
    през рамото ми някой да наднича,
    писмата ми друг да ги чете.

    Аз мразя разговори полусмели,
    полунеща да шепнат с полуглас.
    Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
    когато в упор стрелят - мразя аз.

    Аз не обичам с клюки да се калям,
    а също и съмнението зло.
    Аз не обичам змийски да ме галят,
    с желязо да ми стържат по стъкло.

    Аз мразя ситите душички, свити,
    аз предпочитам истинския риск.
    Да бъдеш честен вече е събитие
    и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

    Аз мразя счупени крила да виждам,
    изпитвам жал, но само към Христа.
    Насилието както ненавиждам,
    така и ненавиждам слабостта.

    И мразя се, когато се страхувам.
    Когато бият някой без вина.
    Когато във душата ми нахлуват
    и в нея храчат своята злина.

    Аз мразя - и манежи, и арени -
    там сменят милиона за петак.
    Дори след най-големите промени
    аз няма да ги заобичам пак.
    Върнете се в началото Go down
    Puppet Master
    Rockplacer
    Rockplacer
    Puppet Master


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 2354
    Location : Пловдив
    Интереси : ego trips
    Рейтинг : 134
    Registration date : 15.07.2008

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyНед 24 Яну 2010, 22:33

    БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ МЕ МРАЗИШ ИСКРЕНО...
    Георги Константинов

    Благодаря ти,
    че ме мразиш искрено,
    че хвърляш всички спомени
    зад борда.
    Омразата създава независимост,
    а любовта - заробва.
    Сега от мен
    внезапно се отказваш ти,
    от мойте думи,
    жестове и книги...
    Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
    аз чувам звън
    на паднали вериги.
    Сега живея леко и естествено -
    встрани
    от твоите прищевки странни.
    И пак отляво
    е сърцето ми наместено.
    Лекувам рани.
    Раздялата сравнявам
    със възкръсване,
    със музика на Моцарт, със безкрая...
    Ако не беше твоето отсъствие,
    щях да повярвам,
    че съм в рая.


    ПО-ЛЕКО И ОТ ВЪЗДУХА...
    Христо Фотев

    По-леко и от въздуха в начало...
    Все по-призивно става - да реша
    как да прекрача крехкото си тяло
    и полетя след своята душа

    О, Господи на думите - тежи ми
    дори и мисълта да продължа...
    Но кой - кажи ми ти - принадлежи ми?
    Самият аз - на кой принадлежа?

    Защо все по-безсилно за сърцето
    е тялото ми? И кога в нощта
    ще го захвърля дръзко във лицето -
    подобно ръкавица - на смъртта?

    Без пози! Без сълзи! Без секунданти!
    В лицето й да пръсна аз - в калта
    студените тристенни диаманти
    на злъчката си... Ти вземи солта -

    о, принце на глаголите, - кръвта ми,
    във вени и слова я съхрани!
    Без секунданти! Без сълзи! Без драми!
    Отново пред смъртта ми ме вдигни,

    да бъда аз отново преводача
    на себе си - към всички - без лъжа...
    Отново научи ме ти да плача -
    с една усмивка да се продължа!



    И (да не кажа всички) повечето на Дамянов.
    Върнете се в началото Go down
    Лили.
    Moderator
    Moderator
    Лили.


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 2243
    Location : Пловдив
    Интереси : *ньо.
    Рейтинг : 33
    Registration date : 19.05.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyНед 24 Яну 2010, 23:52

    Земя и небе
    Веселин Ханчев


    Върху земя човек роден е.
    Но той на нея е роден
    небе да вижда и да стене,
    загубили го някой ден,
    да чува в нежностите къси,
    в делата, в болката дошла,
    не ударите на кръвта си,
    а ударите на крила.

    Върху земя човек роден е.

    Но той на нея се роди
    над себе си, непокорени,
    да дири винаги звезди,
    да ги достигне и когато
    до тях е стигнал, да скърби,
    пак взрян в небето непознато
    и смъртоносно може би.

    Върху земя човек роден е.

    Но той роден на нея бе
    дори в пръстта, и на колене,
    да има пак едно небе,
    небе да има и тогава,
    когато няма и очи,
    сам в себе си да го създава,
    когато то се заличи.


    Песен за човека
    Никола Вапцаров


    Ние спориме
    двама със дама
    на тема:
    "Човекът във новото време".
    А дамата сопната, знаете –
    тропа, нервира се,
    даже проплаква.
    Залива ме с кални потоци
    от ропот
    и град от словесна
    атака.
    – Почакайте – казвам, – почакайте,
    нека... –
    Но тя ме прекъсва сърдито:
    – Ах, моля, запрете!
    Аз мразя човека.
    Не струва той вашта защита
    .
    Аз четох как някой
    насякъл с секира,
    насякъл сам брат си, човека.
    Измил се,
    на черква отишъл
    подире
    и... после му станало леко. –
    Смутено потръпнах. И стана ми тежко
    Но аз
    понакуцвам
    в теория
    и рекох полека,
    без злоба,
    човешки,

    да пробвам със тази история. –
    Тя, случката, станала в село Могила.
    Бащата бил скътал
    пари.
    Синът ги подушил,
    вземал ги насила
    и после баща си затрил.
    Но в месец, или пък
    във седмица само
    властта го открила и... съд.
    Ала във съдът
    не потупват по рамото,
    а го осъждат на смърт.
    Отвели тогава злодея
    злосторен,
    затворили този субект.
    Но във затвора попаднал на хора
    и станал
    човек.

    Не зная с каква е
    закваса заквасен,
    не зная и как е
    замесен,
    но своята участ
    от книга по-ясна
    му станала с някаква песен.
    И после разправял:
    "Брей, как се обърках
    и ето ти тебе
    бесило.
    Не стига ти хлеба,
    залитнеш
    от мъка
    и стъпиш в погрешност на гнило.
    И чакаш така като скот
    в скотобойна,
    въртиш се, в очите ти – ножа.
    Ех, лошо,
    ех, лошо
    светът е устроен!
    А може, по-иначе може..."
    Тогава запявал той
    своята песен,
    запявал я бавно и тихо
    Пред него живота
    изплаввал чудесен –
    и после
    заспивал
    усмихнат...

    Но в коридора
    тихо говорят.
    Сетне секунда покой.
    Някой полека вратата отворил. –
    Хора. Зад тях часовой.
    Някой от групата,
    плахо и глухо,
    казал му:
    "Хайде, стани."
    Гледали хората
    тъпо и кухо

    сивите, влажни стени.
    Онзи в леглото
    разбрал, че живота
    е свършен за него,
    и в миг
    скочил, избърсал потта от челото
    и гледал с див поглед
    на бик.
    Но лека-полека
    човека се сетил –
    страхът е без полза,
    ще мре.
    И някак в душата му
    станало светло.

    – Да тръгнем ли? – казал
    – Добре.
    Той тръгнал. След него
    те тръгнали също
    и чувствали някакъв хлад.
    Войникът си казал:
    "Веднъж да се свърши...
    Загазил си здравата, брат."
    Във коридора
    тихо говорят.
    Мрак се в ъглите таи.
    Слезнали после на двора
    а горе
    вече зората блести.
    Човекът погледнал зората,
    в която
    се къпела с блясък звезда,
    и мислел за своята
    тежка,
    човешка,
    жестока,
    безока
    съдба.

    "Тя – моята – свърши...
    Ще висна обесен
    Но белким се свършва
    със мен?
    Животът ще дойде по-хубав
    от песен,
    по-хубав от пролетен ден..."

    Споменал за песен
    и нещо се сетил.
    В очите му пламък цъфтял.
    Усмихнал се топло, широко и светло,
    отдръпнал се, после запял.
    Как мислите, може би
    тука се крие
    един истеричен комплекс?
    Мислете тъй както си щете,
    но вие
    грешите, приятелко, днес. –
    Човекът спокойно, тъй – дума
    след дума
    и твърдо редил песента.
    Онези го гледали
    с поглед безумен,
    онези го гледали с страх.
    Дори и затвора
    треперел позорно,
    и мрака ударил на бег.
    Усмихнати чули звездите отгоре
    и викнали:
    "Браво, човек!"
    Нататък е ясно. Въжето
    изкусно
    през шията, после
    смъртта.
    Но там в разкривените,
    в сините устни
    напирала пак песента.

    И тук започва развръзката, значи.
    Как мислиш, читателю, ти? –
    Тя, бедната дама, започна да плаче,
    започна във транс да крещи:
    "Ужасно! Ужасно! – Разказвате,
    сякаш
    като че там сте били!"...
    Какъв ти тук ужас?! –
    Той пеел човека. –
    Това е прекрасно, нали?
    Върнете се в началото Go down
    bellz
    Great
    Great



    Female
    Брой мнения : 269
    Location : The Supermarket, Varna
    Интереси : занимавам се с платени убийства
    Рейтинг : 1
    Registration date : 20.11.2008

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyПон 25 Яну 2010, 21:50

    Змей
    Гео Милев


    Мене ме, майко, змей люби...
    Остави ме!
    - Змей Огнен е моят любовник!
    Посред пламък и вихри гръмовни
    - змейове с бели жребци,
    в златни каляски змеици -
    с развени
    далече
    крила
    всяка вечер
    той идва при мене.
    Ела!
    Притисни ме с безумни, свирепи ръце
    до своята люспеста гръд от червени звезди,
    до своето зверско сърце,
    мокро в морава кръв:
    вземи, изгори ме с пламтящата стръв
    на свойте целувки -
    грабни ме оттук ти,
    отлети,
    отнеси ме
    - далече, далече, далече -
    зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,
    в свойто царство без име
    - о сън! о чудовище! -
    дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:
    Там!

    О знам:
    Ти си Той!
    Не отхвърляй едничката моя молба,
    изпълни ми едничкото искане -
    ах. . . стой! -
    Подир знойна и страшна борба,
    в безсъзнание, няма да знам -
    и ще чезна - аз гола -

    в скверната сладост на твойто притискане
    - не, не, не! -
    Аз падам надолу
    - с мене ти -
    летим
    през огън и дим, и звезди,
    зелени въртипи змии,
    настръхнали копия,
    - по невидими стръмни пътеки -
    трясък и прах,
    кисък и звън;
    не, не, не! -
    Ах!
    - Пробуда:
    камбаненият звън.
    В зората на местност безлюдна
    оплаквам връх своите меки
    колене
    чудовищния труп на моя сън.
    Върнете се в началото Go down
    Chaos!
    Fan
    Fan
    Chaos!


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 425
    Интереси : музика, рисуване, щуреене, китара
    Рейтинг : 5
    Registration date : 18.05.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyСря 27 Яну 2010, 11:42

    Джани Родари- Бездомният

    Тоз, който си няма пари, нито къща,
    към гарата той всяка вечер се връща,

    в чакалнята влиза, без много да тропа,
    и ляга и спи между двата вързопа.

    Пазачът го гледа, стои и се чуди:
    За где ли пътува? Дали да го буди?

    А той не пътува ни нощем, ни с влака —
    пътува той денем на двата си крака,

    пътува, пътува с молбата си стара
    и все не намира за себе си гара,

    и все не намира ни хляб, нито къща
    и пак се завръща в чакалнята съща,

    и влак щом изсвири, сънува, че него
    заводска сирена отнейде зове го,

    зове го и казва: „Честито, човече!
    Ти място намери! Ти работиш вече!“

    Пазачо, смили се над нуждата чужда,
    недей го събужда, недей го събужда
    -----------------------------------------



    СРЕЩА
    Дамян Дамянов

    С тебе ни събра случайността,
    А можеше нима да се разминем ?
    От пътища кръстосан е света
    и всеки път е дълъг със години.
    Ти щеше да останеш непознат,
    аз нямаше да знам, че съществуваш,
    аз нямаше да чувствам топлината
    на устните, които ме целуваха.
    Аз нямаше да стискам твойте длани
    да пия от очите ти успокоени.
    О, това не можеше да стане
    виновникът е нашето рождение.
    С тебе ни събра случайността
    един на друг сме били просто нужни
    и сме се търсили, събра ни любовта,
    защото не можеше да бъдем чужди.

    ------------------------------------------


    НЕ СИ ОТИВАЙ
    Дамян Дамянов

    Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
    Не ме оставяй сам с вечерта.
    Ни себе си, ни мене не залъгвай,
    че ще ни срещне някога света!
    Светът е свят ! И колкото да любим,
    и колкото да плачем и скърбим,
    като деца в гора ще се изгубим,
    щом за ръце с теб не се държим.
    Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
    Дали ще те настигне моят глас ?
    Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
    и може би не ще го чуя аз.
    И дните си така ще доживеем
    във викове, в зов: "Ела! Ела!"
    Ще оглушеем и ще онемеем,
    ще ни дели невидима скала.
    Ще се превърнем в статуи, които
    една към друга вечно се зоват,
    но вече няма глас, ни пулс в гърдите
    и нямат сили да се приближат.
    Че пътища, които се пресичат,
    когато някога се разделят
    като ранени змии криволичат,
    но никога от тях не става път...
    Не си отивай!
    Чуваш ли?
    Не тръгвай!

    ----------------------------------

    Гео Милев

    ДЕН НА ГНЕВА



    PRESTO I
    Бягай, бягай
    в галоп
    не питай
    ти си сам идеал!
    На живота огромния топ
    изгърмява ме цял
    на вис към звездите.


    Бягай
    залягай
    ставай
    падай
    нападай
    решително
    смело
    стремително
    неудържимо напред
    - без команда, без ред -
    напред.


    Дело! Дело
    е нашя зов
    пряко всичко
    пряко вражда и любов,
    пряко звезди,
    метеори
    комети
    - напред
    без умора,
    без сън
    навън
    из затворите,
    из градовете
    центростремително
    ти полети!


    PRESTO II
    Братя
    Другари
    Малоимотни
    Граждани
    Селяни -

      вий млади
      и стари,
      които по стотно сте
      като животни
      раждани,
      стреляни -


    Безполезно е тъй да стоим:
    да се вдигнем
    - напред -
    да вървим!


    През дим
    черни, саждиви, изкаляни -
    без команда, без ред -
    тъй както, когато изригне

      стремително
      катер.
      Братя!


    Сега е последния час,
    последния ден:
    100 години пред нас
    Камил Демулен
    говори разпалено

      и убедително
      и сочи


    великата страшна Бастилия.
    Сега е последния час.
    Всеки от нас
    с последни усилия
    трябва да скочи
    на крак!
    1922
    Върнете се в началото Go down
    Лили.
    Moderator
    Moderator
    Лили.


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 2243
    Location : Пловдив
    Интереси : *ньо.
    Рейтинг : 33
    Registration date : 19.05.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyСря 27 Яну 2010, 22:35

    "Вяра"
    Никола Вапцаров

    Ето - аз дишам,
    работя,
    живея
    и стихове пиша
    (тъй както умея).
    С живота под вежди
    се гледаме строго
    и боря се с него,
    доколкото мога.
    С живота сме в разпра,
    но ти не разбирай,
    че мразя живота.
    Напротив, напротив! -
    Дори да умирам,
    живота със грубите
    лапи челични
    аз пак ще обичам!
    Аз пак ще обичам!
    Да кажем, сега ми окачат
    въжето
    и питат:
    "Как, искаш ли час да живееш?"
    Веднага ще кресна:
    "Свалете!
    Свалете!
    По-скоро свалете
    въжето, злодеи!"
    За него - Живота -
    направил бих всичко. -
    Летял бих
    със пробна машина в небето,
    бих влезнал във взривна
    ракета, самичък,
    бих търсил
    в простора
    далечна
    планета.
    Но все пак ще чувствам
    приятния гъдел,
    да гледам как
    горе
    небето синее.
    Все пак ще чувствам
    приятния гъдел,
    че още живея,
    че още ще бъда.
    Но ето, да кажем,
    вий вземете, колко? -
    пшеничено зърно
    от моята вера,
    бих ревнал тогава,
    бих ревнал от болка
    като ранена
    в сърцето пантера.
    Какво ще остане
    от мене тогава? -
    Миг след грабежа
    ще бъда разнищен.
    И още по-ясно,
    и още по-право -
    миг след грабежа
    ще бъда аз нищо.
    Може би искате
    да я сразите
    моята вяра
    във дните честити,
    моята вяра,
    че утре ще бъде
    живота по-хубав,
    живота по-мъдър?
    А как ще щурмувате, моля?
    С куршуми?
    Не! Неуместно!
    Ресто! - Не струва! -
    Тя е бронирана
    здраво в гърдите
    и бронебойни патрони
    за нея
    няма открити!
    Няма открити!



    "Сърце от камък"
    Стюърт Дарк

    Някой ден сърцето ми ще се превърна в камък
    Откъснат от света ще тлея в своя замък
    И няма да крещя да вия до забрава
    Когато разбера че някой ме предава
    Ще бъда властелин на самотата своя
    и може би дори ще избера покоя
    Пред хаоса на любовта
    Някой ден... но не сега!



    "Цената на доверието"
    Станка Пенчева

    Така съм създадена,
    че предпочитам
    да се усмихна, вместо да се намръщя.
    Да погаля - вместо да ударя.
    Да повярвам - щом ме погледнат в очите.

    Много пъти са ме лъгали
    Дори най-скъпите, най-близките.
    Обичта ми са тъпкали,
    с думи са ме оплитали -
    и пак ме гледаха в очите.

    Може още сто пъти да ме излъжат
    Нека.
    Едно не искам: заради стоте измами
    веднъж да не повярвам само
    на очите, които наистина
    са били искрени.
    Върнете се в началото Go down
    Жоро
    Rockplacer
    Rockplacer



    Male
    Age : 29
    Брой мнения : 1144
    Location : Стамболийски
    Рейтинг : 0
    Registration date : 02.10.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyЧет 28 Яну 2010, 00:22

    Аз съм българче

    Аз съм българче и силна
    майка мене е родила;
    с хубости, блага обилна
    мойта родина е мила.

    Аз съм българче. Обичам
    наште планини зелени,
    българин да се наричам –
    първа радост е за мене.

    Аз съм българче свободно,
    в край свободен аз живея,
    всичко българско и родно
    любя, тача и милея.

    Аз съм българче и расна
    в дни велики, в славно време,
    син съм на земя прекрасна,
    син съм на юнашко племе.
    ~~Иван Вазов
    Върнете се в началото Go down
    Mr.Crowley
    Advanced
    Advanced
    Mr.Crowley


    Male
    Age : 28
    Брой мнения : 192
    Location : City of fallen angels where the ocean meets the sand
    Интереси : история, кино, музика..
    Рейтинг : 0
    Registration date : 28.01.2010

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyПет 29 Яну 2010, 23:08

    неразделни

    Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
    кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

    Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
    и така ми тайната си повери сама Калина -

    с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
    "Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

    Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
    ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

    И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
    грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

    Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
    и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

    "Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
    че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

    Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
    За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

    Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
    писано било та ние да се не сбереме живи...

    Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
    и навалица заварих да се трупа от махлата,

    тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
    "Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

    право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
    Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

    През навалицата виком полетях и се промъкнах,
    видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

    остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
    върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

    Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
    мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

    Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
    тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

    а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
    Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

    той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
    За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

    Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен
    и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
    Върнете се в началото Go down
    Halinor
    Fan
    Fan
    Halinor


    Female
    Age : 30
    Брой мнения : 532
    Рейтинг : 0
    Registration date : 25.08.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyСъб 27 Фев 2010, 14:45

    Димчо Дебелянов

    ЧЕРНА ПЕСЕН




    Аз умирам и светло се раждам -
    разнолика, нестройна душа,
    през деня неуморно изграждам,
    през нощта без пощада руша.

    Призова ли дни светло-смирени,
    гръмват бури над тъмно море,
    а подиря ли буря - край мене
    всеки вопъл и ропот замре.

    За зора огнеструйна копнея,
    а слепи ме с лъчите си тя,
    в пролетта като в есен аз крея,
    в есента като в пролет цъфтя.

    На безстрастното време в неспира
    гасне мълком живот неживян
    и плачът ми за пристан умира,
    низ велика пустиня развян.


    БАЛАДА ЗА МОРСКАТА ВОДА

    Федерико Гарсия Лорка

    ( на испански звучи къде-къде... )

    Далеч
    усмихва се морето.
    Зъби от пяна,
    устни от небе.



    - Какво продаваш, моме тъжна,
    с гърдите голи и злочести?
    - Продавам аз, сеньор, водата
    на морето.



    - Какво ми носиш, момко черен,
    примесено с кръвта ти буйна?
    - Сеньоре, нося аз водата
    на морето.



    - Кажи ми, сълзите солени
    отгде извират, мила мамо?
    - Аз плача със водата
    на морето.



    - Сърце, а тая нетърпима
    горчивина къде се ражда?
    - Безкрай горчива е водата
    на морето.



    Далеч
    усмихва се морето.
    Зъби от пяна,
    устни от небе.
    Върнете се в началото Go down
    Chaos!
    Fan
    Fan
    Chaos!


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 425
    Интереси : музика, рисуване, щуреене, китара
    Рейтинг : 5
    Registration date : 18.05.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyСъб 27 Фев 2010, 17:59

    Димитър Воев





    Танцът на машинописката



    Пиша, пиша
    дълго пиша
    но машината
    не диша.

    Чукам с пръсти
    побелели
    настроения
    недели.

    Зад вратата
    стои съдбата
    тя диктува
    с днешна дата.

    Протоколи
    формуляри
    чакат моите
    бледи длани.

    Няма смисъл
    от фризура
    щом любов
    не съществува.

    Никой няма
    да поиска
    да лети
    с машинописка.

    Свършва моето
    работно време
    нощни лампи
    танцуват с мене.

    Аз съм твърда,
    безразлична
    винаги нежна
    но не лирична.

    ---------------


    Керванът на душите


    В пустинята, нагрята
    от пясъчни съдби,
    летят в ковчези златни
    тълпи умрели дни.

    Арабите се пипат
    със пипащи ръце
    и тъжно се усмихват
    под сухия хоризонт.

    Керванът на душите
    е пъстър женски шал.
    Докосни го с цигара-
    ще направиш дупка
    от писъци.

    Усмихвай се странично,
    все още си отвън,
    когато влезеш вътре,
    ще свърши твоят сън.

    ----------------------

    Страх


    Изсъхнал корен
    е ръката ми
    когато докосва
    лицето ти.
    Страх се казваш
    по пътя ми,
    страх се казваш
    в очите ми.
    Страх ме когато
    нямам сили да летя.
    Страх ме е да бъда
    сам във подлата игра.
    Празен поглед
    приятелски
    иска теб
    в ръката си.
    Страх ме е
    от себе си
    когато загубя
    мечтите си.
    Върнете се в началото Go down
    Puppet Master
    Rockplacer
    Rockplacer
    Puppet Master


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 2354
    Location : Пловдив
    Интереси : ego trips
    Рейтинг : 134
    Registration date : 15.07.2008

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyСъб 27 Фев 2010, 21:27

    ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ
    Павел Матев

    Защо летим в небето?- ще попиташ.
    За да не бъде пусто и самотно;
    да не остане за човека скрит и
    необитаем за мечтата остров.

    То пали слънце. То звезди ни носи.
    То ражда тайни, облаци, копнежи.
    То праща зими или сенокоси,
    за да се влюбват силните младежи.

    Нима не вярваш? Любовта се проси,
    защото е лекарство или огън.
    Най-старите дървета също носят
    отровите на пролетни тревоги.

    Жената още си остава тайна:
    небесна, очарована, сърдита.
    И да я любиш - пак ще е незнайна...
    Ще ти докажа, ако ме попиташ.
    Върнете се в началото Go down
    Hamlet
    Advanced
    Advanced



    Male
    Age : 28
    Брой мнения : 111
    Location : Пловдив
    Интереси : Музика - китара и пиано; Позия - да чета, пиша и коментирам;
    Рейтинг : 0
    Registration date : 04.04.2010

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyВто 06 Апр 2010, 20:08

    Есенен сън -Христо ясенов

    2
    Златна есен златни листи рони,
    цветен пурпур багри всеки клон;
    дъхат скърби мойте небосклони,
    рухва бавно моят царствен трон.
    През мъглата дребен дъжд ромони
    и навява сънни самоти...
    Аз съм морен, морен от погроми! -
    Бедна майко, чуваш ли ме ти?

    Тъмна вечер тъмни сенки стели
    и залива родните поля.
    Аз забравих устремите смели,
    аз отпуснах вихрени крила
    и загубил пътища и цели,
    безприютен в свойте самоти -
    гасна мълком в тъмните предели! -
    Бедна майко, чуваш ли ме ти?

    Вихър свири в сънните тополи
    и пилее сухите листа;
    стенат плахо клонищата голи,
    плаче плаха чайка над света
    и - прибулил бездни и юдоли -
    бог развява сънни самоти...
    Някой в мене пее и се моли...
    Бедна майко, чуваш ли го ти?

    Пан- Христо Ясенов

    1
    Аз владея ширината на безбрежните простори -
    в мене слънцето изгрява и вселената говори!

    И когато притъмнеят висините ведросини
    в теменужната прохлада на затишие и сън,
    аз прехвъркам лекокрилен над полета и градини
    и събирам боговете с миротворния си звън.

    И понесени далеко над самотните поляни,
    веем вихрени одежди - и над сънните земи
    бием медните езици на загадъчни камбани
    и пируваме и пеем в напластените тъми.

    И забравили тъгата на суетностите черни -
    в онзи час, когато всичко в примирение мълчи, -
    ний танцуваме и пеем из просторите вечерни
    и пленително се греем в златолунните лъчи.

    А когато светло утро издалеко се разведри
    и разлее на потоци топли, румени зари,
    ний откриваме простора на безбрежията ведри
    и събуждаме живота на задрямали гори.

    И невидимо-самотни приласкваме цветята
    и наливаме ги с бисер, руйно вино и роса -
    и прехвъркаме далеко, надалеко из полята -
    и се губим в ширината на самите небеса.

    А понесени високо палим слънцето и греем -
    греем с топлата отрада на всемирна красота -
    и в лъчистата му мрежа ний пируваме и пеем,
    пеем гордо - и всемощно благославяме света.

    Аз владея ширината на безбрежните простори -
    в мене слънцето изгрява и вселената говори!
    Върнете се в началото Go down
    Лили.
    Moderator
    Moderator
    Лили.


    Female
    Age : 29
    Брой мнения : 2243
    Location : Пловдив
    Интереси : *ньо.
    Рейтинг : 33
    Registration date : 19.05.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyНед 18 Апр 2010, 15:44

    "Когато си на дъното"
    Дамян Дамянов

    Когато си на дъното на пъкъла
    Когато си най тъжен и злочест
    От парещите въглени на мъката
    Си направи сам стълба и излез
    Светът когато мръкне пред очите ти
    И притъмнява в тези две очи
    Сам слънце си създай и от лъчите
    Създай си стълба и по нея се качи
    Когато от безпътица премазан си
    И си зазидан в четири стени
    От всички свои пътища премазани
    Нов път си направи и сам тръгни
    Трънлив и зъл е на живота ребуса
    На кръст разпъва нашите души
    Загубил всичко, не загубвай себе си
    Единствено така ще го решиш



    "22 Септември"
    Дамян Дамянов


    Как хубаво бе, че през този ден,
    във който се сбогувахме със лятото,
    се случих в онзи селски двор зелен
    с градината, с асмата и със дядото!
    Градината пламтеше покрай нас
    от залез, от гергини и лютичета.
    Асмата ни говореше без глас.
    А старецът на слънце се приличаше.
    Последно слънце. С ангелско крилце
    трептеше лъч и в капчици се пръскаше.
    И двете бели старчески ръце
    последен грозд с усмивка си откъснаха.
    Как хубаво бе, че със този ден
    запомних слънцето, градината и лятото!
    Навярно дворът е и днес зелен.
    Асмата - също... Но го няма дядото.
    Изчезнал е като последен грозд.
    Стопил се е. Сега е празна пейката.
    И онзи ден не ще е като тоз,
    макар да светят пак такива вейките,
    макар и дворът да е пак зелен...
    Виж, птиците отново сбират ятото.
    И има нещо ново в теб и мен.
    Във всички нас.
    И си отива лятото.



    "Есен"
    Дамян Дамянов

    Жълти жълтеят дървета
    довчера още зелени.
    Колко е тихо и светло!
    Ведро. И малко студено.
    Колко красиво спокойно
    жерави вият окръжност.
    Тръгват си. Пак ще си дойдат.
    Колко е мъдро! И тъжно.
    Голо ми свети сърцето -
    свърши ли, лято зелено?
    Кога? И защо? Не усетих...
    ... Радостно, тъжно и светло!
    Есен. Почти като в мене.



    "Живот"
    Дамян Дамянов

    Разлиствам го подобно книга тежка -
    ах, аз ли писах всичкото това?
    Нелепости, задрасквания, грешки...
    Каква ти книга - грозна чернова!
    Да можех, бих отново го преписал -
    на гланцова хартия, с краснопис,
    без ни една-едничка грешна мисъл,
    без ни една поправка... Равен, чист,
    той би звучал добре, почти разкошно -
    без ни едничък непресметнат ход.
    Но щеше ли да има нещо общо
    със моя грешен истински живот?



    "Минувач"
    Дамян Дамянов

    Върви си той и си говори нещо.
    Кому говори и какво - не знам.
    Но тъй е смешно и е тъй зловещо
    един човек да си говори сам.
    Какъв е? Кой е? Луд? Пиян? Нещастен?
    Отровен от любов, от скръб, от ром?
    Или бездомник, в цялото пространство
    намерил най-същинския си дом?
    По дяволите! Толкоз ли е важно!
    По-важното е друго: все мълчал,
    човекът нещо имал е да каже
    на всички ни, но друг път не посмял
    да викне гласно обич и омраза
    и с едного да раздели скръбта,
    на себе си сега той всичко казва.
    На себе си, а всъщност на света.
    На този свят, тъй пълен и тъй празен...
    На този свят с лица безбройни, но...
    Върви човекът сам и си приказва
    от тези всичките лица с едно.
    Със онова, което откровено
    ще му отвърне с негов собствен глас.
    Човек говори с цялата вселена.
    Човекът мен е търсил, него - аз.
    Да си разкрием всичките човешки
    горчилки и възторзи, и мечти...
    Човек върви и си говори нещо.
    Не му се смейте! Няма нищо смешно!
    Това сме всички: той и аз, и ти.

    Върнете се в началото Go down
    DALEK
    Great
    Great
    DALEK


    Male
    Age : 30
    Брой мнения : 270
    Location : Варна
    Рейтинг : 7
    Registration date : 19.08.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyНед 18 Апр 2010, 17:19

    The hidden chamber
    Нийл Гейман

    Do not fear the ghosts in this house; they are the least of your worries.
    Personally I find the noises they make reassuring,
    The creaks and footsteps in the night,
    their little tricks of hiding things, or moving them, I find
    endearing, not upsettling. It makes the place feel so much more like home.
    Inhabited.
    Apart from ghosts nothing lives here for long. No cats,
    no mice, no flies, no dreams, no bats. Two days ago
    I saw a butterfly,
    a monarch I believe, which danced from room to room
    and perched on walls and waited near to me.
    There are no flowers in this empty place,
    and, scared the butterfly would starve,
    I forced a window wide,
    cupped my two hands around her fluttering self,
    feeling her wings kiss my palms so gentle,
    and put her out, and watched her fly away.

    I've little patience with the seasons here, but
    your arrival eased this winter's chill.
    Please, wander round. Explore it all you wish.
    I've broken with tradition on some points. If there is
    one locked room here, you'll never know. You'll not find
    in the cellar's fireplace old bones or hair. You'll find no blood.
    Regard:
    just tools, a washing machine, a dryer, a water heater, and a chain of keys.
    Nothing that can alarm you. Nothing dark.

    I may be grim, perhaps, but only just grim
    as any man who suffered such affairs. Misfortune,
    carelessness or pain, what matters is the loss. You'll see
    the heartbreak linger in my eyes, and dream
    of making me forget what came before you walked
    into the hallway of this house. Bringing a little summer
    in your glance, and with your smile.

    While you are here, of course, you will hear
    the ghosts, always a room away,
    and you may wake beside me in the night,
    knowing that there's a space without a door
    know that there's a place that's locked
    but isn't there. Hearing
    them scuffle, echo, thump and pound.

    If you are wise you'll run into the night,
    fluttering away into the cold
    wearing perhaps the laciest of shifts.
    The lane's hard flints
    will cut your feet all bloody as your run,
    so, if I wished, I could just follow you,
    tasting the blood and oceans of your tears.
    I'll wait instead,
    here in my private place, and soon I'll put
    a candle
    in the window, love, to light your way back home.
    The world flutters like insects. I think this
    is how I shall remember you,
    my head between the white swell of your breasts,
    listening to the chambers of your heart.
    Върнете се в началото Go down
    Imperial
    Rockplacer
    Rockplacer
    Imperial


    Male
    Age : 28
    Брой мнения : 1348
    Location : Пловдив
    Интереси : Музика... свирене на китара (бас, ритъм, акустична, соло) и РокПлейс
    Рейтинг : 3
    Registration date : 19.12.2009

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyНед 18 Апр 2010, 17:28

    НА ПРОЩАВАНЕ
    В 1868 Г.



    Не плачи, майко, не тъжи,
    че станах ази хайдутин,
    хайдутин, майко, бунтовник,
    та тебе клета оставих
    за първо чедо да жалиш!
    Но кълни, майко, проклинай
    таз турска черна прокуда,
    дето нас млади пропъди
    по тази тежка чужбина -
    да ходим да се скитаме
    немили, клети, недраги!
    Аз зная, майко, мил съм ти,
    че може млад да загина,
    ах, утре като премина
    през тиха бяла Дунава!
    Но кажи какво да правя,
    кат си ме, майко, родила
    със сърце мъжко, юнашко,
    та сърце, майко, не трае
    да гледа турчин, че бесней
    над бащино ми огнище:
    там, дето аз съм пораснал
    и първо мляко засукал,
    там, дето либе хубаво
    черни си очи вдигнеше
    и с онази тиха усмивка
    в скръбно ги сърце впиеше,
    там дето баща и братя
    черни чернеят за мене!...
    Ах, мале - майко юнашка!
    Прости ме и веч прощавай!
    Аз вече пушка нарамих
    и на глас тичам народен
    срещу врагът си безверни.
    Там аз за мило, за драго,
    за теб, за баща, за братя,
    за него ще се заловя,
    пък... каквото сабя покаже
    и честта, майко, юнашка!
    А ти, 'га чуеш, майнольо,
    че куршум пропей над село
    и момци вече наскачат,
    ти излез, майко - питай ги,
    де ти е чедо остало?
    Ако ти кажат, че азе
    паднал съм с куршум пронизан,
    и тогаз, майко, не плачи,
    нито пък слушай хората,
    дето ще кажат за мене
    "Нехранимайка излезе",
    но иди, майко, у дома
    и с сърце сичко разкажи
    на мойте братя невръстни,
    да помнят и те да знаят,
    че и те брат са имали,
    но брат им падна, загина,
    затуй, че клетник не трая
    пред турци глава да скланя,
    сюрмашко тегло да гледа!
    Кажи им, майко, да помнят,
    да помнят, мене да търсят:
    бяло ми месо по скали,
    по скали и по орляци,
    черни ми кърви в земята,
    земята, майко, черната!
    Дано ми найдат пушката,
    пушката, майко, сабята,
    и дето срещнат душманин
    със куршум да го поздравят,
    а пък със сабя помилват...
    Ако ли, майко, не можеш
    от милост и туй да сториш,
    то 'га се сберат момите
    пред нази, майко, на хоро
    и дойдат мойте връстници
    и скръбно либе с другарки,
    ти излез, майко, послушай
    със мойте братя невръстни
    моята песен юнашка -
    защо и как съм загинал
    и какви думи издумал
    пред смъртта си и пред дружина...
    Тъжно щеш, майко, да гледаш
    ти на туй хоро весело,
    и като срещнеш погледът
    на мойто либе хубаво,
    дълбоко ще ми въздъхнат
    две сърца мили за мене -
    нейното, майко, и твойто!
    И две щат сълзи да капнат
    на стари гърди и млади...
    Но туй щат братя да видят
    и кога, майко, пораснат,
    като брата си ще станат -
    силно да любят и мразят...
    Ако ли, мале, майноле,
    жив и здрав стигна до село,
    жив и здрав с байряк във ръка,
    под байряк лични юнаци,
    напети в дрехи войнишки,
    с левове златни на чело,
    с иглянки пушки на рамо
    и с саби-змии на кръстът,
    о, тогаз, майко юнашка!
    О, либе мило, хубаво!
    Берете цветя в градина,
    късайте бръшлян и здравец,
    плетете венци и китки
    да кичим глави и пушки!
    И тогаз с венец и китка
    ти, майко, ела при мене,
    ела ме, майко прегърни
    и в красно чело целуни -
    красно, с две думи заветни:
    свобода и смърт юнашка!
    А аз ще либе прегърна
    с кървава ръка през рамо,
    да чуй то сърце юнашко,
    как тупа сърце, играе;
    плачът му да спра с целувка,
    сълзи му с уста да глътна...
    Пък тогаз... майко, прощавай!
    Ти, либе, не ме забравяй!
    Дружина тръгва, отива,
    пътят е страшен, но славен:
    аз може млад да загина...
    Но... стига ми тая награда -
    да каже нявга народът:
    умря сиромах за правда,
    за правда и за свобода...




    Върнете се в началото Go down
    ТехФлаш
    Newbie
    Newbie
    ТехФлаш


    Male
    Age : 31
    Брой мнения : 3
    Location : Пловдив
    Интереси : много
    Рейтинг : 0
    Registration date : 31.05.2010

    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия EmptyПон 14 Юни 2010, 22:53

    Димчо Дебелянов

    Пловдив


    Как бяха скръбни мойте детски дни!
    О, колко много сълзи спотаени!
    Тук първи път се моя взор стъмни
    и безпощадна буря сви над мене.

    Тук първи път чух гласа възглас: - Престани
    да вярваш и да дириш - забранен е
    на любовта плодът - и в зли страни
    мечтите ти навек ще бъдат пленни.


    И днес аз бродя в тоя скръбен град -
    едничък дом на мойта скръб бездомна -
    аз бродя за утехата нерад -

    и кат загубен в пустошта огромна.
    И толкоз черни мисли ми тежат,
    че аз не искам нищо да си спомна.


    Zip
    Върнете се в началото Go down
    Sponsored content





    Поезия Empty
    ПисанеЗаглавие: Re: Поезия   Поезия Empty

    Върнете се в началото Go down
     
    Поезия
    Върнете се в началото 
    Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next
     Similar topics
    -

    Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
    RockPlace :: ИНТЕРЕСИ И ХОБИТА :: Мисъл и Слово-
    Идете на: