Поредната безсмислена история!

1 глава – Среща с господин „Голям съм тъпак”

- Здравко, след един час да си в кафето на театъра. Ще умра от скука у нас.
- Окей, Рони. До тогава.

Първи ден от последната ми лятна ваканция като ученичка, а вече ми е скучно. Щях да прекарам цялото си лято в Плевен и по-точно в Плевенския театър, където ходех на уроци. Супер! Без море, без нищо друго. Ааа, щях забравя, лол. Точно на 1 август Avenged Sevenfold щяха да изнесат първия си концерт в България. И познайте къде...в Плевен! Йес ве! Имах билет вече от два месеца и всеки изминал ден сякаш ставаше по-дълъг от предишния. Вълнувах се адски много, че ще видя идолите си.

- 1 бира и 1 кола, Веско – поръчах.

В кафето както винаги беше спокойно. От време на време влизаше и излизаше някой от актьорите.

- Как вървят нещата с групата, Здравчи? Свирите ли?

Здравко беше китарист на една тийн група. Свиреха заедно от приблизително 3 месеца. Той е талантът на Sidewinder и мой най-добър приятел. САМО ПРИЯТЕЛ! Аа, и бъдещ кавалер на бала ми, йес ве!

- От 2 дена няма Sidewinder, има Drop Dead и аз не участвам в нея. Никсъна също.
- Но без китарист и басист о.О ? Какво се случи – леле, бях изумена.
- Изглежда нарушаваме правилата на групата и не сме толкова добри за тях.
- Даа, нали. Само дето сте прекалено добри! Поне ти...хаххаа.

Не бях забелязала кога вратата на кафето се е отворила. Не забелязах и кога ТЕ са влезли вътре. По дяволите, стоях срещу вратата, а не видях нищо. Не забелязах и кога са минали покрай мен.

- Рони, бе!
- Ронииии!
- Защо шушнеш, Здравко?
- Обърни се!

Направих го без да задавам въпроси. Последва импулсивен и адски висок писък от моя страна. „Опа, всички ме зяпат.”
Пред погледа ми стояха петимата члена на любимата ми група и си поръчваха на бара. Така, дишай, Рони, дишай!

- Здравкоу, хайде при тях да се запознаем!
- Мисля да пропусна, познаваш ме.
- Тъпак! – усмихнах му се и тръгнах към момчетата.

Лол! Не чувствах и грам притеснение. Сигурно е излишно да споменавам кой ми е любимец, нали? Не вярвам да има човек, който да не знае за тази малка подробност наречена „ЗАКИ”! Знаех, че ще изтърся нещо банално.

- Здравейте! Аз съм Рони и ми е изключително приятно да ви видя. Страшна фенка съм ви от...години и с нетърпение чакам концерта ви. Признавам, изненадана съм да ви видя тук един месец преди него, но изобщо не се оплаквам. Ще ви помоля за автографа и лол, може ли да ви пипна? *smile*

Голяма реч беше.
Всички ми се усмихнаха и ми подадоха ръка. Освен Заки. „Тоз пък”. Той стоеше най-отдалечен, беше забил главата си в някакъв лист и само си вдигна ръката махвайки ми, но не и погледа. „Грубичко”
Момчетата имаха картички в себе си и драснаха бързо по едно „ За Рони с уважение”. Само Заки пак се цепеше. Ех, ще му го нацепя аз на него.

- Ако любимецът ми не ми даде автограф ще бъда много разочарована – подтикнах го с усмивка.
- И аз какво мога да направя?

Взе една салфетка, салфетка по дяволите, подписа се без „На Рони” или „ С уважение”, а просто груб, разкривен подпис. Подхвърли ми я!
„ Оле, ама този сериозно ли? Да го цапна, или да не го цапна?”

- Беше ми приятно момчета...и Заки...

Тръгнах си.

- Голям си задник, Закари – чух леко пискливия глас на The Rev.
- Да се изнасяме – смотолевих на Здравчито.
- Беше груб! Много при това. Сори, Рони...
- Луд си ли, сигурно му е натоварен ден и не му е до „пищящи фенки”. Сега си отивам у нас, закачам автографите и салфетката на стената си и си пускам дискографията им. Дано ги видим пак!
- Чао Рони *hug*
- Чао, Drop Dead фенче...хеви метъл *Смях*

рони, слънце форумно, всичко ок, обаче... каква е целта сега на всичко това? в смисъл просто си седнала и... си писала нещо, колкото да пълниш белия лист.
моля те не го приемай като упрек, като натякване, ама аз поне не мога да открия никакъв смисъл в горните писания ...

Снощи като си легнах в главата ми започнаха да излизат тези образи и събития, които съм описала и след това. Имах желание да го запазя и "напълних белия лист". Който трябва да си намери смисъл в него ще го направи. : ) < 3

Рони! написа:

- Здравкоу, хайде при тях да се запознаем!
- Мисля да пропусна, познаваш ме.
- Тъпак! – усмихнах му се и тръгнах към момчетата.

Чак пък да съм толкова смотан ;д;д .. иначе интересна историйка с доста реални факти ;д : )

Историята ме грабна Чакам нататък да видя какво ще стане

2 глава - Пижама, тъпак и една прекрасна идея


Окей, признавам, бях малко разочарована от държанието на господин Закари Венджънс, но пък и адски щастлива, че видях групата. Заспах с мисълта за тях, събуди ме тяхна песен. Тъпа аларма. 10 00. Ваканция сме, бе! Станах, измих си лицето и зъбите и си направих кафе. реших да сляза до първия етаж да взема пощата, т.е. тъпи брошури. Направих го по пижама и домашни чехли. Споменах ли, че не си сресах косата?

- Не е истина!

Следната брошура гласеше: " На 6 юли групата Avenged Sevenfold ще направи конкурс за гост китарист в предстоящия им концерт на 1 август. Момчета и момиче на възраст от 15 до 25 да се явят на посочената дата в 10 00 в голямата зала на театъра в града. Победителят ще свири заедно с членовете на групата по време на концерта. Жури: M. Shadows, Synyster Gates, Zacky Vengeance, The Rev and Johnny Christ.

"Здравко" - беше първото нещо, което си помислих и тръгнах веднага към тях.
"Ох, защо всички пак ме зяпат? Мразя така" Опа...май току що се сетих за пижамата, домашните чехли и...косата. Нямаше смисъл да се връщам, бях на половината път. Само още 7 минути и половина и съм там.
Вече бях стигнала до стадиона, който се намира на 2 минути път от Здравчиту, когато се блъснах в НЕЩО. Вървях с наведена глава, за да не бия на очи.

- Извинете! - вдигнах поглед. - Ох, чудесно..

Беше Заки!

- Ахахахахаха, изглеждаш...интересно.
- Добре!

Сега аз щях да съм груба.

- Това в ръцете ти не е ли моята брошура?
- Не, моя си е! Беше в моята пощенска кутия!
- Ще се явиш на конкурса?
- Не!
- Ами?
- Ще се яви човек, който има потенциал да спечели!
- Значи не свириш?
- Не!
- Ами какво правиш?
- Други неща! Хайде чао!

Ужас, трябваше да се омета по най-бързия начин. Не ме исках да ме гледа в това ми състояние.

- Други работи? Мм, стана ми интересно..
- И аз какво да направя – оле, изкрещях ли му го ?

„Звън”

Отвори ми Здравченцето.

- Ъъ, Рони? Какво ти се е случило?
- Нищо, виж това! – набутах брошурата в ръцете му.
- А,да! Снощи го взех същото от моята поща.
- МОЛЯ?
- Рони бе, защо не се обади да ми кажеш, а дойде до тук по пижама?

Оле, к’ва съм тъпа – помислих си.

- Оле, к’ва съм тъпа – казах. – Ще идеш на конкурса, нали ?
- Да, ще се опитам.
- Чудесно! Ще дойда с теб. Бту, блъснах се в Заки...
- В смисъл?

Разказах му дума по дума.

- Ха, наранила си чувствата му, Рончо.
- Той няма чувства, моля, моля! Аз ще си вървя Здравчи. Ще се видим на 6ти.
- Да ти дам ли да облечеш нещо?
- Че аз да не съм гола?
- А нещо друго различно от пижама?
- Да нямаш нещо против „Мечо Пух и Прасчо”?
- Не, розовото ти седи добре. *Истеричен смях*

„Леле, ще го блъсна”

- Нях, нях...чао
- Ае – и ми затвори вратата.

“Оле, много мразя, когато ми казва АЕ”...Както и да е.
Извадих късмет, че не видях някой познат докато се прибирах. Кафето ми беше изстинало, но аз и без това се бях разсънила. Сега оставаше тези дни да минат и да стискам палци на Здравкоу. Да, щях да видя отново този арогантен тъпак, но пък можех да бъда по-зла и от него. Даже по-зла и от Гло, ако вложех всичко от себе си. Смешки говоря. Не може да съм по-зла от Лорчето. Никой не е по-зъл от нея

Мерси, Рончо

АААААААААААА страхотно ее ... чакам още с нетърпениее

Много е яко Рони .

Гло не е чак толкова зла.. само мъничко
Има интересни моменти

Тая моята злоба всеизвестна бе ;D

Kaamos написа:

Гло не е чак толкова зла.. само мъничко
Има интересни моменти

Хаха