Драги съфорумници, от известно време изготвям моя топ 10, на най-доброто излязло за последните 10 години. Принципно, бих го пуснал в блог, но съм абориген. Така де, ето я и класацията:
1. Kreator - Enemy of God (2005)
Почетното първо място отива при немските чудовища Kreator. Безспорно,в последните години, имено те са една от водещите банди в траша. Enemy of God е доказателство. Бърз, мощен,
агресивен, мелодичен. Върха в развитието на бандата по мое мнение. След завръщането си към праведния жанр през 2001, през 2005 показаха как се прави модерен траш. Без слаба песен,
без нито един слаб момент в целия албум, Enemy of God заслужено може да бъде определен като най-силния траш албум за последните 10 години. Почти един час стабилно свирене, точно
както трябва да звучи траша в днешно време. За жалост, излизат все по-малко такива албуми.
2. Само главни букви в името... NILE - THOSE WHOM THE GODS DETEST! (2009)
KAFIR!
There is no God but God
There is no God but God
There is no God but the one true God
There is no God but the hidden God
There is no God
There is no God
Allah Akhbar!
За последните 10 годнки, дет метъл сцената претърпя доста промени. В положителна насока основно. Един от най-големите удари който й беше нанесен обаче, беше от щатите. Удар,
който ще се помни много дълго време. Nile, с всеки следващ албум успяваха да вдигат летвата все по-високо и по-високо, като същевременно успяваха с лекота да затварят устите
на хейтърите. Естествено, нормално е, когато някоя банда изкара добър албум, очакванията към наследника му да са високи. Нил, сякаш като на игра, успяваха да правят чудеса.
Магия? Талант? Изкуство? Както искате го наречете, но тези господа са великани. Those Whom The Gods Detest, е поредното доказателство за тяхната класа. Невероятно кадърни,
адски талантливи музиканти има в тази банда. След страшния Ithyphallic, очакванията към следващия албум си бяха високи. Nile, не само че ги оправдаха, а и изкараха албума на
годината (лично мнение). Трудно бих могъл да съм безпристрастен, що се отнася до тази прекрасна банда. Почти един час, разтъсващ дет метъл от ЩАТИТЕ! Тази страна, винаги е била
сред лидерите в този жанр, а и не само в него. Албум, който може да задоволи и най-претенциозните почитатели на жанра. Пореден страхотен НИЛ!
3. Nasum - Human 2.0 (2000)
Заслужено 3-то място, за тази толкова уважавана от мен банда. Адски много свирене има при тях, някак нехарактерно за грайнда. Този албум... просто показва къде е мястото на
бандата, а именно - сред лидерите в грайнда. Всяко тяхно EP, всеки сплит, всеки албум който са изкарвали, е синоним на сила. Безкрайно идейна банда. Human 2.0 - 38 минути, 25
песни, 100% качествен грайнд. Ако трябва да правя класация, на най-влиятелните албуми въобще, 100% Human 2.0 ще присъства и там. Неоспоримо доказателство, че грайнда не е просто
някакво си драчене и безсмислено дрънкане по китарите + барабани. Грайнда е бил, е и ще бъде много над това. Тези, които са на противното мнение, за жалост никога няма да оценят
албума подобаващо. Албум, заради който обожавам тази банда.
4. Order of Ennead - Order of Ennead (2008)
Честно, първоначално като правех тази класация, въобще не съм мислел да слагам този албум тук. В последния момент обаче се наложи преразпределение. Едно от най-значимите неща,
които се случиха из дет метъл средите, беше формирането на една нова банда през 2007 година. Дори човек да не е слушал албума, не е трудно да се досети, че в състав,
в който участват хора от банди като Cannibal Corpse и Deicide, най-вероятно има хляб. А албумеца е цял хлебозавод в това отношение. Изключителен дебют, един от най-добрите
които съм слушал някога. В последно време, бандите които успяват да сътворят нещо като това, хич не са много. Order of Ennead, обаче успяха, още с дебюта даже. В състава, на
пръв поглед, като име с нищо не блесва John Li. Именно в този човек е душата на бандата (лично мнение). Нещата които прави, са изключителна рядкост за този жанр. Сякаш, не той
се е учил да свири на китара, а тя се е учила да свири на него. Прави каквото си иска с нея, с лекота при това. Личи си във всяка една песен от албума. Стабилно свирене, 40 минути,
страшен албум. Вещая много светло бъдеще на тези момчета, ама наистина много светло.
5. Misery Index - Discordia (2006)
Сякаш, точно това е албума с който Misery Index блеснаха. Обективно погледнато, албума е неизпипан сякаш. Както и да се погледне, във всяко отношение може да се желае повече.
За разлика от наследника си Traitors, тази тава е по-груба и звука е неизчистен. Но точно в това се крие чара на Discordia. Именно точно това несъвършенство прави албума толкова
добър. Първичен звук, груб, тежък, мощен, унищожителен. Типичен грайнд. Без компромиси по отношение на силата. Адски ударен албум, нещо рядко срещано в момента. Този албум е
нещо, което в днешно време е адски трудно да се срещне. Е, не можем да очакваме нещо различно от шедьовър, от банда взела името си от грайнд класика, нали?
6. Dying Fetus - Destroy The Opposition (2000)
Банда, която показва другото лице на деткора. Банда, която се е превърнала в култ. Има защо, при това. Честно казано, няма нещо, което тази банда да е изкарала и да не ми
харесва. Но специално Destroy The Opposition е албум от друго измерение. Той от албумите, които дадена банда може да изкара само един път. Албум, който е прекалено добър,
за да бъде надминат. Албум, който няма грешки. Няма слаба песен, няма нито един слаб момент. Такъв албум е Destroy The Opposition. Албума, който човек или харесва много или
обожава. Сравнително дълги песни, но албума като цяло сякаш идва кратичък. Само 36 минутки. Достатъчно обаче, за да се добие представа за това на което бандата е способна.
Перла, в короната на дет метъла.
7. Bolt Thrower - Those Once Loyal (2005)
На 8-мо място, ако не и много назад, се появяват британските класици. Банда, доказала се не един път, като лидер в този жанр. Банда, която няма нужда от представяне.
Не смятам, че има нужда да обяснявам много за албума. Единствения недостатък е, че е последния. За стила си, Bolt Thrower са точно толкова важни, колкото едни Judas Priest
за NWOBHM. С Those Once Loyal затвърдиха че когато звучат Bolt, е абсолютно забранено даже да се мисли за друга банда.
8. Rotting Christ - Theogonia (2007)
Албума, с който тази банда, най-нахално отказа когото и да било, да им вдига летвата по-високо. А то колко по-високо можеше? Не един път, Сакис и компания са доказвали, че са
най-значимата банда за гръцката сцена. Безкрайно идейни. Съумяват абсолютно всеки път да вкарат нещо ново в албумите си, нещо различно. Theogonia не е изключение, а пример.
Тавата създава представа за хаос, който цари по време на целия албум. Адски раздвижен, още с първата песен праща слушателя на друго място. Безспорния ми фаворит в албума е
песента Nemecic. Гайдите хипнотизират, разбъркват всичко в главата, по един адски приятен начин при това. Целия албум е страшно разнообразен, има по нещо за всеки. Заслужено
място за гърците в класацията.
9. Sentenced - The Funeral Album (2005)
Жалко, че това е последното нещо, което тази банда даде на феновете си. Първоначално не ме грабна особено. Постепенно обаче започна да влиза все по-дълбоко и по-дълбоко.
С всяко следващо слушане, този албум звучи по различен начин. Все по-добре и по-добре. Един от малкото албуми, които мога да си пусна независимо от настроението. Меко
казано - прекрасен. Пътуване из дълбините на душевността, траещо само 50 минути. Пътуване, което е трудно да бъде забравено. Един прекрасен начин, да се оттеглят от сцената.
Последен в класацията е...
Честно казано, това беше най-трудното решение от всички.
10. Kalmah - The Black Waltz (2006)
Банда, която няма слаба песен. Страшно талантливи, невероятни музиканти. А с този албум, просто затвърдиха мястото си сред лидерите във финландската сцена. Невероятно мелодични,
същевременно тежки и много технични. Рядко срещана комбинация между 3-те неща. Но факт е, че Kalmah сякаш ги съчетават с лекота. С всеки следващ албум съумяват да поднесат нещо
ново, нещо свежо, нещо добро. Специално, в този албум сум слушал едни от най-страхотните рифове/сола които съм чувал някога. Финландските предсатви за каквото и да било, винаги
са се различавали от общоприетите. Kalmah придават на мелодичния дет метъл, едно по-различно звучене. Едно, тяхно си звучене. Те правят музиката така както им харесва, така
както я чувстват. Точно затова са една от любимите ми банди. Нямаше как и те да не намерят място в класацията.
Е, това е от мен. Между албумите няма особена връзка. Това не е класация за най-добрите дет/мелодет/траш/грайнд или каквито и да е албуми. Това е моята класация, така, както аз
мисля че трябва да бъде. Всеки си има личен вкус, не търсете някаква връзка между отделните албуми, подредил съм ги по това какво впечатление са ми направили.
Постарах се да съм максимално обективен (въпреки че на места не ми се получи) и кратък. Ако все пак някой си изгуби времето да ми чете писанията, много ще се радвам, наистина.
Защото тези редове съм ги писал с ебати кефа! (Ще помоля да не ме цензурирате <3)
Отговарям на всякакви въпроси/критики относно класацията, много бих се радвал да видя и вашите, пък и да не са топ 10, въобще, какво ви е впечатлило от изкараното през
последните 10 години. Като цяло, това е обща тема. Вярвам, че ще се получат интересни дискусии. То не пречи да се споделят и най-големите разочарования, най-готините дебюти,
абе, абсолютно всичко свързано с рока/метъла, случило се за времето между 2000-2009 година.
