Какво мислите за образованието в чужбина?

First topic message reminder :

Е, какво мислите?

Интересни са ми мненията по темата, за това не гласувайте, а после да се скатавате. Скатавки.

:*

eMm написа:

Katie_Rock написа:: Обичам Блгария, но си мисля че в чужбина има по-добро образование. Искам да продължа обучението си в Англия. Доста трябва да поработя над това, но съм се амбицирала много. След това мисля да се върна тук.

+1

И аз искам да продължа обучението си в Англия.
Просто смятам, че в България не мога да получа това, което искам като образование в сферата, която съм си избрала.

Аз също искам да уча в Англия. По-точно исках много време. Сега се замислям, защото специалността, която искам просто трябва да се следва в България, ако искам да практитукам тук. Иначе трябва или да приравнявам, или да си остана в Англия. Приравняването е безсмислено, ако смятам така или иначе да се връщат тук, а идеята да работя там доживот... Колкото и да съм привърженик на английските университети, май ще си остана тук. Пък и родното образование няма да бъде пак на ниво, ако всички забегнем нанякъде.

Висшето образование в България си е на доста високо ниво, ама нали е тук - та хайде да плюем по него. Но виж, ако е в чужбина, ехее - 100% е по-хубаво. Бабини деветини...

Този манталитет е страшно дразнещ. Погледнете малко по-трезво и реално.

Българското образование всъщност вади много добри кадри във всички професионални направления, които по абсолютно нищо не отстъпват на английските, френските, немските или които и да е други. Но ако по-добрите кандидат-студенти се пръскат далеч от страната, няма как това равенство да даде следучебен резултат, което вече е проблем.

Когато се гласите да учите навън вие не мислите за образованието там, защото не ви минава през главата за него, защото не го проучвате обстойно, защото нямате допирна точка с него... но в повечето случаи - защото не ви дреме. Съседската трева винаги е по-зелена, тъй че няма причина да ви дреме.
Напротив - има. Това, което ще постигнете като кандидатствате в чужбина с нищо не е по-добро от това, което ще спечелите, ако останете тук.

Недейте и да мислите, че в Западна Европа или в Северна Америка се живее по-добре, защото това е поредният мит, роден от същия този гаден манталитет, който споменах в началото...

Не мога да говоря обобщаващо, но от приятелите ми, които останаха да учат в България не чувам добри отзиви, но тва не е единствената причина, поради която искам да се махна.
Адски много се дразня на скапаната система в Б-я - тук, за да влезеш в някой хубав университет с хубава специалност трябва да хвърлиш сумати пари, време, нерви за уроци или най-малкото сериозна самостоятелна подготовка..И накрая кво? Пак може и да не те приемат...Обаче вече като си влязъл какво следва - купончета, студентски град, пиене..Тъпо е да се обобщава, но така изглеждат българските студенти пред чужденците.
А в други държави не е така- напр във Франция приемат супер лесно големи количества хора, но после им ****** майката от учене...
Което го намирам много по-добре - да се дава шанс на всички, пък после да се види кой какво може..А не като тук - сульо и пульо става вишист...
Да не говорим за тъпите специалности, които избират повечето студенти, само и само да завършат нещо...Вместо да почакат 1-2 години, докато наистина решат в коя сфера ще се реализират и тогава да почнат да учат..

Моите планове са да уча в чужбина, но все пак и да се върна. Още повече, че съм такъв човек, който обича предизвикателствата и не обичам да се заседявам. Искам да опозная други хора от други националности..Супер интересно ми се вижда Smile

jar.of.flies написа:: Не мога да говоря обобщаващо, но от приятелите ми, които останаха да учат в България не чувам добри отзиви, но тва не е единствената причина, поради която искам да се махна.
Адски много се дразня на скапаната система в Б-я - тук, за да влезеш в някой хубав университет с хубава специалност трябва да хвърлиш сумати пари, време, нерви за уроци или най-малкото сериозна самостоятелна подготовка..И накрая кво? Пак може и да не те приемат...Обаче вече като си влязъл какво следва - купончета, студентски град, пиене..Тъпо е да се обобщава, но така изглеждат българските студенти пред чужденците.
А в други държави не е така- напр във Франция приемат супер лесно големи количества хора, но после им ****** майката от учене...
Което го намирам много по-добре - да се дава шанс на всички, пък после да се види кой какво може..А не като тук - сульо и пульо става вишист...
Да не говорим за тъпите специалности, които избират повечето студенти, само и само да завършат нещо...Вместо да почакат 1-2 години, докато наистина решат в коя сфера ще се реализират и тогава да почнат да учат..

Моите планове са да уча в чужбина, но все пак и да се върна. Още повече, че съм такъв човек, който обича предизвикателствата и не обичам да се заседявам. Искам да опозная други хора от други националности..Супер интересно ми се вижда

Абсолютно съм съгласна. Какъв ще бъде смисълът за мен да пръсна хиляди левове за уроци (по-скоро нашите за го направят) след като не мога да съм сигурна дали ще ме приемат? Какъв е смисълът да уча нещо, което няма реализация в България? Уморих се да живея в немотия, защото да, Нед, някои хора едва свързват двата края. Искам да живея по-добре, отколкото живея тук. Искам децата ми да отраснат в една различна среда. Искам да не ме е срам, че не мога да им дам пари за училище. Искам да не ме е срам, че съм някакъв си нископлатен фотограф, без кариера и без сигурна заплата. Не знам дали ще можеш да ме разбереш, но аз не заминавам само защото съм чула, че там е по-добре и хоп, дай да зарежем Родината. Супер тъпо ми е, че заминавам, но просто повече не издържам тук. Виждам как се чувстват родителите ми, когато не могат да ми осигурят неща, от които имам нужда и то по финансови причини. Не искам същото да се случва с моите деца. И честно да ти кажа.. ако имам тази възможност.. няма да се върна тук.

Защо би ходила на уроци? Това, че нямаш дадени знания и че не си заинтересувана от дадена материя, която ти е нужна при кандидатстването за определена специалност е твой проблем, а не на образователната система. Аз как влезнах в желаните специалност и университет без да ходя на уроци? А имах толкова съперници за мястото, които се провалиха, въпреки че се бяха обърнали към частни учители. Ако се интересуваш от нещо и искаш да се занимаваш с това, не ти трябват учители, уроци и т.н. - сам ще получаваш знанията си, без да е нужно да учиш.

Реализация? Ами учи нещо друго, пък с фотография се занимавай като хоби. Или пък докажи, че си достатъчно добра в сферата си, че да получаваш по-добро заплащане. Сама си направи реализацията. Заслужи си я!

Има много хора, които едва свързват двата края, но те не са само в България - по цял свят има такива, пълно е с тях. Но това си е техен избор, тяхна участ. Най-вероятно няма да го разбереш, но не може всички да са богати и да живеят охолно. Мислиш, че животът навън е по-добър? За някои е, за други(повечето) не е.

Ако парите за теб са някакъв гордостен ценз, значи не трябва да ти се дават много, защото не ги оценяваш като това, което са.
Като искаш да не си нископлатен, ами не бъди. Бъди високоплатена. Постарай се, намери начин да изградиш кариера и да се стабилизираш финансово.

Ако не искаш да живееш в България, твоя работа.
Но ако бягаш, понеже се страхуваш, че не можеш да постигнеш нещо, понеже се съмняваш във възможностите си. За това не е виновна системата, не е виновен народът, не е проблемът в държавата. Сама си си виновна, в теб е проблемът.
Ще се радвам, ако успееш в чужбина. Ако ли пък не - винаги можеш да се върнеш в България и да постигнеш нещо, което би си струвало да се отбележи.

За това с уроците не си прав. Миси кандидатства в ТУ Варна с инженерен дизайн. Подготвяше се сама. Знаеш ли какво стана? На единия изпит получи слаб 2, защото едното петънце било малко по-зелено, отколкото жълто. Но знаеш ли каква е истинската причина? Тя не ходи на уроци в този същия университет. Не им напълни джобчетата предварително. Затова получи двойка.
Знаеш ли защо Евгения пътува 2-3 пъти в месеца до София? Знаеш ли защо дава немалка сума пари? Защото без консултации няма да я приемат. Ще й пишат двойката без обяснения. Изобщо не ми обяснявай, че става и без уроци. За някои специалности може и да става, но не навсякъде.

Не си първият, който ми казва да си оставя фотографията като хоби. Само че аз не искам да ми е просто хоби. Тук в България фотография мога да уча само в НАТФИЗ. Не, благодаря. Не знам защо спориш. Много добре знаеш как стоят нещата със самодоказването тук.
Давам ти пример: За да си намериш една проста работа като чистач или подобно, ти искат стаж. За да имаш стаж, трябва да си работил някъде преди това. Но няма как да работиш, защото нямаш стаж. Как в този случай мога аз да пробия?

Повярвай ми, не е мой избор да нямам пари. Аз не искам да съм богата. Искам да имам възможността да живея нормално. Това е.

Парите за мен са само средство, необходимо за нормален живот. Нормален, не охолен.

Не се съмнявам в своите възможности, ама изобщо даже. Явно не можеш да ме разбереш.

За всички специалности става без уроци. Като кандидатстваш в махленския университет трябва да предвидиш факта, че и отношението ще е махленско. Когато пък не си сериозен и през ден да ходиш до София за консултации - пак няма да ти помогне.

Фотография не се учи само в НАТФИЗ. Като не те кефи националната академия иди в Пловдив или в НБУ, макар че не схващам защо не би искала в НАТФИЗ предвид, че вадят страхотни кадри, с общо-взето осигурен стаж след завършване.

Самодоказването в България е напълно в реда на нещата. Способните успяват, а неспособните или се скъсват от труд, за да излязат на повърхността, или загиват. Така и трябва да бъде.
Искат ти стаж? Университетите уреждат стаж на всеки, който пожелае. Ако не - отиваш и говориш с хора в бранша, понеже почти всички фирми в коя да е сфера пускат неплатени стажове нон-стоп.

Не знам ти какво си мислиш, но нормалният живот е да имаш дрехи на гърба и покрив над главата, да не гладуваш, да получиш образование, а след това да работиш и да осигуриш същото на децата си.

Някой ден ще разбереш, че съм прав, но вече няма да има значение, защото или ще си постигнала нещо, или няма да си мръднала метър.

До голяма степен говорите за успех... Но кой ви го гаранитира, ако не вие самите?
Нещата са безгранично извън кадър. Преди време смятах, че да уча навън би било избавление. От условията, от ограниченията, от света. После се обърнах към света и осъзнах, че не това е смисъла. Осъзнах, че не желая да бъда сама. Постепенно преустанових интересите си, желанията си. Всъщност не ли това? Какво си мислим, че искаме и до къде опират възгледите ни?
Не желая да уча в чужбина, тъй като смятам, че тук също бих получила достойно образование. Когато искаш да си добър в нещо - можеш да си добър в него навсякъде. Реализацията не опира до материал, който получаваш сходно. Той ти дава единствено обогатяването на ума и духа, които после да вложиш в труда си. Реализацията не е само знание... тя е усет и чувство, харизма и изобретателност. Тя е... нещо повече. Реализацията е в щастие. Проблема е в това, че не можеш да бъдеш щастлив единствено със себе си. Предпочитам в сходството си с другите да съзидавам света такъв, какъвто желая да бъде, т.е. не да компенсирам това, което ми липсва, а да се науча чрез него да извличам полза. И това са неща, които нито тук, нито в чужбина ще ни дадат като тласък за развитие.