Ференц Лист (на унгарски: Liszt Ferenc) или Франц Лист (на немски: Franz Liszt) е унгарски пианист и композитор от романтичния период. Той е бил един от най-известните изпълнители в Европа през XIX век, признат особено за умението му в изпълнението и представянето, и невероятните му пианистки способности. Днес, той се смята за един от най-великите пианисти в историята. Лист е признат заради редефинирането на свиренето на пиано, което той прави, неговото влияние още е видимо и днес, както чрез композициите му, така и с наследството му като учител. Той е признат заради неговото откривателство на симфоничната поема, както и на модерния соло пиано рецитал, виртуозността, на който му печели одобрението на композитори и изпълнители едновременно.
Негови родители са Адам и Ана Лист.
На 11 годишна възраст започва да дава концерти като смайва публиката с импровизаторските си способности и бива определян като дете-чудо, някои даже го сравняват с Моцарт.
Концертира във Виена, Париж, Ваймар и Рим. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар. Той е основоположник на новата виртуозна клавирна школа.
През 1854 г. Лист основава „Нововаймарския съюз“. Той е един от основателите (1875 г.) и пръв президент на Академията на музиката в Будапеща.
Близък приятел с Рихард Вагнер, който се жени за дъщеря му Козима.
Причина за смъртта му е пневмония, от която се разболява по време на пътуване и която не забелязва в началния ѝ стадий.
Произведения:
* симфонии - „Данте“ по „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ по „Фауст“ на Й. В. Гьоте;
* 13 симфонични поеми (създател на жанра) - „Прелюдии“ по А. дьо Ламартин, „Тасо“ по Гьоте и др.;
* 2 концерта за пиано, клавирни творби - соната, концертни етюди, валсове („Мефисто валс“);
* 20 рапсодии („Унгарска рапсодия“), фантазии, транскрипции и др.
В голямата си част творчеството му е програмно, вдъхновено от унгарски национални мелодии и ритми, с емоционално наситена мелодика.
Автор е и на множество есета, посветени на музиката.
