Политическа коректност или контрол над умовете?

С този термин се сблъсках едва преди няколко години в университета. През целия ми живот преди това не ми беше минавало и през ум, че назовавайки нещата с истинските им имена е... некоректно. По същото време, горе-долу, научих и какво е евфемизъм. Разликата между двете е, че едното (политическата коректност) го правим съзнателно: негрите са цветнокожи (или афроамериканци), циганите са роми, инвалидите са хора с увреждания..., а другото (евфемизма) го правим несъзнателно: пикаенето е пускане на вода, източване на бойлера, чуруликане, и т.н. и т.н.

Макар и отначало политическата коректност да ми се стори добра идея, щадяща чувствата на определени хора (кои хора?), съвсем скоро, след като научих за нея, тя ме вкара в ситуации, които ме накараха да се усъмня в нейната правота и целесъобразност (съобразено с каква цел?), като, разбира се, целесъобразност винаги има, когато нещо се прави с цел, тоест съзнателно. Друг е въпросът обаче относно правотата.

Наистина ли щадим негрите, циганите, индианците; глухите, слепите, сакатите, които преди съвсем невинно и без предумисъл наричахме така, а сега преднамерено си кривим езика как да ги наречем? Нужно ли е, ако цветът на кожата, расовата и етническата принадлежност, сексуалната ориентация, физическите недъзи, са наистина нещо, което не е обидно, нужно ли е да си кривим душата и да търсим по-необидни наименования? Не е ли това лицемерие?

Но да погледнем и към себе си.
В университета имах една преподавателка негърка - Ронда, която беше адски готина, интелигентна и общителна. Един ден в библиотеката, докато класифицирахме новопостъпилата партида от книги, дарение от американското посолство у нас, в ръцете ми попадна книга със заглавие: "Collected Tales Of The Negro Slaves In America". Аз се обърнах и възкликнах:
"Hey, Ronda, look what I've found!" Понечих да прочета заглавието на книгата, но в мен се заби здраво спирачката на политическата коректност.
"What is it, Ruen?", чух я да казва, докато се приближаваше. Набързо хванах първата книга, попаднала под ръката ми и казах:
"Look, 'Catch 22' in English! I've always wanted to read this book in original".

А исках да й кажа, че ще ми е много интересно да прочета историите, които негрите са си разказвали в колибите след изнурителния ден по тръстиковите и памуковите плантации, че в книгите на Марк Твен съм се натъквал на примери какви са били вярванията и суеверията на негрите по онова време, но не би - политическата коректност помрачи момента и ме лиши от възможността да споделя нещо, което ме е развълнувало и нещо, което би могло да породи интересен разговор - аз да разкажа истории, които съм чул от баба ми, тя да разкаже истории, които е чула от баба си, и като цяло чрез общуването да научим повече едни за други.

След време прочетох "1984" на Джордж Оруел и когато в неговата антиутопия се натъкнах на термини като "двумисъл" и "новговор", първата ми асоциация беше с политическата коректност и се запитах: не е ли политическата коректност един от съвременните лостове за манипулиране на масите чрез експлоатиране на чувството на вина и срам от това, че принадлежиш към дадена раса, етнос, народ, че си здравословно пълноценен? Трябва ли вместо да се гордея с произхода си и да се радвам и да съм благодарен, че съм здрав, трябва ли да се чувствам виновен, да се срамувам и да наричам нещата по всякакви начини, но не и с истинските им имена? Не е ли това грубо чуждо вмешателство в собственото ми съзнание? С каква цел и cui bono?

Словото е това, което ни прави човеци. Словото е манифестацията на човешкото съзнание, понеже чрез словото не само говорим, а и мислим. Преди настъпването на т.нар. демокрация у нас словото беше репресирано и хората се страхуваха свободно да изразяват мислите си. Това беше страшно! Сега всеки може да приказва каквото си иска, но ако преди ограничаването на свободата на словото беше външно, поне имаше неприкосновеност на мислите. Може и да си мълчахме, но не се страхувахме какво да мислим. Сега всеки може да приказва каквото си иска, но в съзнанието ни е насаден един пазвантин със сопа и той не дава на мислите ни да шават много-много. Ето това е ужасно!

Най-лошото от всичко е,че мехурестите фрази за "политическа коректност" са главният инструмент на мултикултуралисти,за да контролират и да доминират във всеки един аспект от нашия живот.Всичко това на практика не се различава от познатия комунистически терор.Но за разлика от него,техният терор е нежен, почти незабележим терор.А политическата коректност и нейните производни се развиват всеки ден,те са дълбоко навътре в съзнанията на хората и почти невъзможни за изкореняване.Крайната и степен на развитие се вижда навсякъде днес - анти-расизъм,феминизъм,структурализъм,пост-модернизъм,които днес се срещат във всички учебни програми на университетите по света.Резултатът е един нов,унищожителен тоталитаризъм,чиито паралели с комунизма са големи.Днешните догми са довели до строги правила относно начина на говорене,мислене и поведение,а нарушителите се третират,като психично болни и са подложени на репресииточно както комунистите третираха противниците на режима си.Всичко това има за цел да разруши основите на всички европейски нации,да унижощи националното общество и да създаде едно безлично наднационално,за каквото се "бореха" всички комунисти.Мултикултурализма и политическата коректност са просто по-лесния начин да прокарат идеите си.И тъй като са окупирали всички европейски и световни институции трудно може да се чуе глас на съпротива.