{това е разписващо упражнение, нищо сериозно и амбициозно.}
Сестрата се отдръпна и постави ръце на кръста си. В очите й се четеше несигурност.
- Сигурен ли сте, докторе?
Докторът вдигна едър космат пестник и зарастрива рамото си. Очилата му блестяха бели на неоновата светлина и скриваха очите му, но устните му бяха изкривени в недоволна гримаса.
- За нищо не мога да съм сигурен точно сега, сестра Маргарет. Къде между другото е стажант Робъртсън?
- Мисля, че повръща в тоалетната на края на коридора. Вижте какво, докторе, честно казано, мисля, че се получиха добре нещата. Разбира се, налага се да изчакаме да се възстанови и да проведем няколко експеримента, но външният вид е задоволително достоверен...
- "Достоверен" и "задоволително" не са думи, които описват добрите резултати, сестра. Комисията ще иска да прочете, че този опит е бил "абсолютно блестящ" и "категорично успешен" наред с протоколните описания на изпълнените операции, а ние имаме...
- ... една кървава пихтия.
Двамата се спогледаха разтревожено и замълчаха.
- Може би ако почистим наоколо...
- Да, почистване звучи като добра идея.
В сиво-бялата операционна цареше пълна тишина, нарушавана само от тихото бръмчене на системите и осветителните тела и мелодичното потракване на инструментите, докато двамата медици разчистваха наоколо. Скоро на мястото на червеникаво-кафявата влажна бъркотия, разплута на масата, лежеше космата дългоопашата купчинка месо, от време на време потрепвайки рязко и насечено. Един израстък бе протегнат напред и висеше от ръба. От него се точеха две дълги полупрозрачни пластмасови тръбички, увити около висока алуминиева поставка. Две торби - едната пълна с тъмночервена течност, а другата - с нещо прозрачно и мазно - висяха полупълни на закачалката. Съществото помръдна леко в съня си и отново се отпусна. Дишането му от плитко и насечено бавно се задълбочи и в стаята скоро се разнесе ритмичното писукане на машината, отмерваща пулса.
Докторът и сестрата отново се взряха в него, този път с малко повече увереност.
- Може би не е чак толкова зле... - поде жената.
- Напомни ми да уволня стажант Робъртсън.
- Обезателно.
- Господи, имам нужда от кафе. Може би и две боровинкови понички, няколко таблетки приспивателно и пълна тишина за следващите четиридесет и осем часа.
- Наистина Ви е нужна почивка, докторе.
- Дали е добра идея да го оставим тук тази нощ? Глюкозата в кръвта му ще му даде енергия за пълно раздвижване само след няколко часа, но мисля, че дотогава бихме могли да поспим малко необезпокоявани.
- Ще мина през кабинета на доктор Смит и ще му оставя инструкции, ако желаете.
- Бих желал, ако не те затруднява. Не мисля, че мога да се държа повече на краката си, дори и само за да сляза до третия етаж - докторът свали четвъртитите си очила и ги избърса в предницата на престилката си. Когато ги сложи отново, по тях бе размазана кръв и засъхнали съсиреци. - По дяволите всичко, ако това не ми спечели Нобеловата награда за медицина, зарязвам тази професия и се отдавам на спортен риболов. Хайде, сестра Маргарет, да отидем да се измием и да се отправяме към съня.
- Както кажете, докторе.
В операционната настана мрак. По прозорците танцуваха зелени назъбени отблясъци от машината за сърдечен пулс. Съществото на масата се размърда - в началото внимателно и предпазливо сякаш проверяваше дали всеки крайник е готов да отвърне на командите на мозъка му, а после все по-уверено. След няколко неуспешни опита успя да се изправи на четири крака - петият увисна, къс и закърнял, от средата на гръдния му кош. Главата му се мяташе наоколо, повличана от тежестта на неестествено дълга и заострена муцуна. То протегна късия си врат и прехапа пластмасовите тръбички. Те се залюляха безжизнено, разливайки кръв и глюкоза по пода. Две тънки игли и парчета пластмаса останаха да стърчат от предната дясна лапа на животното като гротескни розови бодли.
Съществото беше объркано. Това място вонеше отвратително - миризмата беше остра, неприязнена, на нещо изкривено и неестествено. То сбръчи големия си мокър нос. Завъртя се и с изненада почувства дългите прешлени на опашката си. Обърна се да я погледне - изглеждаше като нещо съвършено отделно от него, не я усещаше като своя, но тя като че ли бе едиственото, което отговаряше на всичките му желания. То я размаха наоколо и любопитството му пламна от грациозните й движения. Беше дебела, рижа и завършваща с черен заострен връх. Скоро вниманието му бе отвлечено от друго.
Не можеше да стои повече тук. Беше гладно. Тракна със зъби и звукът отекна кратък и ясен, блъсвайки се в гладките бели стени и връщайки се обратно няколко пъти. Изведнъж върху небцето му се появи вкус - сочен, жилав, плътен и солен. Наситен с желязо и дъхащ на трева. Мозъкът му лениво започна да оформя образи, първоначално като мъгливи цветни петна, после все по-конкретни и изплуващи от неяснотата образи. Чувства. Внезапни импулси. Хормоните плъзнаха в тънките деформирани вени, изпълвайки кръвоносните съдове с ненадейни вълни на химикали, разтърсвайки крайниците, свивайки стомашните органи в неконтролируеми болезнени спазми.
Кладата на този недоразвит наченък на психика жадно погълна химичните искри - и пожарът на инстинкта бе запален.
То бе родено да убива - за да се предпази, за да оцелее, за да остане в това завладяващо състояние на яснота.
Да убие. Да се нахрани. Да се предпази.
Ушите му рязко се завъртяха - иззад вратата долетяха меки приближаващи се стъпки. Нечии гласни струни издаваха неприязнени, гърлени звуци, които съществото не разбираше, но те накараха козината му да настръхне и помещението да завони на страх. Нещо дебнеше насам - не целеше да прикрие присъствието си, значи бе готово да нападне всеки момент.
Да убие.
Но лисицата знаеше как да убива също. Тъкмо го бе открила.
Вратата се разтвори широко и вътре нахлу буря от светлина - нагорещени до бяло ледени игли пронизаха очите на животното, разкъсвайки крехките ретини - и гласовете достигнаха пиковите си децибели. Тъпанчетата на лисицата се пръснаха с оглушителен трясък и оттам рукна кръв и гной.
Да убива. Да се защити. Да се нахрани. Да убие. Сега. Преди да е късно.
- О, Господи, то е жи-...
Крясъкът на сестра Маргарет секна по средата и замря, удавен във влажно гъргорене.
