I remember it all too well...

Цитат :

"Now you mail back my things and I walk home alone..."

- Taylor Swift

Крадени секунди в дълбините на нощта. Защото никога нищо не се върши навреме. Не и под ярките прожектори на слънцето. Някога можех да се изразявам точно, кратко, ясно. Сега хвърлям думите край себе си като семена по безплодна почва. Семената на мъртви амбиции.

Имам афинитет към всичко красиво. Но не толкова, колкото към миналото и носталгията. Цяло чудо е, че не станах историк. Може би е заради приказките - те ми вляха вярата в щастливия край и затова съм сляпо устремена, уверена в бъдещето.

Но тъжните песни и тъжните книги, тъжната поезия и тъжните филми винаги ще заемат едно особено и важно местенце в сърцето ми. Дори когато изобщо не мога да се идентифицирам с тях - нищо не може да спре сълзите ми, ако се чувствам добре, докато плача.

Защото аз съм един полупоетичен меланхолик. Тъй отчаяно копнеещ за поезия, за красота, зa хармоничност. Тъй горещо умоляващ себе си за парченце любов. Тъй глупав, тъй неразумен.



Въпреки всичко.

Има нещо адски крисиво в тъгата, но ти я правиш да изглежда като мечта. Да, точно като нещо, което човек може да желае - красиво и невинно.
Обичам те, Тони! Обичам и думите ти.

Мисля, че се влюбих... ;о Това е просто перфектно. <3

Ще ви цункам и гушна всички! ;_; Благодаря ви!!! <3