Серия кратки истории на фентъзи светове - Diablo - част II

Греховната война

С течение на времето Първичните Демони разбрали за съществуването на Светилището. Осъзнавайки потенциала на човечеството като оръжие срещу Рая, те създали религия, наречена Триумвирата¹, чията цел била да привлекат хората на своя страна. В отговор Инариус установил свое вероучение - Катедралата на Светлината². Двете страни започнали да водят задкулисна битка, докато райските сили били все още в неведение за съществуването на Светилището. Двете секти се месили постоянно в човешкото ежедневие, но никой, като изключим най-високопоставените им духовници, нямал представа кой стои зад всичко и дърпа конците. Всичко това се променило, когато Лилит успяла да се освободи от затвора си и се завърнала, отново опитвайки се да използва човеците срещу Рая и Ада.
В разгара на тези събития Улдисиан, далечен потомък на Инариус и Лилит бил въвлечен в нейните кроежи. Без негово знание дъщерята на Мефисто му дала магически сили и го натопила - нагласила всичко да изглежда така, сякаш той е избивал слуги както на Триумвирата, така и на Катедралата на Светлината. Демонката се маскирала като жена, дала си името Лилия и впримчила младежа да изпълнява всяка нейна заръка. Улдисиан, заедно от по-малкия си брат Менделн, другарката си Серентия и влюбеният в нея стрелец Ахилиос, бил прокуден от родния си град Серам³, след като сигражданите му започнали да се страхуват от силите му и потекли обвиненията за това, което изглеждало, че той е сторил^{виж 3}.
Героят обвинявал Триумвирата и Катедралата на Светлината за ситуацията, в която е попаднал и тръгнал в търсене на други хора с необикновени способности, с чиято помощ да се бори срещу двете религии, а тези хора ставали все повече и повече благодарение на Лилит. Новите последователи на Улдисиан се нарекли Едирем - "тези, които прозряха".
Тези събития внесли смут в Светилището. Лушиън, глава на Триумвирата и син на Мефисто изпратил четирима войни по петите на новата заплаха - Малик, Дамос, Гулаг и Астрога⁴.
Междувременно потенциалът на Менделн е забелязан от Ратма - син на Инариус и Лилит и първи служител на Траг'Ул, велик дракон, пазител на Светилището, който е останал неутрална страна във Великия Сблъсък. Ратма взел Менделн за ученик, обучил го и двамата станали първите Некроманти⁵.
В същото време Лилит осъзнала, че плановете й няма как да бъдат осъществени, освен със силата на Вселенския Камък, без корекция в енергията му човешката й войска нямала да има шанс срещу армиите на Рая и Ада. Затова й насочила потомъка си към него. След кратък сблъсък с Бул'Катос⁶, Улдисиан, придружаван от Ратма, бил допуснат до залата на Вселенския Камък, където опитал да използва силата на кристала в полза на своята кауза. Това, което направил удивило Ратма и Бул'Катос. Той променил структурата на могъщия артефакт - нещо, което дори Инариус не могъл да стори. Това дело донесло колосални последици - не само отслабването на Нефилимите спряло, ами и се ускорил растежът на сили те им.
В крайна сметка Инариус бил въвлечен в конфликта. Тираничният владетел на Светилището се считал за далеч по-висше същество от Улдисиан и отказал да се изправи лице в лице с него. Заради това си убеждение, той поръчал на доверения си помощник Гамуил⁷ да убие нефилима. След провалът на това начинание ангелът предприел драстчна крачка - сделка със самия Диабло. Към този момент човешките способности вече били нарастнали внушително, конфронтацията била неизбежена. Инариус и Първичният Демон се заели с унищожението на Еридемите... но се появила пречка: Тираил открил Светилището и скоро след това цялата мощ на Рая знаела за това кътче на вселената.
За пазителите на Кристалната Арка човечеството било извращение, перверзия на съществувание и действали съобразно това - изпратили армиите си право в Светилището. Траг'Ул използвал цялата си сила, за да скрие света от погледите на ангелите, но не можел да поддържа този "щит" вечно. Междувременно Улдисиан и Инариус влезли в схватка, безспорно една от най-ожесточените, на които вселената е ставала свидетел. И двамата притежавали божествена мощ и постоянно променяли заобикалящия ги пейзаж в хода на битката. Докато се сражавали се небето се разкъсало: ангелите най-после били пробили бариерата - инвазията им започвала. В този момент Улдисиан видял цялата картина и добил далеч по-дълбоко разбиране за същността на Светилището, цялото му тяло засияло с нова, невиждана досега енергия. С това предимство той разкъсал връзката на Инариус с Вселенския Камък. Без силата си ангелът бил победен. Скоро след това Тираил оковал и него и Улдисиан, оставяйки съдбите им да се решат от волята на Архангеския Съвет.
Решени да попречат на врага си да унищожи това, което така старателно се опитвали да експлатират, Господарите на Злото изпратили своите войски в човешкия свят. Това дало началото на тристранна битка - от едната страна били демоните от пламтящия пъкъл, от другата - ангелите от върховните небеса, а затиснати в средата - Едиремите. Окован, Улдисиан бил принуден да гледа как братята и сестрите му се борят за живота си. Преливащ с емоции той успял да се освободи от прангите на Тираил и призовал армиите да спрат. Удивително всичките воини сякаш замръзнали във времето. Улдисиан отпратил ангелите и демоните от своя свят и се заел с възтановяването на всичко, което го заобикаляло преди да бъдат нанесени толкова щети. Силите обаче му изневерили и нефилимът унищожавал всичко, което се захващал да поправи. Осъзнал, че единственото нещо, което можел да направи, било да прехвърли всичката разруха от света в себе си. Така и сторил, след което Траг'Ул го упътил към Празнотата⁸, където да отприщи и изкара от себе си цялото унищожение, което бил приел.

_{"He felt the pressure building up again--this time for the final moment--and readied himself and his world for it.
And when it came, it did so with an explosion of pure energy that ever so briefly shook Sanctuary to its foundations. Uldyssian roared, not because of pain but rather the sheer ecstasy of his transformation. He was no longer a mere human but something of which even the angels and demons could not conceive. He was Sanctuary for one moment, and all that surrounded it. His presence dwarfed that of Trag'Oul... of any being near. His consciousness spread out above his treasured world, where he looked at it one last time."}
~The Veiled Prophet, page 325. Richard A. Knaak, 2007


Следва продължение...


¹Триумвирата е една от двете основни секти в Светилището. Храмовете на тази "религия" за разположени основно в източните част на света. Централният храм е в Кеджан. Вероучението има три основни клона, посветени на божества, които всъщност са персонификации на Първичните демони:
1. Диалон, Духът на Решителността и Куража - който всъщност е Диабло, Повелителят на Ужаса и Терора
2. Бала, Духът на Съзиданието - всъщност Баал, Повелителят на Разрухата и Унищожението
3. Мефис, Духът на Любовта - всъщност Мефисто, Повелитят на Омразата


²Катедралата на Светлината е опозиционна на Триумвирата секта, създадена и предвождана от Инариус. Има характер по-скоро на учение, отколкото религия. Промотира догми за по-добър и хармоничен живот, обвързан с карма и прераждания - подобно на Будизъм.


³Серам е фермерско градче с население от около 200 души на запад от Кеджан, родно място на някои от основните действащи лица в Греховната Война. Когато Улдисиан е обвинен в убийство, Лилит отприщва свирепа буря, която опустошава по-голямата част от селището. Бурята става и причина за прокуждането на нефилимския герой.


⁴ 1. Малик е най-висшия свещенослужител от култа към Мефис. Два пъти се опитва да убие Улдисиан, но и двата пъти Лилит му попречва да го стори.
2. Дамос е особено едър и гротескен морлу (вдигнат от мъртвите свиреп, кръвожатен войн), комуто е възложено от Лушиън да служи на Малик. Благодарение на некромантските си сили и обучение, Менделн го превръща в купчина от пепел и кости.
3. Гулаг е глуповат, но изключително силен слуга на Баал. Тялото му наподобява ликвидна каменна маса. Убит е от Улдисиан.
4. Астрога е един от любимците на Диабло и негов основен представител в Светилището през Греховната война. Наполовина паяк, наполовина човек. Втори след Лушиън в структурата на Триумвирата.


⁵Некромантите са последователите на Ратма, когото почитат като божество. Магьосници боравещи с проклятия и черна магия за връщане на мъртвите към живот и призоваването на призраци и духове в света на живите. Изображение на Ратма


⁶Бул'Катос е един от малкото нефилими(като Ратма), които не изгубват силите си, когато Инариус опитва да промени енергията на Вселенския Камък. В крайна сметка той става първият пазител на залата, в която е артефакта, където остава на пост до края на дните си. Не е ясно дали е умрял или е още жив, но според стара варварска легенда е станал част от планината Ареат, където се намира кристала, който брани. Концептуално изображение


⁷Гамуил е свещеник от Катедралата на Светлината и дясната ръка на Инариус. Преди това е бил могъщ войн и наемен убиец. Той се опитва да убие Улдисиан, докато Инариус потиска силите на нефилима. Успява да нанесе фатален удар, но точно преди да издълхне лидерът на Едиремите пренася енергията на смъртта от себе си в Гамуил, който съответно става жертва на смъртта на противника си.


⁸Празнотата е мистериозно пространство, където различни същества биват изпращани от огромни сили, за да се озоват в практически вечен затвор. Най-точно може да се опише като безкрайна тъмнина, по-черна от черното и без абсолютно нищо в нея. Подобно на Тартар. Порталът на Празнотата



Част Първа ---> ЦЪК!
Част Трета ---> ЦЪК!