Руто

First topic message reminder :

Много обичам да се описвам, но проблемът ми е че все не знам от къде да започна, понеже съм една голяма О, дето не можеш да й хванеш нито началото, нито края. Всъщност нулата изобщо не е никакво число, а даже напротив –тя е най-малкото и най-голямото число едновременно....сама по себе си е нищо, но я сложете десет нули след единицата и ще видите за какво иде реч
Казвам се Руен, но не съм кръстен нито на реката, нито на върха, които носят същото име. Руен е славянският месец септември, така че пак съм на далавера –докато някои хора имат имен ден, аз имам имен месец! Ха кажете сега как да не се чувствам специален
Според майка ми съм бил ужасно дете...и аз имам такива спомени! В момента съм на 32 години, но понеже ми липсват първите 2 х 7, реално съм на 18, освен ако пак не съм объркал сметките –хич ме няма с цифрите, но затова пък думите си ме обичкат
Мечтател съм, но не и фантазьор (е, ако изключим секса де). Обикновено съм неразбран, но пък доста хора ме обичат, както и аз,струва ми се, обичам повече хора, отколкото мене ме обичат, тъй че няма от какво да се оплаквам.
Страхувам се от лошите хора, от собствената си посредственост и от... Бога!
Не съм съвършен и не очаквам от никого да бъде съвършен, но си има граници на търпимост все пак.
Някои мои приятели ме обвиняват в прекалена скромност, а други –че съм прекалено добър с другите и твърде лош със себе си...то май е едно и също...
Спирам до тук, щото като всяка нула нямам начало и край и мога да продължа да си се описвам до Второто пришествие... Много обичам въпросите, особено онези,трудните... и да знаете –никога не лъжа без основателна причина

О, Боже, този разказ...

Няма да те питам с какво ще ме запомниш защото съм още на 15 като стана на 30 години сериозен човек,тогава ще те питам.Сега ще те питам колко най-много шота текила си обръщал?

Макар и на 15, все пак имам с какво да те запомня. Пък си ми и любимият съфорумник...

Така:

Ти си спамерчето на форума, което (невероятно, но факт) Модераторите обичат.
Когато прочета твой коментар, се хиля като идиот.

Ще те запомня още с прямотата ти: каквото ти е в сърцето, това ти е на езика.
С каква засилка ми се мяташ на врата, когато ме посрещате на гарата във Варна.
Ослепителната ти усмивка, която, Бог знае защо, не харесваш.
Сладур си (казах го на момче - все едно не съм го написал това).
С бързото ти говорене.
Ти си моето братче.

На въпроса за шотовете:
Нямам идея... или по-скоро спомен...

мерси брате
след 15 години пак ще те питам

аа за шотовете аз на 6тия съм долу после главата ми е океква направо кашон като мисля и ме боли

Ади_Психаря написа:

О, Боже, този разказ...

Да, разказа наистина е изключително смислен и хубав..

а ти си изключителен спамер

Кой го каза..хауевър не му е мястото тука да го комантираме

Лиспваш ми...МНОГО!
Странно ми е, че няма да те има в България...на мен ми е странно, че си в Пловдив, но все тая.
Чувствам те така сякаш съм те познавала цял живот, но официално сме се запознали преди половин година.
Ти си уникален човек и се радвам, че се познаваме. Просто оставяш някаква следа в мен, която няма да може да се заличи с нищо (не, че искам да се заличава)
Научи ме на адски много неща...
очаквай следващия път да ти изкоча от някъде с "Може ли да те гушна?"

всички обичат Ру

@Аня:
Трогнат съм. Просълзих се чак...
Благодаря ти за топлите думи.

И да, разбира се, че можеш да ме гушнеш.

@Ади:

Хохохо, спомням си само как успях да кажа ААА, когато отворих вратата и те видях застанала на прага.
Всъщност исках да кажа нещо по-дълго, като: "Ади, ама и ти ли си тук!?", но успях да произнеса само първата буква. Като се замисля, Аня също започва с "А", така че реакцията ми май пак ще е едно дъъълго "АААААААА" и опулени очи...

Обичам виииии

Мен ме е яд само, защото имам беден речник и това, което ти казвам е съвсем малка част от това, коетоизпитвам!

Когато стана велика и известна и изнасям речи винаги ще те споемнавам :Д

Аня, не се подценявай - богат си ти е речникът, просто си малко... хм, стеснителна?

Ади, ще ти издам една тайна: Ще успееш да ме събориш, ако се целиш в запалката ми.

Ру написа:

винаги съм се чудел коя от вас двете с Ади има повече мои запалки.

Завиждате ли си, или си менкате повтарящите?

Кое твое посещение във Варна понесе най-много загуби откъм запалки?

На първото идване с Ваньо на 17. 01. - тогава още не бях подготвен за тези хищници и направо ме оглозгаха откъм запалки.

Поздравявам те




Не знам как ще живея с мисълта, че не си на 1 час път от мен. Ще се държа с това, че ще ти идвам на гости при при всяка възможност.

"Азбуката е ключа, останалото е разходка из стаите" - ми беше казал един мъдър човек..
Аз не мисля да се разхождам из стаите. Няма нужда да ти обяснявам колко те обичам, ти знаеш.

Благодаря за поздрава - това са все любими мои песни.

Знаеш ли, учудващо е без колко много неща може да живее човек и как само без едно умира, не само телесно, а и душевно и духовно - липсата на Любов е истинската смърт. Наистина знам колко много ме обичаш, както и ти знаеш аз колко много те обичам и затова е без значение дали съм на час път от теб, дали на светлинни години, дали някъде другаде във времето - Любовта е всепроникновенна и вечна. Тя свързва душите така щото дори и тези, стигнали полянката в края на пътя, са на един лъч разстояние от всички. Това всъщност е идеята за Бога и неговата вездесъщност - Бог е Любов и е навсякъде и е вечен и в него ние сме едно и никой и нищо не може да ни раздели. Но да не се отплесвам твърде много в религиозна тематика.

За всички вас, приятели мои.
Обичам ви!