Shigurui

Линк към статията : http://www.shadowdance.info/design/index800.htm

Цитат :

Мисля да прескоча лиричните въведения и да карам по същество.

ТОВА АНИМЕ СЪВСЕМ ЗАСЛУЖЕНО ИМА MATURE РЕЙТИНГ И В НЕГО Е ПЪЛНО С БРУТАЛНИ ДЕТАЙЛНИ СЦЕНИ НА ФИЗИЧЕСКО И СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ ВЪРХУ МЪЖЕ И ЖЕНИ, КАКТО И С РЕДИЦА ДРУГИ СКАНДАЛИЗИРАЩИ ПЕРВЕРЗИИ И ГЛЕДКИ.

Предполагам, че за доста хора, мен включително, това би било доста убедителна реклама на заглавието.
Ако пък спадате към другата част от човечеството и след това изречение вече сте сигурни, че никога няма да седнете да го гледате, ще ви помоля да преосмислите. Все пак Shigurui е правено от Хамазаки Хиротсуги, създателят на Texhnolyze, и следователно е обречено да бъде иновативно, адски впечатляващо и като цяло много качествено. Oсвен това е може би най-доброто от трите най-добри анимета, излезли през миналата година. Казвам "може би", защото все още не мога да реша за себе си кое е по-силно: това, че ми хареса неимоверно, или това, че на моменти успя все пак да ме потресе и отврати силно с някои сцени и похвати. Едно е сигурно обаче – независимо от ефекта, въпросното заглавие спечели безпрекословния ми респект.

Shigurui започва да удря още в първите си секунди. Отварящата тема е някакъв зашеметяващ звуков хаос с традиционни японски елементи на кърваво-червен картинен фон, който не включва сцени от анимето. Оригиналността и стилността на проекта си личат дори на това най-начално ниво. Не помня да съм виждала нещо подобно. Пилотният епизод продължава да кове по възприятията с кинематографията и чудовищно добрата си визия. Тук вече започват да се забелязват типичните за Хамазаки бавно развитие на действието и тежка атмосфера, изградена грижливо пласт след пласт посредством замиране на камерата върху някакви мънички детайли от обкръжението. Така анимето заприличва на отнесена и мрачно-красива слайд-шоу презентация на феодална Япония с всичките й цикади, цветя, чайници, дървени подове и хартиени стени. Към това е наложена и съответната бавна, самовглъбена психарска музика с фолклорни мотиви. Резултатът е повече от въздействащ.

С появата на болния изрод Токугава Таданага се слага край на каквито и да е очаквания за нещо по-динамично, оптимистично и по самурайски романтично. Да, самураи наистина има (този път вместо да ни прати в някакво анти-утопично бъдеще, като в Texhnolyze, Хамазаки решава да ни захвърли с всичка сила в най-тъмните години от японската Едо-ера), но те до един са болни социопати и нямат нищо общо с филантропа Кеншин, въртоглавите симпатяги от Samurai Champloo или предоблестния Канбей от Samurai 7. Понятията за чест и достойнство пак са си там, де. И подозирам, че са поднесени по-достоверно от всякога...

Ето няколко думи и за сюжета. Годината е 1629-а. Токугава Таданага, брат на шогуна Токугава Иемитсу, решава да организира турнир, на който подопечните му самураи да демонстрират уменията си. Има един малък проблем обаче – лицето заповядва двубоите да се провеждат с истински мечове, за разлика от обичайните за такива мероприятия bokken [1]. Ясно е, че това ще доведе до ненужни кръвопролития в мирно време и ще бъде посрещнато с недоволство от самурайската прослойка, която би го намерила за тежка и безсмислена злоупотреба с пълното подчинение, което самураите дължат на своя господар. В опитите си да го разубеди и да предотврати скандала, един от по-висшите благородници си прави seppuku [2] пред Таданага (първата от многото зрелищни сцени на разстилащи се по земята черва), но това разбира се не трогва въпросния и турнирът в крайна сметка се състои. По-късно Таданага плаща солено за зловещите си капризи и умира чрез seppuku по заповед на брат си.

В първия мач един срещу друг, придружени от жените си, застават двама доста нестандартни противници – едноръкият Фуджики Генноске и куцият слепец Ирако Сейген. За почуда на наблюдаващата тълпа, двамата се изкривяват в някакви невиждани досега бойни стойки и... историята изведнъж се връща седем години назад, за да проследим в продължение на оставащите 11 серии как се е стигнало до този двубой и как главните действащи лица са се срещнали и са се сдобили с недъзите си. Ако си мислите, че това няма да ви предостави кой знае какво зрелище, мога да ви уверя, че сте в голямо заблуждение. Тоталните изродщини тепърва започват. Да не говорим, че баш най-якият персонаж в сериала се появява в пълната си прелест чак в следващия епизод.

За съжаление не мога да кажа кой знае какво за героите, защото е почти невъзможно да избегна спойлерите. Във всеки случай, всичките са страхотно направени и страшно пълнокръвни, побъркани, оковани във феодалните порядки темерути. Мисля да почета това рядко наблюдавано явление с отделно представяне за всеки от тях, па макар и с по няколко думи и много недомлъвки:

Ивамото Коган е главата на Kogan-ryu [3] доджото, в което се обучават Фуджики и Ирако. Гениален и непобедим боец, той е сполетян от някакво заболяване, което го привежда за доста големи периоди от време в състояние на полусъзнателна, мучаща, лигавеща се, напикаваща се и съвокупляваща се със слугините си твар. В кратките моменти на съзнателност той разрешава съдбините на доджото и фамилията си, в повечето случаи по доста радикални и брутални начини. С ръка на сърцето заявявам – рядко срещан и доста оригинален изверг в аниме индустрията. Много, много як!

Ивамото Мие е дъщеря на Коган и негова единствена наследница и като такава е обречена да бъде разглеждана от баща си единствено като добиче за разплод. Изкарва по-голямата част от анимето в най-различни проявления на тежък психически срив. Разбираемо.

Фуджики Генноске е ученик на Коган от детството си и поне до появата на Ирако всички го смятат за бъдещ съпруг на Мие и наследник на доджото. Той е принципното копеле в сериала, от оня тип, дето би се изкормил, вместо да престъпи заповедта на сенсея си, колкото и безумна да е тя. И е влюбен в Мие. Отново по най-принципния начин.

Ирако Сейген започва да всява смут още с появата си в доджото, като dojo-yaburi [4]. В последствие става ученик на Коган и съперник на Фуджики за ръката на Мие. Той е безпринципното копеле в сериала, готово да използва Мие като трамплин за осъществяване на амбициите си за сдобиване с имоти и положение. Освен това е красавец и женкар. Харесвам го повече от Фуджики. Иначе като обсесия относно бойните техники и двамата са еднакви и доста стандартни за тоя тип анимета.

Ику е личната ми фаворитка сред жените. Тя е женена за Коган, но това е до едно време. До края на анимето по торса й не остава здраво местенце. А болната й отдаденост на възлюбления й и неговата кауза са доста впечатляващи.

Ушимата Гонзаемон пък е следващият по сила в доджото след Коган и заема ръководната позиция, когато сенсеят се отнесе. По лоялност бие дори Фуджики. Някъде към трети епизод Коган му сцепва устата почти до ушите с катаната си като го сдобива скоропостижно с доста обезоръжаваща усмивка и го обрича на вечно точене на лиги през цепките на бузите му. Адски зла гледка.

В доджото има още няколко ученика, кой от кой по-зловредно луд, но няма да се спирам на тях, защото не са особено важни. Други значителни фигури са Токугава Таданага и разни негови по-влиятелни подчинени, с които се въртят дребни политически интрижки. Иначе като цяло никой от страничните персонажи не се задържа жив достатъчно дълго, че да прояви някакви характеристики. Има ги и насекомите, в почти всеки втори кадър – цикади, мравки, водни кончета. Започвам да си мисля, че им е внедрен някакъв много дълбок символистичен смисъл. Забелязват се в повечето анимета с традиционни японски елементи.

За кървавите сцени мога да говоря и много, и малко. Обобщено с две думи – чудовищни са. С повече – абе просто трябва да ги видите, ако и да е само, за да си сложите някакви стандарти за високо качество и да не се излагате с изявления, че кръволеят в Elfen Lied бил добър. Като изключим едровата касапница с катани и юмруци, в която хвърчат части от глави, пръсти, черва, зъби и очи, има и няколко сцени на по-фино насилие, от което ме втресе. Доста красноречив пример е как Коган откъсва зърното на жена си с два пръста. Устата на Ушимата също е екземпларна в това отношение.
Сексът е много и може да е доволно жесток, гнусен и извратен, особено когато единият в леглото е Коган или Токугава Таданага. Жена да не си в този сериал, ей! Или момченце. Господи, един дори си направи свирка сам! Когато гледах епизодите за пръв път, си спомням, че в този момент ми прикипя и бях на косъм от това да зарежа въпросното заглавие завинаги. Насилието и извращенията ми се видяха дразнещо самоцелни. Сега, след втори поглед и малко разсъждения стигам до извода, че не е баш така. Просто светът на Shigurui е много злокобно място, а Хамазаки е прекалено добър с внушенията. Иначе анимето далеч не е само поредната ъпгрейдната касапница – в него си намерих сума прекрасно направени чрез развитие на персонажите клишета – за верността, за любовта, за омразата, за отмъщението, за амбициите, за силата. И учудващо, всичкото това, уж изтъркано, уж детинско и наивно, изглежда толкова истинско и зряло. Има и няколко леко досадни шонен елемента в първите два епизода (примерно диалогът в публиката при първата поява на Фуджики и Ирако и обсъждането на бойния им стил), но от трети нататък е чист душевен онанизъм. Със солиден садо-мазо привкус.

Естествено, анимето има и някои трески за дялане. Примерно ужасно бавният пейсинг. Да, знам, нарочно е и на него се дължи голяма част от очарованието на Shigurui, но безкрайните поредици картинки на насекоми и т.н., вмъкнати между кадрите на дадена битка, понякога стават твърде досадни. Как да е – за 12 епизода все се изтрайва някак. Друг проблем е финалът, който очевидно е на милиарди километри от края на самата история. Разбрах, че това е защото мангата още излиза и Хамазаки е предпочел да спре някъде в нищото, вместо да си смуче безумия ала Claymore от пръстите, но така ни оставят с прекалено много въпроси. Въпреки че този дефект е донякъде и ефект. Определено се е получило интересно.

За мен Shigurui е ценно и с някои други неща, които не споменах досега. Първо, то е базирано на едноименната манга на Ямагучи Такаюки (Apocalypse Zero, Gokudo), която пък черпи идеи от новелата Suruga-jou Gozen Jiai на небезизвестния писател Нанджо Норио. Сиреч, иде реч за сериозна литература, от която може да се получи страшно много и страшно интересна, а да се надяваме и достоверна, информация за битието на японците през Едо-ерата. Да не говорим, че в сюжета все пак са набъркани и реални исторически личности като Токугава Таданага. Наскоро четох една друга манга Lone wolf and a cub и там атмосферата е доста сходна, което ме навежда на мисълта, че в тези заглавия има все пак някаква истина. Както и да е, ако подобни неща ви влекат, това аниме ще ви е много полезно.

Останалата част от статията четете на линка(бел. 40wek)

Оценка: 9/10




[1] Bokken – дървен меч с формата на katana, wakizashi (тип къс меч) или tanto (тип нож), който е бил ползван вместо истинските при тренировка и състезания.

[2] Seppuku – ритуално самоубийство, чрез разрязване на корема, практикувано от самураите при различни ситуации. Самият seppuku ритуал има различни форми, но в най-често употребяваната извършващият seppuku се пронизва с tanto, а неговият секундант (kaishakunin) му отсича главата в същия момент, за да му спести страданията. Друга форма е т.нар. kanshi (death of understanding), използвана в случаи, в които самурай иска да протестира срещу решението на своя господар. Тогава той прави срез на коремната си стена, превързва го и се явява, за да обяви несъгласието си пред господаря като му показва раната си.
Според правилата на феодална Япония, Токугава Таданага има пълна власт над своите самураи, т.е. те са длъжни да му се подчиняват безпрекословно и нямат право да оспорват взетите от него решения. За да го разубедят, те трябва да изразят несъгласие и да се самоубият заради това както етикетът го изисква (чрез kanshi). Seppuku се е прилагало и като наказание при някакви провинения. Така например шогунът Токугава заповядва на проблемния си брат Таданага да извърши seppuku. В анимето може да се види, че в случая, понеже Таданага е бил доста опасен и не е пожелал да съдейства, вместо tanto пред него поставят ветрило, което е било обичайна практика в подобни ситуации.

[3] -ryu е наставка, оказваща училище или стил в бойните изкуства.

[4] Dojo-yaburi – обичай, според който външни бойци предизвикват главата на някое доджо с цел да нанесат унижение или да проверят дали си заслужава да станат ученици в доджото.

[5] Hagakure – събрани разсъждения на самурая Ямамото Тсунетомо, явяващи се нещо като кодекс на самурая. Ямамото Тсунетомо е бил служител на daimyo (феодален владетел на област) Набешима Митсушиге и затова в Hagakure могат да се видят доста цитати от това лице. Този, за който става дума в случая, в свободен превод на даденото в мангата, гласи: "Пътят на самурая е в отчаянието [shi(ni)gurui]. Такъв човек не може да бъде убит дори от десет или повече воини."

Брех,фенове на аниме няма ли в този сайт, защото това определено е едно от по-сериозните заглавия!