Wenn
Когато слънцето легне
на кладите на нощта
и започне да бавно да страда
сред кървава красота,
и като алени паяци
лъчите се сплитат, и мрак
ме стяга, танцува край огъня-
до мене ще седнеш ли пак?
Ще подхванем ли дивата песен-
като вълци срещу луна-
дива песен за пръсти преплетени,
за утеха в море тъмнина?
Ще намеря ли завет в ръцете ти,
ще подскачаме ли срещу нощта
около лумналия фар на огъня?
Кажи ми: не или да?
И един във друг, взаимно прекършени
като вълна във вълна,
ще дочакаме ли мракът да свърши?
Ще се преродим ли с деня?
