Хард Рок (Началото)

РОК
Rock and Roll
Британската инвазия
Фолк Рок
Психеделик Рок
Глем Рок
Прогресив Рок 1
Прогресив Рок 2





Хард рокът или хеви рокът е поджанр на рок музиката, които води началото си от гаражния и психеделик рок от средата на 60-те години на миналия век и е значително по-твърд от традиционната рок музика. Той се отличава с по-интензивно използване на дисторцирани електрически китари, бас китара, барабани, пиано и други клавирни инструменти.

Хард рокът е силно повлиян от блус музиката; най-често използвана гама е пентатоничната, която си е типична блус гама. За разлика от традиционния рок енд рол, (който взема елементи от „стария” блус), хард рокът включва елементи от „Британския блус” – стил, който се свири с по-модерни инструменти, като електрически китари, барабани, клавири и електрически бас.

Терминът „хард рок” често се прилага за множество стилове на рок музиката, като единствената им обща черта е, че се отдалечават от поп рока, въпреки че това е общо взето неправилно. Два такива примера са пънк рокът и грънджът. Пънк рокът използва по-бързо темпо, по-малко мелодия, по-малко рифове, повече агресия и текстове против установените порядки.



Както казахме, едно от най-големите влияния върху хард рока е от блус музиката, особено британския блус. Британските рок банди като Cream, The Rolling Stones, The Yardbirds, The Who и The Kinks, видоизменят рок енд рола, добавяйки към стандартния жанр по-твърдо звучене, по-тежки китарни рифове, бомбастични барабани и по-силни вокали. Това звучене създава основата на хард рока. Ранни форми на хард рока могат да се чуят в песните You Really Got Me на The Kinks, Happening Ten Years Time Ago на The Yardbirds, My Generation и I Can See For Miles на The Who.