Последният Еднорог

Някой чел ли я е? Ако не - силни препоръчвам.

За незапознатите ето едно мое старо ревю.

Последният еднорог
Питър С. Бийгъл

“Бийгъл озарява със собствена магия такива обикновени неща като призраците, еднорозите и върколаците. Години наред любящи читатели се допитват до него за онези доводи на сърцето, при които разумът немее.”
(Урсула Ле Гуин)
“Това е книга за Безсмъртната Любов. За Доброто. За Времето. За това как при нашето вечно странстване от зимата през пролетта към лятото до най-късна есен, ние неизменно губим нещо – година след година, крачка след крачка… Или пък печелим нещо? – не, не безсмъртие, може би дори не и способност да обичаме, а тази блажена окончателност, която е вечният двигател на почти неразбираемия процес, наречен Живот и Фантазия.”
(Максим Немцов, преводач на руското издание)
“Приказка за всеки човек, който се е усетил, че е ЧОВЕК, и е тръгнал да търси своите събратя.”
(Александър Василев)
“Невероятно поетична книга, която ще ви накара да докоснете магията с ръка, полуиронична, полумеланхолична, чудесна приказка, която играе със своята приказна същност…”
(Отзив на http://www.bookcrossing.com)
“Прекрасният Еднорог е нашата вътрешна светлина, чистата ни същност, която ни посочва с блестящ лъч Пътя на Живота. А той минава през ежедневието ни. И красотата му е навсякъде – в мислите, в постъпките ни.”
(Ели Апостолова)



„Последният еднорог“ е безспорно най-колоритната и магична книга, която съм чел, и едва ли ще успея да ви предам нейния дух. Но поне ще се постарая да привлека вниманието ви към качествата, които я правят толкова вълшебна и специална.

Нашата приказка започва с решението на бялата като морска пяна еднорога да потърси изгубения си народ. Тя напуска горичката, за която се грижи, и се впуска в едно пътешествие, изпълнено с приключения, много чувства и мъдрост.

“С рога си бе убивала дракони и бе изцелила един крал, чиято отровна рана не искаше да зарасне, и бе брулила зрели кестени за малките мечета. “

По пътя си нашата героиня осъзнава, че хората са забравили за нея. От най-красивото и чисто същество, през техните очи тя се превръща в обикновена кобила. Още по-удивено, еднорогата разбира от един пеперуд, комарджия и поет, че в изчезването на нейните събратя е замесен Червеният бик, огромно и всемогъщо създание, служещо на мрачния крал Хагард (той не винаги е бил зъл, но е искал да провери дали така ще му хареса), който търси всичко красиво на света. Ненадейно, еднорогата попада в плен на Среднощния карнавал и собственичката му, вещицата Мама Фортуна. В него са затворени чудновати създания, страшни чудовища и отдавна изчезнали животни. Но дали всъщност са това, което изглеждат? Там нашата героиня среща първия си спътник - безсмъртния магьосник Шмендрик, чиито магии винаги имат различен ефект от този, който желае. С негова помощ тя успява да избяга и двамата потеглят към търсенето на изчезналите й събратя.

“- Рядко се случва да приемат някого за това, което е – каза. – По света има много грешни преценки. Знаех, че си еднорога, от момента, в който те видях, както знам, че съм твой приятел. Въпреки това ти ме смяташ за клоун, или глупак, или предател, и такъв би трябвало да бъда, щом такъв ме виждаш. Магията върху теб е просто магия и ще изчезне, когато се освободиш, но в твоите очи аз завинаги ще остана белязан от заклинанието на заблудата, което хвърляш върху мен. Не винаги сме зърнатото от очите и никога почти – видяното в мечтите.”

Скоро след това те попадат на Къли и веселата му дружина. Разбойници, възпяващи главатаря си и тайно надяващи се да срещнат истинския Робин Худ. Там се запознават и с третата си спътничка - Моли Гру, бивша разбойничка с чиста и непорочна душа. И така, тримата тръгват към замъка на крал Хагард. По пътя си те попадат в много ситуации, показващи невероятна любов и хуманизъм, представени по наистина приказен начин, срещат се с уникални хора и създания, всеки различен и добър по свой собствен начин. Накрая нашите герои, много променени от цялото си приключение, станали по-Човечни и по-топли вътре в душите и сърцата си, се изправят заедно срещу последно препятствие, срещу най-големите си страхове, срещу най-големите си мечти, срещу най-таените си копнежи, а какво ще изберат и дали ще бъде успешно тяхното търсене? Това ще разберете сами.

„Последният еднорог“ може да се опише само с една дума - копнеж. Копнеж за красота, копнеж за любов, копнеж за нещо истинско… Бийгъл е невероятен творец, художник, рисуващ своите герои, образи и случки с изящество и грация, на която са способни малко писатели. Книгата е изваяна и изписана с невероятно умение, съчетаваща в себе си много от всичко. Тя пробужда сърцето и гали душата, изостря сетивата и те потапя в атмосфера, караща те да чувстваш с цялата си същност. Всяко едно нещо в нея е уникално и неповторимо, героите, случките и начинът, по който са представени. Привидно това е една приказка, напълно нереалистична и измислена, но същевременно криеща в себе си толкова истина… Приказка, способна да те разплаче и разсмее, да те накара да се почувстваш не толкова самотен, малко по-добър, много по-топъл и наистина Човечен.


“Тя е по-рядко създание, отколкото можете да мечтаете. Тя е мит, спомен, блуждаещ копнеж. Ридаещ огън. Ако си спомняхте, ако жадувахте…”

Книгата я прочетох на български, защото ми я дадоха назаем и казаха "Чети, задължително".
Чудесна, наистина, но не ви ли се случи да правите непрекъснато паралел между филма и написаното? В книгата много по-ясно се усеща, че главната героиня изпитва силен страх и дори отвращение от човешкото си тяло.
Поради това самият преход от психика на еднорог към чисто човешки чувства и емоции е по-разбираем и някак си на място.
Питър С. Бийгъл (реверанс) :prance:

Не съм гледал филмчето, не мисля и да го гледам.
Тази книга е оставила много в мен и невъобразимо е развинтила фантазията ми, не искам да си развалям привкуса с чужди представи.

Аааааа, аз мисля,че филма съм гледал като малък, но няма ясен спомен.Ще трябва да го гледам или книжката да прочета.

Някой би ли ми обяснил откъде мога да си взема книгата???

Едит: Защото ми казаха, че не се намира по книжарниците.