Грешките в приятелството

First topic message reminder :

Задачата е следната: всеки пише това,което смята че не трябва да се прави в едно приятелство.Ще се радвам ако се коментират мненията на другите и още повече ще се радвам ако някой се познае в нечие мнение и си признае публично

Не се самоизтъквай -никой не обича да е в сянка. И освен това както ние сме добри в дадена област, така и приятелите ни са добри някъде. Не трябва да натякваме вещината си и да се присмиваме.

Не се присмивам,но често се изтъквам...и даже се сърдя,когато ми се направи забележка

Някой път престараването също прави лоши номера. Аз от майка ми съм се научил да ми пука повече за другите, от колкото за мене си и някой път се престаравам с грижи ит.н.. Тогава има 2 лоши неща, които могат да се случат:
1. Приятелят те смята за подозрителен, мазник или нещо от рода.
2. Приятелят свиква и ако друг път се държиш малко по - selfish, тогава той се чувства пренебрегнат, а кой е виновника - ти.

Илии пък свиква и започва да те смята за даденост...

Да, затова трябва да има граници всяко нещо.
Иначе на мен ми прави впечатление толерантността, която проявяват приятелите един към друг(всъщност това показва колко са неориентирани в живота) Това "качество" напоследък стана много възхвалявано , а всъщност е много жалко. Постоянно се говори, че трябва да уважаваме и да зачитаме МНЕНИЕТО НА ДРУГИЯ. Хахаха.. истинския приятел няма да остави събеседника с погрешни представи и мнения, той ще го изслуша , но знаейки вярното, ще му помогне, ще каже, че греши, и че трябва да си промени гледната точка. Толерантните така и ще оставят другите да се мъчат в погрешните си предтави... - те няма с какво и да помогнат, защото зачитайки мнението на другия (ако е грешно) показват, че и те самите нищо не знаят.. А приятелите, както казахте, са за да си помагат в такива трагични ситуации, например.

Съгласен съм, но не винаги можеш да се придържаш към това, особено ако посочвайки грешките някому, би довело до отчуждаване и дори неприязън от страна на дадения човек.

Някои може да кажат, че такова поведение не е приятелско, а комформистко, и вероятно ще са прави. Аз си признавам, че има хора, на които множество от действията не одобрявам и въпреки това продължавам да си мълча от страх да не ги загубя като приятели.

Наречете го конформизъм, наречете го слабост ако щете, но аз не съм от камък, осъзнавам го, признавам го и го приемам.

Запитайте се: Безкомпромистността не вреди ли също толкова, колкото и безпринципността?

овери се че наситина този човек си заслужава да му вярваш...
най-важното е да не предадеш доверието на другият,и да не го лъжеш това е най-голямата грешка

Липса на доверие и взаймна подкрепа..

И аз между другото си мълча някой път, дори да не одобрявам нещо в другия, но винаги се намира време и място, в което да успееш да му кажеш, че има сериозен проблем. Ако ти е приятел, ще разбере, че е за негово добро и няма да се обиди. Прекалено глупаво ще е от негова страна да психяса и да те зареже. Най-добре насаме, а не да го натропаш пред тълпата... Смешно, но много правят така и поставят в неудобна ситуация приятелите си пред другите, дори сам да се пошегуват с тях...
За доверие и взаИмна подкрепа - колкото повече, толкова повече С времето започват да се подкрепят за всичко и да си доверяват всичко.. нали са приятели :>

Време, място, начин - много правилно. А понякога можеш да изразиш неодобрението си към съвсем странична ситуация. Мълчанието също може да бъде много красноречиво.

Основната идея обаче е, че с пълна скорост и постоянно натякване грешките на приятелите си сме на погрешен път - ние сме техни приятели, а не техни съдници.

Приятелството, като всяко хубаво нещо, се нуждае от грижи и търпение. Често може да се случи приятел да ни нарани, както и ние да нараним приятел. Острата критика, безкрайните спорове, изваждането на стари грешки не са най-доброто, на което сме способни, нали? Понякога, разбира се, е удачно, но когато не е, трябва да можем да поискаме прошка, както и от своя страна да простим. Както се казва в Добрата книга: "Бъдете бавни да се гневите и бързи да си прощавате".

Разбира се, че без агресия! А и когато се разгневиш, показваш че сам не можеш да се овладееш(същевременно даваш акъл на другите)... какъв пример(приятелите трябва и да са пример един за друг) може да се вземе тогава от теб?
Много подходящ стих избра.

Темата е наистина хубава и менията в нея също, но не бих казала на “приятел” какво харесвам или не харесвам у него във форум. Такъв разговор предпочитам да се води на 4 очи... и май наистина скоро трябва да се проведе. С този пост отговарям само за моето лично отночение към т.н. “приятели”.
Не знам за вас, но на мен самата дума “приятелство” ми звучи много фантастично и нереално в посладно време.

грешка в приателството хмм да лъжеш.. по голяма грешка няма

ами да има хора които сам усещаш че те лъжат, предават ... е тях можеш ли да наречеш истински приятели... Но ако имаш едно хубаво и стабилно приятелство и да го разрушиш, като излъжешг, предадеш, премълчиш или очуждиш (макар и това да става несъзнателно понякога) ...

Да ги изоставиш във важен момент .

В едно приятелство няма недопустими неща. Също така няма и непростими. Просто има неща, които един приятел никога не би направил, затова Приятелството и Семейството(което в един по-абстрактен смисъл също е приятелство) са единствените вечни и хубави неща в този така отвратителен и безсмислен живот


ПП: Другите вечни неща са Ракията и Iron Maiden, но просто не са по темата(Руто би се съгласил, мисля)

Да им пушиш от цигарите

IRONDICK написа:

В едно приятелство няма недопустими неща. Също така няма и непростими. Просто има неща, които един приятел никога не би направил, затова Приятелството и Семейството(което в един по-абстрактен смисъл също е приятелство) са единствените вечни и хубави неща в този така отвратителен и безсмислен живот

Какво ще рече има неща, които един приятел не би направил ? Ето ти ситуация - били сте приятели с даден човек за период от да речем 3-4 години, през което време не всичко е било перфектно все пак и двамата сте хора, но сте знаели, че можете да разчитате един на друг. И в един прекрасен момент този твой приятел прави нещо, което минава всякакви граници.

Та този човек бил ли ти е истински приятел, който е направил моментна макар и доста голяма грешка или не е бил ? И ако ти е бил приятел защо е допуснал грешката на първо време ? А заслужава ли си да му простиш просто, защото ти е бил приятел ? И въобще след като няма непростими грешки има ли някакви условия за прощаване да кажем на по-сериозните, защото не може някой да се пише приятел, а действията му да говорят за друго ?

DRAGON написа:

IRONDICK написа:

В едно приятелство няма недопустими неща. Също така няма и непростими. Просто има неща, които един приятел никога не би направил, затова Приятелството и Семейството(което в един по-абстрактен смисъл също е приятелство) са единствените вечни и хубави неща в този така отвратителен и безсмислен живот

Какво ще рече има неща, които един приятел не би направил ? Ето ти ситуация - били сте приятели с даден човек за период от да речем 3-4 години, през което време не всичко е било перфектно все пак и двамата сте хора, но сте знаели, че можете да разчитате един на друг. И в един прекрасен момент този твой приятел прави нещо, което минава всякакви граници.

Та този човек бил ли ти е истински приятел, който е направил моментна макар и доста голяма грешка или не е бил ? И ако ти е бил приятел защо е допуснал грешката на първо време ? А заслужава ли си да му простиш просто, защото ти е бил приятел ? И въобще след като няма непростими грешки има ли някакви условия за прощаване да кажем на по-сериозните, защото не може някой да се пише приятел, а действията му да говорят за друго ?

Може би трябва да се замислиш кое е по-ценно - Приятелството или грешката (и всичко, що е около нея)?
И да се запиташ, дали ти си приятел на този човек, при условие, че се колебаеш в стойността на душата му.

Приятелството е винаги по-голямо от грешките ако е истинско, но ако знаеш, че човека който я е направил не се е поучил от нея заслужава ли си да му простиш за да направи той същото отново ?

DRAGON написа:

Приятелството е винаги по-голямо от грешките ако е истинско, но ако знаеш, че човека който я е направил не се е поучил от нея заслужава ли си да му простиш за да направи той същото отново ?

Истинско приятелство е тафталогия... ако е приятелство то е истинско. Няма неистинско приятелство или истинско неприятелство. А ако човекът не се е поучил от грешката си и я повтори, то тогава той не е приятел, а просто поредното лайно в пейзажа

Неистинското приятелство е това, в което хората са около теб докато имат изгода от това. Истинското неприятелство е това, при което не желаеш да имаш нищо общо с даден човек и просто нямаш контакт с него. Макар, че всичко е въпрос на тълкуване де

Както е и въпросът с човешките взаимоотношения - често пъти понятията като правилно и грешно, морално и аморално, честно и нечестно са доста размити. В този смисъл няма прави и грешни хора има гледни точки ...

В приятелството няма морално, аморално, неистинско и истинско. Обаждали са ми се в 3 през нощта само да се оплачат, а аз предлагам веднага помощ без да ме интересува, че съм заспала преди час. Обаждам се аз и само по интонацията ме познават, че плача...след 10 мин. въпросният приятел беше в нас. С приятелите си мога да се веселя, да скърбя, да плача, да се смея...с тях нямам ограничения, нямам притеснения....а относно грешките. Има една грешка...да се правиш на приятел, за да извлечеш някаква изгода. Добре че няма какво да извлекат от мен

Nemesis написа:

В приятелството няма морално, аморално, неистинско и истинско. Обаждали са ми се в 3 през нощта само да се оплачат, а аз предлагам веднага помощ без да ме интересува, че съм заспала преди час. Обаждам се аз и само по интонацията ме познават, че плача...след 10 мин. въпросният приятел беше в нас. С приятелите си мога да се веселя, да скърбя, да плача, да се смея...с тях нямам ограничения, нямам притеснения....а относно грешките. Има една грешка...да се правиш на приятел, за да извлечеш някаква изгода. Добре че няма какво да извлекат от мен

Доста правилно А относно личната изгода...всички действаме заради нея...всички имаме приятели заради личната ни полза, ако нямаш приятели на кого ще се обадиш посред нощите?! На кого ще си излееш човешките мъки и радости?

Изобщо, приятелството е подтикнато изцяло от личната ни изгода, тъй като е единственото нещо, което ни дава възможност за живот.

IRONDICK написа:

Изобщо, приятелството е подтикнато изцяло от личната ни изгода, тъй като е единственото нещо, което ни дава възможност за живот.

Нищо подобно. Не нуждата поражда приятелството, а приятелството се проявява чрез помощта в нужда. Бъркаш причината и следствието. Приятелството се поражда, когато една личност намери собствените си ценности в друга личност и понеже двете личностти споделят еднакви ценности, те неминуемо са равни - без равенство няма приятелство. И понеже приятелите са равни, единият не се възползва от другия, а си помагат взаимно в момент на нужда.

Ruto написа:

IRONDICK написа:

Изобщо, приятелството е подтикнато изцяло от личната ни изгода, тъй като е единственото нещо, което ни дава възможност за живот.

Нищо подобно. Не нуждата поражда приятелството, а приятелството се проявява чрез помощта в нужда. Бъркаш причината и следствието. Приятелството се поражда, когато една личност намери собствените си ценности в друга личност и понеже двете личностти споделят еднакви ценности, те неминуемо са равни - без равенство няма приятелство. И понеже приятелите са равни, единият не се възползва от другия, а си помагат взаимно в момент на нужда.

Зависи от гледната точка. Ако нямаш приятели няма как да си щастлив, тоест личното ти щастие зависи от приятелите, които успееш да си намериш. Целият ни живот се движи около собственото ни задоволение, приятелството не прави изключение. Това обаче далеч не означава, че приятелите не са равни. Просто нещата стоят така и от двете страни на едно приятелство. Наречи ме черноглед, но съм брутално реален

Нито си черноглед, нито си реален. Това че нещо те прави щастлив, не означава че задължително има корист в търсенето му. От твоята гледна точка обаче, приятелството не е безкористно, а се движи от личната изгода. Не знам с каква изгода ще обясниш саможертвата на приятелството.