Метъл?

Метъл музиката съществува вече няколко десетилетия и още от самото си начало се разгръща в множество разновидности. Много трудно е да се определят жанровете в хеви метъла, понеже те често се припокриват. Няма обособени граници между поджанровете. Можете да се съгласите или да не се съгласите с тях, но все пак има няколко отличителни елемента във всеки жанр, които го класифицират. Ще се опитам да опиша най-общите жанрове на метъла.

Класическият хеви метъл е най-трудният за дефиниране жанр, главно понеже съществуват две различни оределения. Първото определение не е по отношение на някакво особено звучене, а по-скоро е отдаване на почит на бащите, основатели на хеви метъла. Това е объркваща употреба на термина, понеже основателите не са свирели един и същ стил метъл, (т.е. Black Sabbath са Doom Metal банда, а Judas Priest са яздели the New Wave of British Heavy Metal).

По-модерното и по-често употребявано определение за класически хеви метъл е по отношение на звученето, създадено от метъл бандите, когато метъл музиката се издига на върха на комерсиалния успех в началото на 80-те години на миналия век. Обикновено това звучене е със средно високи до супер високи вокали. Припевите се запомнят лесно и често приличат на химни. Китарите заемат централно място и звучат с нотка по-високо от тези в хардрока от 70-те. Барабаните и бас китарата също леко се забързват. Макар и доста кротки за днешните метъл стандарти, за времето си това са били най-твърдите неща и те са вдъхновили много днешните банди. Този жанр метъл ражда най-голям брой банди, тъй че звученето му вече е толкова общо, че може да се смята за главния музикален клон, от който повечето други жанрове се разклоняват. Също така този жанр сега се възражда по отношение на популярност. Съдържанието на текстовете често е относно китари, хеви метъл, насилие, битки, исторически събития, Сатаната (макар, че повечето банди не са сатанисти).


Бавна, бавна и тежка музика, която от време на време се забързва и се издига във високите тонове. Китарите сякаш се мъкнат между чудовищните рифове. Клавирите често се използват за страховит, зловещ ефект, като сегиз-тогиз се обажда флейта. Вокалите варират от много ниски до средно високи. Текстовете са фокусирани върху „духовни” неща.


Множество групи, които не могат да бъдат описани, са струпани в тази категория. Повечето нямат нищо сходно по отношение на звученето, но споделят увлечението да пишат предизвикателна музика (т.е.: музика без запомнящи се припеви). Музиката е високо технична, с множество промени на ритъма и с експериментални звучения. Също така тя клони към епичност (множество промени в цялата песен, оставяйки слушателя да се пита дали това е същата песен). Предполагам, че този жанр може да се нарече „метъл за мислещите”, понеже си отнема доста мозъчна дейност да се дешифрират всички неочаквани обрати и промени на ритъма. Звученето може да бъде както много меко, така и много остро, но пък „джазът на хеви метъла” винаги е уникален.





Хеви Метълът има тенденцията прогресивно да се втърдява и да надмине напредъка на предходния жанр. Трашът добавя дисторция на китарите, забързва нещата и приема по-слабо структуриран подход към писането на песни. Барабаните са бързи, а вокалите клонят към средния регистър и са леко остри. Текстовете често са относно политическите тегоби на света. Траш китарите имат невероятно въздействие в света на музиката, повлиявайки на всичко от некадърната алтернативна музика до най-модерните хеви метъл банди. Всъщност, може би това е най-влиятелното звучене, което метълът е създал до сега.




Както показва името, спийд метълът е невероятно бърз, както с китарите, така и с барабаните и баса. Вокалите обикновено са високи, а китарите са просто забързани и не твърде трашърски класически метъл китари. Текстовете са много технични и структурирани, но за разлика от прогресив метъла, тук имаме запомнящи се припеви. Заради нивото на умения, нужно за да се прави такъв метъл, някои от най-добрите метъл музиканти се появяват от спийд метъл бандите (Marty Friedman, Jason Becker, Jeff Waters, Tim Calvert, Gary Lenaire). Текстовете са разнообразни и явно не са определящи за жанра. Този жанр се появява в самия край на 80-те години на миналия век и бързо си заминава в началото на 90-те.


Дет метълът е следващата стъпка по отношение на „твърдост”. Характеризира се най-вече с много бавните, ръмжащи вокали. Музиката варира от много бърза до много бавна, но е почти винаги хаотична, като често й липсва всякаква мелодия, припев и други запомнящи се елементи от другите жанрове. Независимо от скоростта на китарите, барабаните обикновено са бързи и често експлозивни. Много банди сякаш се състезават да се появят с възможно най-противните текстове и обложки, концентрирайки вниманието на хората върху различните стадии на касапството (aka –“Gore Metal”). В действителност името “Death Metal” се приписва на вокалите (като мъртвец) и главно на отвратителните текстове. Този жанр напълно покорява метъл сцената от началото до средата на 90-те години на миналия век, но пренасищането с дет метъл банди довежда до ранната му кончина (играта на думи тук е неволна).



Блек Метълът е поредната крачка към твърдото звучене, като жанрът е много привлекателен за търсещите такова звучене и много противен за тези, които не слушат метъл. Блек метълът се характеризира със стена от пълна какофония, като често музиката прелива просто във висок, пулсиращ шум. Това се разчупва от мелодия, която се появява иззад тази какофонична стена, или пък шумът просто спира и разкрива простичка мелодия. Клавирите се употребяват в голяма степен от някои от по-„популярните” блек метъл банди, а вокалите най-общо казано са високи пищящи дет метъл вокали. (Съжалявам, но това е най-доброто общо описание, за което се сещам). Текстовете са много мрачни, като често задълбават в демонични и сатанински теми. „Мъртвешкото лице” често е част от имиджа, т.е. боядисано в бяло и покрито с черни одежди. Въпреки че жанрът се е появил доста отдавна (Mayhem), той достига върха на популярността си в средата на 90-те години на миналия век до смяната на хилядолетието.


Името се отнася за Готенберг, Швеция, родният град на основоположниците на този жанр. Тъй като все повече банди по света се присъединяват, по-общо жанрът се описва като „мелодичен дет метъл”. Вокалите обикновено наподобяват тези от дет метъла, но могат да преминават към по-нежни и „чисти” тонове. Музиката притежава твърдостта на дет метъла, но мелодията и ритъмът спадат към класическия хеви метъл. Това обикновено класифицира жанра като хибрид, но популярността и влиянието му си спечелват отличието да притежава собствена категория. Този жанр се появява в средата на 90-те години на миналия век на безплодната шведска метъл сцена и добива все по-голяма популярност. Той вероятно е най-популярният жанр днес с In Flames на върха.


В този жанр звуци от индустрията, шаблони и други компютърно генерирани звуци или звукови байтове се смесват с метъл. Китарите обикновено напомнят машинария, като използват бързи, тежки и повтарящи се рифове. До голяма степен той сам говори за себе си, тъй като музиката е просто смесица от хеви метъл и индъстриъл, с наблягане на метъла. Няма определено текстово съдържание за жанра, освен може би темата за „страхът от машините”. Хаха. Бандите в този жанр за толкова малко, че е трудно да се даде определено време на възникване или период на популярност. Изглежда има тънка линия между този жанр и повлияния от метъла индъстриъл, където метълът е подправка, добавена към индъстриъл бандата ( като NIN или Ministry).


Когато два стила се смесят, се получава „поджанр”. Когато обаче метъл музика се смеси с друга, обичайно тогава се създава напълно нов жанр. Такава смеска е хардкора –една част метъл и две части пънк, текстовете обикновено се занимават с теми на общественото недоволство, а музиката има интензивността на пънка с дисциплината на метъла (т.е. китаристите могат да свирят повече от три акорда). Сцената е предимно ъндърграунд и сякаш нито печели, нито губи популярност с времето. Явно е обаче, че този жанр е повлиял на много банди след 2000 година, което довежда до The New Wave Of American Heavy Metal.


Трябва да се отбележи, че метълите обичат да поставят „-кор” в края на някоя дума и да я афишират като най-новия жанр. Заради множеството (сложи дума)-кор имена, няма да се занимавам с всяко по отделно, тъй като мненията какво означават на практика си варират за всеки метъл по отделно. Най-общо казано, това е просто начин да се обозначи стил музика, който има нещо „метално” или „твърдо” в себе си. Можете да добавите „-кор” на която дума ви щукне и да създадете неов жанр. Да опитаме. Cheesecore, Monkeycore, Poopcore, Applecore, HondaCivic –core… Ехааа, току що създадох пет жанра!
Когато се използва в похвален смисъл, имаме имена като Grindcore и Deathcore. Когато се използва в пренебрежителен смисъл, имаме имена като nu-core и mall-core. Тези две се отнасят за ужасните ню метъл банди. Това са банди, които могат да използват неколцина метъл рифове и се наричат „метъл”, но хленчещите им или рап(онски) вокали си ги определят като алтернативни лайняри, каквито са си. Тези банди могат да се намерят във всеки музикален мол (оттам и mall-core), и обикновено хленчат за това, че бащите им са били големи гадняри.
Важна забележка: Ако не-ню-метъл банда се осмели да се отклони от първоначалния си стил (както 99% от тях правят), ядосаните фенове, които се опикават при всяка промяна, веднага слагат етикет на групата: „изчерпана”, „ню метъл” или „мол-кор” Пазете се от такова погрешно определяне.
Не казвам, че ню метъл бандите задължително няма да ви харесат. Просто казвам, че не стават.


Продължение

Еи това е истинска тема браво Ру с нетърпение чакам продължението

Супер темичка

Невероятна е Ру, просто нямам думи братле

Йееее,супер щастлив съм
Това ме мотивира за още

Чакам за готик и индъстриал метъл....

Леле, снимката на Manowar, тоя вокала вади бати цицките баце

Opheliac написа:

Чакам за готик и индъстриал метъл....

Ще има в продължението

Frankie написа:

Леле, снимката на Manowar, тоя вокала вади бати цицките баце

Хяхяхя,вярно бе Аз просто като видях ръката му и по-нататък не посмях да гледам

Мия написа:

eй, админчо, я остай Ерик на мира <3

Той Ерик сам може да се пази
Само не разбрах кого ревнуваш -Франки или Ерик?

Браво Рууу №1!!! Много ми загря душата тази тема! В продължението ще чакам за Black Metal... А и междудругото ти ли си я писал тази тема или си вземал от някъде инфо? Ако да от къде?

Благодаря
Задължително ще включа Black Metal
Темата са е моя,като съм ползвал различни източници,за да я направя едновременно изчерпателна и не твърде разтеглена.
Ето ти няколко линка на източниците,които използвам за референция (уикипедия се подразбира от самосебе си):

www.metal-rules.com
www.infernalscream.com

нямам търпение по-скоро да дойде и продължението на темата..инак-супер стойностна е !

Айде захващай се с продължението по скоро нямаме търпение и вкючи Рамщайн

В момента подготвям тема за Megadeth и като приключа с нея,се заемам с продължението

Руто, да не забравиш да направиш тема за моя стил

Братле,няма нужда да ме подсещаш за твоя стил
Нека да задобрея още малко,за да я направя яко -специално за теб

Мерси

Продължението е готово и който иска да го види,да прегледа темата

Бр човек, аз никога не бих се хванал да напиша нещо дори и за 1 група да не говорим за цял "раздел".

къде да прегледам?
няма продължение, или аз съм зле. баси.

Темата продължава с Black Metal и т.н.... ще има още едно продължение.
Аз постнах продължението отделно,но Франки прецени,че темата трябва да е цяла и съедини продължението с предишните неща... Отсега нататък няма да правя теми с продължение,а ще са цели,колкото и големи да излязат,за да няма такива обърквания.

Руто написа:

като жанрът е много привлекателен за търсещите такова звучене и много противен за тези, които не слушат метъл

Колко точно казано! Браво Ру, направо ти се кланям!

Благодаря
Една такава тема ми отнема около шест часа,но мисля че си струва да има що-годе добри музикални статии тук,както и да получавам вашето мнение... Това ме мотивира да продължавам.

Ру, дори само от тази тема мога да преценя и да твърдя, че наистина си ценител на истинската музика..