Щом затвори очи за последен път
и душата напусна студената ти плът,
аз усетих как и част от мен умря
по лицето ми се стече пареща сълза.
Угасна пламъкът във теб и в пепел се превърна.
Знам, няма начин времето да върна.
Облаци закриват слънцето сияйно..
самотата днес изглежда ми безкрайна.
С идването на нощта аз слушам
как всичко в сън потъва
а в мислите ми още твоят глас се чува.
Знам, светло утро ще възвърне радостния облик на света.
Земята твойто тяло ще прегърне
и ще разкъса страдащата ми душа...
