Та това е нещо което скоро открих из архивите на моя хард диск . Явно съм се борил с некви сериозни емоционални препятствия като съм го писал ,но сега ми е забавно да си чета смешните стихчета ,така че посмейте се и вие
И пак съм сам,стоящ във мрака,
като изтокан ,забит в земята.
Не мога да погледна,а дори да го направя,
нима ще видя това,което не мога да забравя?
И все пак отварям очи,поглеждам света,
и виждам собствената си съдба,
ужасна,незавидна и все пак е моя...
Но дали ще позволя на тази самота,
да ми завладее мисълта и погуби ми живота?
Казвам не!
Престани да ме преследваш!
Да ,аз казвам не !
Към мен не ще напредваш!
Махни се,остави ме не искам да съм сам !
Без теб ще живея и ще бъда пак засмян !
Ти си просто капчица чернилка в океан от светлина,
и отровата ти мътна на друг я дай сега.
Неще ме спреш каквото и да правиш ,
и от днес за мене ще забравиш.
Ще бъда такъв какъвто съм ,
а не самотен в дъжда навън.
Поглед бодър усмивка чаровна,
света е хубав ,самотата е отровна.
Не се предавайте хора добри
и нека светлината във вас да победи