Bathory (black metal, thrash metal, viking metal)

Bathory е една от първите групи, допринесли за обособяването на блек метъла като отделен жанр в екстремната музика, както и една от най-влиятелните метъл групи въобще. Бандата е създадена от младия шведски пънк китарист Quorthon заедно с приятелите му Hanoi (бас) и Vans (барабани) през 1983. Първоначално Quorthon използва прякора Black Spade, а бандата сменя редица имена - Nosferatu, Natas, Memphisto, Elizabeth Bathory, Countess Bathory и в крайна сметка остава само Bathory. Името е на графиня Елизабет Батори, живяла през XVI век и считана от някои за родоначалничка на вампиризма. Музикантите не взимат групата насериозно и свирят кавъри за развлечение, до момента когато получават покана за участие в компилацията “Scandinavian Metal Attack”, съставена от лейбъла Tyfon Grammofon. За този запис китаристът използва псевдонима Ace Shoot, който впоследствие променя на Quorthon (избирайки го от списък с демонски имена).

Групата скоро се разпада, тъй като Quorthon иска да свири все по-бърз метъл, а това не допада на останалите от състава. Quorthon решава да продължи да прави сам музиката в Bathory, наемайки сесийни музиканти за записването на албуми. Интересът към издадените две песни на Bathory в компилацията е голям и шефът


на Black Mark се свързва с Quorthon, предлагайки му договор за издаването на дългосвирещ албум. Quorthon свири на барабани от малък, запознат е също така с китарата и други инструменти и записва съвсем сам едноименния дебют на Bathory. Музиката е силно повлияна от злобните Venom, скоростните Slayer и енергичните Motorhead, но мотивите са преплетени по уникален за времето начин и Quorthon успява да създаде изцяло ново звучене. Текстовете са откровено сатанистки - иде реч за демони, жертвоприношения, дяволопоклонничество и т.н.

Следващите два албума - “The Return” (85) и “Under The Sign Of The Black Mark’ (87), в който участва и неназован барабанист, следват приблизително същата формула, но композициите стават по-сложни и мелодични, без да се губят траш и хеви елементите. Продукцията все още е на гаражно ниво, но това не пречи на Quorthon да създава неповторима атмосфера с усилен до крайност китарен дисторшън и демоничните си вокали. Рифовете са праволинейни и запомнящи се, а солата, макар често да звучат сякаш в дисхармония с ритъма на песните, се вписват чудесно в цялостния музикален пейзаж.

С “Blood, Fire, Death” (89-а) Quorthon записва може би най-основополагащата си и епохална творба. Присъстват както скоростната “слейърска” рифовка, така и бавни атмосферични пасажи и ембиънт мотиви, които по-късно ще се превърнат в запазена марка на групи като Summoning, Pazuzu и др. Вокалите стават по-разнообразни и варират от съскане и ревове до протяжен вой. Мелодия и ритъм се преплитат по уникален начин в комбинация с акустично звучене на моменти, за да създадат най-разнообразния екстремен албум, правен до момента, и да го превърнат в безсмъртна блек метъл класика. Сатанизмът вече не доминира в темите - текстовете разказват епични истории за кървави битки и геройска смърт, повлияни от викингските легенди. “Blood, Fire, Death” е записан с помощта на двама сънародници на Quorthon - Vvornth (барабани) и Kothaar (бас), но те така и не стават постоянни членове на бандата. Bathory провеждат няколко концерта в родна Швеция, но скоро става ясно, че идеите на Quorthon за мъчения на сцената, дишане на огън, бълване на кръв и пр, не допадат на собствениците на клубове и по-нататъшната концертна дейност е преустановена. Quorthon сам признава, че не се е стремил да влага сериозен смисъл в шоутата на живо, а просто да прави спектакъл за публиката.
През 90-та и 91-ва са издадени албумите “Hammerheart” и “Twilight Of The Gods”, които продължават викингската концепция. Песните са дълги, с епични мелодии, “чисти” вокали на моменти и дори с включване на оркестър и хор в парчето “Hammerheart”, където няма и помен от блек метъл, а Quorthon пее в почти оперен стил. Бърза рифовка все още има, но тя постепенно започва да отстъпва пред величествени хармонии, които пренасят слушателя в магическия свят на старонордическите богове и герои. Както споделя лидерът на Bathory: “От дълго време бях пристрастен към творчеството на Рихард Вагнер и потърсих вдъхновение от същите източници, от които е черпил и той. От старогерманската и скандинавската митология взех историята за Зигфрид и пръстена, за залезът на боговете и Рагнарок… Бях започнал да пиша “Blood On Ice” - всъщност деветият ни албум, още по времето на “The Return”, а тогава всички ни наричаха “сатанистката банда от Швеция”…

В един момент ми писна от абсурдни слухове - ял съм бебета, пиел съм кръв и прочие нелепости. Сатанизмът в същността си е същата глупост като християнството, но ми отне време да го осъзная.”

През 92-ра и 93-та е издаден на две части сборен албум с класически парчета на Bathory под заглавието “Jubileum Volume 1” и “Jubileum Volume 2”. В края на 94-а Quorthon записва седмия си студиен албум, озаглавен “Requiem” - агресивна и енергична творба (гравитираща повече към дет метъла), която за жалост е далеч от класата на предходните три албума, най-вече заради наново влошения звук. Положението не се променя и със записания половин година по-късно “Octagon”, който разочарова феновете на групата с безидейността си и кошмарната (дори за Bathory!) продукция. Нещата се променят с “Blood On Ice” (96) - албум, с който Quorthon триумфално се завръща като кралят на викингския метъл. Темпото в песните варира, композициите обединяват изчистеното звучене на “Blood, Fire, Death” и епичността на “Hammerheart”, а музиката е далече от актуалното за момента “клавирно” блек метъл звучене. Текстовете са обединени от една история, разказваща за волята на човек за живот и стремежът му към справедливост в един жесток свят на вечна борба.

След успеха на “Blood On Ice”, Quorthon си дава заслужена почивка. През 98-а Black Mark издават третата компилация с най-доброто от Bathory - “Jubileum Volume 3”. Десетият албум - “Destroyer Of Worlds”, излиза чак през 2001-ва, като обхваща цялото стилово разнообразие от предишните творби на Quorthon и не се вписва в представата за типичен блек албум. Въпреки това, в песните личи усет към детайла, а звученето откъм инструментална техника е на съвсем ново ниво. Година по-късно е издаден и “Nordland I” - творба, изцяло издържана в героичния викингски стил на групата, в която се преплитат фолклорни мотиви с праволинеен на места траш, а електрически и акустични китари създават усещането за саундтрак към величествен филм. Завладяващите мелодии и отлично изпипаният звук навярно ще превърнат и този албум на шведския гений в образец за епичен блек метъл, от който младите банди и днес могат да вземат пример.