Eternal Tears of Sorrow (melodeath, gothic metal)

Всичко започва през 1991-ва година в Pudasjarvi, малък град в Северна Финландия с население от около 10000 души. През есента две момчета сформират нова метъл група. Някои финландски ъндърграунд банди вече се радват на известен успех, така че Jarmo Puolakanaho и Altti Vetelainen решават също да си опитат късмета. Те пишат песни през цялата зима и в крайна сметка се спират на Andromeda за име на бандата си. Jarmo свири на китара и пее, а Altti държи втората китара. Барабаните са компютърно програмирани. Първото си демо двамата озаглавяват "The Fourth Dimension". Записите по него започват през април на 92-ра и приключват през май. Лентата включва четири парчета, издържани в пауър/траш метъл стил и изсвирени не много добре. Следващото демо е изготвено през юли, но по време на записите момчетата се сблъскват с доста технически проблеми. Не след дълго те започват да се замислят за разширяване на състава и провеждане на репетиции. През август към Andromeda се присъединяват Petri Sankala (барабани), Mikko Komulainen (вокали) и Olli-Pekka Torro (китара). Altti се прехвърля на бас. Следват период на усилено репетиране, който продължава до октомври, когато репетиционната им изгаря до основи. Това не спира петимата, които усилено пишат нова музика. През 93-та Altti, Jarmo и Olli решават да се върнат към варианта с дръм машина, като формират проекта MCD, където забиват метъл с по-детаджийска насоченост. През есента записват демото "Beyond The Fantasy", а през пролетта на 94-та - "The Seventh Goddesses of Frost". Парчетата стават все по-добри, а като проблем започва да се очертава името на бандата - Moshington D.C. не звучи особено сериозно. Бандата се преименува на Eternal Tears of Sorrow и започва да разпространява новата си лента в ъндърграунд средите. Отзвукът е повече от окуражаващ, което кара момчетата да се спрат на истинско студио за следащото си демо. И така, през октомври те записват "Bard’s Burial" в Tico Tico Studio. През 95-та година, докато лентата циркулира из метъл кръговете, Altti, Olli и Jarmo са в казармата. Същевременно Utopian Vision Music от Канада и Shiver Records от Белгия включват парчета на Eternal Tears of Sorrow в свои компилации.

В началото на 96-та година тримата са приятно изненадани: новият лейбъл X-Treme Records им предлага договор, чието подписване става факт през март. Бандата влиза в студио през юли и записва дългосвирещия си дебют, озаглавен "Sinner's Serenade". Според X-Treme, той трябва да се появи на пазара през септември, но това така и не се случва. Докато чакат, музикантите подновяват репетициите си със сесийните барабанист Petri Sankala и басист Antti Kokko. В средата на лятото на 97-ма е проведен първият концерт у дома, последван от участие на местен фестивал. В крайна сметка албумът е издаден през септември – с едногодишно закъснение. Отзивите са противоречиви, но все пак по-голямата част от тях са положителни. През 98-ма момчетата изготвят втория си студиен запис - "Vilda Mannu". Работата в студиото продължава две седмици през юни, като за това време бандата няма и най-малка идея кой ще издаде новата творба. Появяват се няколко предложения, от които това на Spinefarm Records се оказва най-добро и с тяхна помощ албумът се появява през ноември. Януари на 99-та отбелязва провеждането на първото турне на Eternal Tears of Sorrow, което обхваща Южна и Източна Финландия. След края на концертите Olli решава да напусне групата, за да се съсредоточи върху учението. Алтернативите са две: Altti, Jarmo и Petri да продължат сами, или да допълнят състава с нови членове. Скоро са приобщени такива: Antti Talala (китара) и Pasi Hiltula (клавир). Незабавно започва работа по нов материал, която продължава до края на лятото. Следващият албум е наречен “Chaotic Beauty”. Звукозаписната сесия е през ноември и декември, отново в Tico Tico. За смесването отговаря прословутият Mikko "Guru" Karmila.

Третата творба се появява в началото на 2000-та година и жъне изключителни отзиви от пресата по цял свят. Вследствие на това Drakkar Records лицензират албума за Германия, Австрия и Швейцария, King Records – за Япония, а XIII Bis – за Франция. “Chaotic Beauty” дава повод и за първото голямо европейско турне на EtoS, проведено съвместно с Nightwish и Sinergy. След турнето Antti Talala е заменен от Antti Kokko (Kalmah). През декември е записана новата песен "The Last One For Life", както и кавър на “As I Die” на Paradise Lost. Четвъртия си албум – “A Virgin and a Whore”, финландците записват в средата на 2001-ва. След издаването си през есента, той се нарежда в Топ 40 по продажби в родината им. В началото на 2002-ра бандата решава да си вземе почивка за пръв път от дълго време. Година по-късно (на 7-ми януари) музикантите неочаквано съобщават, че се разпадат поради липса на вдъхновение. Част от тях се присъединяват към състава на Kalmah. В края на януари 2005-та Eternal Tears Of Sorrow обявяват, че отново са заедно и работят по нов материал. В настоящия състав на групата влизат соло китаристът Risto Ruuth и клавиристът Janne Tolsa. Петият им опус носи заглавие “Before The Bleeding Sun” и не само е най-зрелият на EToS, но и едно от най-силните метъл издания за първата половина на 2006-та година.

О.о имат тема!!!!
ETOS са красиви.. и в никой случай нямам предвид външния вид на музикантите. Всъщност, дори не ги знам как изглеждат Музиката им е.. шизофренична, дяволска, много пъти съм се събуждала с тяхна мелодия в главата. Побъркваща музика... но красива. При това дори не съм им слушала цялата дискография.

Е, аз за музиката говоря

Поздрав