Как да преодолееш раздялата

First topic message reminder :

С гаджето ти сте скъсали? Ето предложение за 7-дневен план
за преодоляване на болката.

5 ден: Неочаквания пристъп за копнеж вече е зад гърба ти. Придобиваш самочувствие
и се чувстваш по-добре.

Какво да правиш: Открий нещо ново в себе си, отиди на фризьор и се поглези с нещата, които ти действат добре.
Какво да не правиш: Избягвай да предприемаш насилни акции, с които да се опитваш да доказваш колко си щастлива без него, като например да танцуваш лудо на парти пред приятелите му.
Съвет: Не се преструвай, че болката я няма. Бъди откровена - това е готино и показва колко зряло се справяш с проблема.

6 ден: Има вероятност той да се опита да те спечели отново. Може да те види с други очи и да забележе колко страхотно изглеждаш, как добре се чувстваш предвид ситуацията и в крайна сметка да осъзнае какво е изгубил.

Какво да правиш: Бъди учтива, но твърда. Спокойно му обясни как си се чувствала след вашата раздяла, но че сега си тръгнала по нов път и не искаш да се връщаш назад. Вече можеш без него!
Какво да не правиш:Не се поддавай на опита му да те умилостиви. Ако е искрен ще приеме, че в моментта имаш нужда от грижа само за себе си.
Съвет: Приготви се моментално за нова среща!

7 ден: Уикенд е! Всички отиват на купон. Не се цепи от колектива. В крайна сметка си преодоляла тъгата си и си оцеляла. Сега може да се възнаградиш с това.

Какво да правиш: Флиртувай, колкото искаш и с други момчета. Танцувай, колкото ти се ще! Можеш и да си позволиш всичко.
Какво да не правиш: Не се прави, че никога не си преодоляла любовна тъга. Не пренебрегвай чувствата си, а прояви респект към тях.
Съвет: Ако на партито пуснат "вашата песен" и усетиш, че ще се натъжиш, излез навън с някоя приятелка.

МОМЧЕТАТА СЪЩО ПРЕЖИВЯВАТ ЛЮБОВНА МЪКА, само, че в различна последователност от нас. Ето как те я преодоляват.

1 ден: Той отива на парти с приятели.
2 ден: Флиртува с други момичета
3 ден: Има нова приятелка.
4 ден: Скъсва с новата приятелка.
5 ден: Плаче от мъка, заради раздялата с теб.
6 ден: Опитва отново да те спечели.
7 ден: Когато го отхвърлиш страда много.

Източник, Препис: "Вестник Teen Love"

На мнение съм, че са различни случаите и интересите, но това може да помогне
на някой за това, успех с "преодоляването на раздялата..."!

Пий един студен аиран и си удари два шамара biggrin

Аз съм на принципа.. Рев, рев, рев и след няколко часа съм като нова и си викам ''Леле, колко си тъпааааа'' и хващам следващия.

Всъщност имаше един случей лятото, когато един индивид ме заряза и аз изпих една двулитровка бира и цяла вечер се хилих все едно съм се напушила

а,така,Мото
И с бира става biggrin

:D:D

Лили. написа:

Yen написа:: Не мога да ви предложа решение на този проблем, но след като изчетох всичките мнения виждам, че всички успявате да го преодолеете, при това - прекалено лесно. Мога да кажа само едно - щом ви минава за ден-два или пък успявате да заместите човека - явно не сте били истински влюбени.

Мхмм..като каза истинско влюбване - то не минава..винаги си я има тръпката, когато го видиш..когато обичаш, не забравяш. Това е едно от чувствата, които са вечни. Ако си обичал, обичаш завинаги. Другото е просто привързаност.

Съгласна съм.. обаче в един момент осъзнаваш, че всичко е свършило, колкото и да не ти харесва.. и че ако седнеш да си губиш времето да ревеш и самосъжеляваш, няма да върнеш нито времето назад, нито него. После усещаш как започва да не ти пука, че те боли и продължаваш напред. Това, че някои хора не показват, че ги боли не означава, че не е така. И това, че на някой не му пука не означава, че не го боли. Някои, като мене, не знаят какво всъщност искат и хващат някой за седмица-две, за да се рзасеят от всичко и просто продължаваш напред.. няма друг начин, не можеш да стоиш само и да циклиш на едно място и да допускаш една и съща грешка няколко пъти /тва последното се отнася за мене.../ (:

Мото шапка ти свалям

Немезида написа:: Схемата на Нед ми допада...де да ставаше толкова лесно...винаги съм имала чувството, че момчетата, колкото бързо казват "Обичам те" толкова е бързо те "разлюбват". На 2-3 ден вече са с нова....а в някои случаи и преди да се разделите.

Всъщност става, само че не винаги е за дни, на някой би му отнело седмици, на друг - месеци. На мен ми се случи и ми отне няколко дни, за да го преодолея изцяло. Да, винаги ще го има онзи трепет, онова жегване, но това е яко! Изключително много ме радва да виждам, че поне нещичко съм оставил след себе си, някаква част от мен. Добре ми е, че съм дал нещо на някое момиче, което не ми е безразлично. Харесва ми и предизвикателното кръстосване на погледи, когато се засечем на улицата или отидем да пийнем по една бира, и тази тръпка, удоволствието от нещо - вече отминало, но запълнило някоя дупка в живота.

Момчетата бързо казват "Обичам те" и бързо разлюбват, а мъжете? Не мисля, че има по-немъжка постъпка от това да злоупотребиш с доверието на някого в теб. Още повече, че не е само доверие, това е въпрос на достойнство, на чест, нарушаването на мъжката дума е нарушаване на принципите. Изневярата е безсмислена и смешна, но това е друга тема на разговор.

Що се отнася до бързото намиране на нова... доста общо го каза. Нека не забравяме и този случай: Аз си имам гадже, с което се чувствам приятно и т.н. ----> Постепенно си омръзваме ----> Друга ми хваща погледа ----> Късам първата ----> Хващам се с втората. Какво лошо има в това?
А за "Обичам те" - хммм, зависи кой какво значение влага в тези думи. Някои хора ги казват по-лесно от други. Аз например го намирам за изключително силна реплика, в която влагам нещо и изричам, чак когато усетя, че наистина искам да го кажа.

Цитат :: Ако не боли накрая не е било истинско

Всъщност единствения път, когато връзката ми имаше смисъл, а може би и някакво бъдеще, не ме боля. Защо да ме боли? Че съм изкарал страхотно година и някой друг месец ли? Че съм бил щастлив и безгрижен доста често ли? Че една седмица бях на море с приятелката си, само двамата, и се скъсахме от е*ане?

Дайте всички да се хвърлим в любовна депресия, да си метнем High Hopes са саундтрак и да си режем вените след всяка раздяла.... Suicidal

Според мен за преодоляване на такова нещо няма рецепта. Всеки има собствен начин да преглътне раздялата. Rolleyes

С времето всичко минава според мен, понякога с много много, адски много време...

Според мен това би трябвало да е много трудно ако си обичал някой истински..

Мо7о_ейнджъл написа:: Съгласна съм.. обаче в един момент осъзнаваш, че всичко е свършило, колкото и да не ти харесва.. и че ако седнеш да си губиш времето да ревеш и самосъжеляваш, няма да върнеш нито времето назад, нито него. После усещаш как започва да не ти пука, че те боли и продължаваш напред. Това, че някои хора не показват, че ги боли не означава, че не е така. И това, че на някой не му пука не означава, че не го боли. Някои, като мене, не знаят какво всъщност искат и хващат някой за седмица-две, за да се рзасеят от всичко и просто продължаваш напред.. няма друг начин, не можеш да стоиш само и да циклиш на едно място и да допускаш една и съща грешка няколко пъти /тва последното се отнася за мене.../ (:

Не можеш да върнеш времето назад, наистина. И до едно време ти се иска да го направиш, и боли, и ревеш, и циклиш, и мрънкаш.. Но в един момент си казваш "Защо ми е да връщам времето назад!? Не искам да го преживявам отново. Риба в морето има МНОГО!". Или поне аз така се самонавивам винаги. ;д
Признавам, периода на депресия ми е прекалено дълъг и протяжен, но съм на 15 и не мисля, че трябва да драматизирам толкова всеки път.
Иначе мисля, че когато с някого си биете по един шут най-добре е да спреш да мислиш за него и да се огледаш за друг. И какво по- хубаво от това да излезеш с най-добрите си приятели, може би на купон и да удавите мъката в алкохол. Опция винаги остава и добрия стар ШОПИНГ! biggrin

Приятелите винаги са готови да помогнат, опре ли до това biggrin

Цитат :: Как да преодолееш раздялата

Bryan написа:: Адашче, бий една и си лягай!

трябваше да открия тази темичка преди една седмица когато имах нужда но сега съм по добре без да съм чела плана на темичката някакси съм била в този график и сега се чувствам по-добре Smile

^ Пхахах, вече решаваме проблемите си по график/план?
Не мога просто..хора, вие..?

За всеки е, както го усеща.
Не мисля, че трябва да има излишни депресии и филми. Просто трябва да гледаш напред и да се радвам на каквото е било.
Всичко минава, тъй че няма смисъл да се прави от мухата - слон.
Тъпо, тъпо, тъпо, накрая намираш друг, минава и тва е.

Открих нов безотказан метод - една прекрасна книга. Потъваш в страниците й, губиш се измежду редовете и всичко е наред.

Музиката, бирата,и таблетка ''Презкурин'' biggrin

Йен написа:: На мен нищо не ми помага. Никога не ми минава. Винаги се трупа в мен. Мене ме боли, докато не успея да се затворя в себе си.

Лолз, т'ва съм го писала преди година и нек'ви месеци, а още съм на същото дередже biggrin

Ииии още не знам как се преодолява нещо (пък и не само раздяла). Хората ми викат "рокендрол, небе и птички", други викат "музика", трети "алкохол"... нито едно от тия не ми помага особено. Мразя прекаления оптимизъм, пък и рокендрол-а не е създаден, за да те извежда от депресии. Музиката колкото ме прави щастлива, толкова и ме вкарва в няк'ви драми, особено като остана сама в нас ;D.. а алкохолът само ми разбива организма. Тея неща са ми любими, но не са моят начин да се справям с кофти ра'отите.
Вече казвам "абеееееее, майната му на всичко" и когато никой не разбира к'во ми е, се чувствам суперско. Пък като си насъбирам всичко в себе си.. к'во толкова.

Рано или късно всичко минава.

П.С.: Всичко, което написах е пълна простотия! biggrin

Дните си минават, а аз си кибича на едно и също място.. чак е смешно тако'а. xDDDD

П.С.: Като си правя разни приключенийца насам натам - забравям за всичко (sun)

Раздялата боли, но се преодолява, когато осъзнеш следните неща:

1. Аз не съм центърът на вселената, нещата не са длъжни винаги да се случват така, както на мене ми се иска; хората не живеят, за да ми угаждат и да облекчават болката ми.

2. "Аз искам" в повечето случаи не е равно на "аз получавам".

3. Всичко е временно - и хубавото, и лошото; всяка загуба отваря място за нещо по-добро. Ако искам това, което не мога да получа, съм глупак и сам съм си виновен, че ме боли. Когато се вкопчвам в обекта на моите желания, аз го обсебвам и губя както своята свобода (не мога да погледна и да открия нищо друго), така и отнемам неговата свобода - никой не е длъжен да живее заради мен.

Не сме центърът на Вселената, но тя няма център, защото всичко/всички е/сме едно, нали. Прав си, както винаги и си свикнал да бъдеш прав. Обаче... помни, че всичко си има няколко гледни точки.
Не е ли по-добре човек да научи урока, който животът му е подал и да продължи напред, вместо да критикува себе си по този начин? ТИ сам си ми казвал "обичай себе си", а сега...

Лично за себе си ще говоря: да, обичам да бъда центъра на света и си го признавам. АЗ градя своят собствен свят и съм негов център! Никога не съм държала нещо да стане по моят начин. Хората облекчават моята болка, когато виждам, че аз съм успяла да им помогна с нещо.
Когато искаме... ни се иска и да го получим. Не е готино да си останеш само с искането. А когато обичаме к'во прайм? Може ли някой да ни спре да обичаме - не. Пука ли ни, че не сме обичани - да. Правим ли глупости междувременно - да. Изпадаме ли в задънени улици - да. Намираме ли пътя след това - да. С извинения, но сме просто хора. Поне аз, нали, съм просто човек.

Последното, което си описал отговаря изцяло на мен. Странно,... но не се срамувам да го призная. :]
Ако искаме това, което не можем да получим сме глупаци - да, но това никак не е лошо, поради щото човек цял живот се учи.
Привързаността (а тя върви ръка за ръка с обсебването) е едно от нещата, които най-много мразя в себе си (също и това, че приемам всичко лично). Така че се старая да се променя в положителна насока.

Поздрави... Smile

Йен написа:: Не сме центърът на Вселената, но тя няма център, защото всичко/всички е/сме едно, нали. Прав си, както винаги и си свикнал да бъдеш прав. Обаче... помни, че всичко си има няколко гледни точки.
Не е ли по-добре човек да научи урока, който животът му е подал и да продължи напред, вместо да критикува себе си по този начин? ТИ сам си ми казвал "обичай себе си", а сега...

Човек може да критикува себе си само след като е научил този урок.
Да, казвал съм и продължавам да казвам "обичай себе си", което обаче не трябва да се бърка с "обичай само себе си".

Йен написа:: Лично за себе си ще говоря: да, обичам да бъда центъра на света и си го признавам. АЗ градя своят собствен свят и съм негов център! Никога не съм държала нещо да стане по моят начин. Хората облекчават моята болка, когато виждам, че аз съм успяла да им помогна с нещо.

Лошо няма - гради си света, но го и разширявай от време на време - нека старото да потъва в миналото, за да остави място на новото. Търси новото, вместо да плачеш за безвъзвратно отминалото старо.

Йен написа:: Когато искаме... ни се иска и да го получим. Не е готино да си останеш само с искането. А когато обичаме к'во прайм? Може ли някой да ни спре да обичаме - не. Пука ли ни, че не сме обичани - да. Правим ли глупости междувременно - да. Изпадаме ли в задънени улици - да. Намираме ли пътя след това - да. С извинения, но сме просто хора. Поне аз, нали, съм просто човек.

Тук не ме разбра - нормално е да искаме, но нека да искаме разумно (все пак сме човеци, Homo Sapiens, нали), а не да въздишаме по неща, които не можем да получим.
Какво ще рече "обичам", или "обичан съм"? Държанка за ръчички? Цуни-гуни и креватно джудо? Сълзи и сополи, щото тя/той не е до мене или пък не ме иска повече, или пък дори не знае за моето съществуване? Сърцебиене и възбуда? И кого обичаме само всъщност, когато се тръшкаме, че не можем да имаме някого?
И хайде стига сме се оправдавали, че сме просто човеци, сякаш да си човек е слабост някаква.

Йен написа:: Последното, което си описал отговаря изцяло на мен. Странно,... но не се срамувам да го призная. :]
Ако искаме това, което не можем да получим сме глупаци - да, но това никак не е лошо, поради щото човек цял живот се учи.
Привързаността (а тя върви ръка за ръка с обсебването) е едно от нещата, които най-много мразя в себе си (също и това, че приемам всичко лично). Така че се старая да се променя в положителна насока.

Поздрави...

Да, човек цял живот се учи... на нови неща.
За привързаността, да ти кажа, и аз съм привързан към някои хора, но някак не изпитвам болезнена липса. Хайде сега, завиждай ми. tongue_smile

И не мрази неща в себе си - да ги осъзнаваш е достатъчно, за да ги промениш с времето. Smile

Руто написа:

Йен написа:: Когато искаме... ни се иска и да го получим. Не е готино да си останеш само с искането. А когато обичаме к'во прайм? Може ли някой да ни спре да обичаме - не. Пука ли ни, че не сме обичани - да. Правим ли глупости междувременно - да. Изпадаме ли в задънени улици - да. Намираме ли пътя след това - да. С извинения, но сме просто хора. Поне аз, нали, съм просто човек.

Тук не ме разбра - нормално е да искаме, но нека да искаме разумно (все пак сме човеци, Homo Sapiens, нали), а не да въздишаме по неща, които не можем да получим.
Какво ще рече "обичам", или "обичан съм"? Държанка за ръчички? Цуни-гуни и креватно джудо? Сълзи и сополи, щото тя/той не е до мене или пък не ме иска повече, или пък дори не знае за моето съществуване? Сърцебиене и възбуда? И кого обичаме само всъщност, когато се тръшкаме, че не можем да имаме някого?

Ру, не се тръшкаме.. просто ни е мъчно. Попринцип. А и не мога да ти кажа какво означава "обичам" и "обичан съм". А не бих изсипала просто поредните клишета тук.

Най-забавното в ситуацията е, че повечето неща, за които си говорим тук с теб вече не важат. С изтекъл срок на годност са. Което наистина е забавно, защото ме прави щастлива.

А и.. тенк ю, че си поговорихме отново Joke

Хехе, колко много сте изписали..^_^ Липсваха ми тези теми..

Така, по същество.

Йен написа:

Ииии още не знам как се преодолява нещо (пък и не само раздяла). Хората ми викат "рокендрол, небе и птички", други викат "музика", трети "алкохол"... нито едно от тия не ми помага особено. Мразя прекаления оптимизъм, пък и рокендрол-а не е създаден, за да те извежда от депресии. Музиката колкото ме прави щастлива, толкова и ме вкарва в няк'ви драми, особено като остана сама в нас ;D.. а алкохолът само ми разбива организма. Тея неща са ми любими, но не са моят начин да се справям с кофти ра'отите.

И все си мисля, че ти си единствената, която може да намери отговор на този въпрос - как да преодолееш нещо по-кофти. Знаеш, че никой друг не може да ти помогне така, както ти сама би си помогнала. Поне можеш да си сигурна, че ние - приятелите - сме винаги до теб. Колкото и да те ядосваме с прекаления си оптимизъм или rock'n'roll-a, такива сме.
В този ред на мисли, явно следващата спирка от главната улица е къщичка с препятствия, която трябва да минеш и ще научиш отговора на този въпрос.
Ако се сещаш за Interstate 60, Нийл Оливър иска отговори. А виж през колко неща трябва да мине, за да ги получи.

На мнение съм, че всеки може да промени мисленето си така, че да преживява подобни неща. Знам и това, че повечето от нас сме наясно с несигурността в отношенията ни с други хора. Ако приемем животът за една държава, то всеки човек ходи по своя път към някой град/местност, среща се с други хора, вървят заедно, но в един момент се появява една криволичеща пътечка, по която единият човек тръгва и така пътищата им се разделят. "Да си достатъчен сам на себе си, да бъдеш за себе си всичко на света, е безспорно най-сигурният залог за щастие. - Шопенхауер". Вътрешната настройка е най-важна.

Пък и ние няма от какво да се оплакваме. Тийнейджърски връзки за по 1-2 седмици, тук-таме 1-2-3 месеца и вече по-сериозните. Раздялата не е толкова тежка. Просто продължаваш напред. Сега е времето да опитваш, да се париш, да научаваш.
Относно обичта. Не е задължително да си нещастен от това, че момчето/момичето на мечтите ти не те обича. Ти го/я обичаш. И това е достатъчно. Щом си способен да обикнеш някого, значи и заслужаваш да бъдеш обикнат. Пък, както каза Ру, не винаги може да става, както искаш.

Лично при мен, единственото, което остава и ме тормози, са въпроси. Успокоявам се едва след като узная отговорите.
Пък в други моменти: "ае, майните" и това е. Не съм от хората, които ще започнат се вайкат с "той ме остави"; "как ще живея сама" бля-бля. Not my cup of tea!
Просто продължаваш напред иии c'est la vie. ; D

P.S.: Лелее, разписах се. : D

Лили. написа:: Хехе, колко много сте изписали..^_^ Липсваха ми тези теми..

И на мен...
:]]