РОКRock and RollБританската инвазияФолк РокПсихеделик РокГлем РокПрогресив Рок 1Прогресив Рок 2Hard Rock
Хард рокът или хеви рокът е поджанр на рок музиката, които води началото си от гаражния и
психеделик рок от средата на 60-те години на миналия век и е значително по-твърд от традиционната рок музика. Той се отличава с по-интензивно използване на дисторцирани електрически китари, бас китара, барабани, пиано и други клавирни инструменти.
Хард рокът е силно повлиян от блус музиката; най-често използвана гама е пентатоничната, която си е типична блус гама. За разлика от традиционния
рок енд рол, (който взема елементи от „стария” блус), хард рокът включва елементи от „Британския блус” – стил, който се свири с по-модерни инструменти, като електрически китари, барабани, клавири и електрически бас.
Терминът „хард рок” често се прилага за множество стилове на рок музиката, като единствената им обща черта е, че се отдалечават от поп рока, въпреки че това е общо взето неправилно. Два такива примера са пънк рокът и грънджът. Пънк рокът използва по-бързо темпо, по-малко мелодия, по-малко рифове, повече агресия и текстове против установените порядки.
Началото (1960-те)
Както казахме, едно от най-големите влияния върху хард рока е от блус музиката, особено британския блус. Британските рок банди като
Cream,
The Rolling Stones,
The Yardbirds,
The Who и
The Kinks, видоизменят
рок енд рола, добавяйки към стандартния жанр по-твърдо звучене, по-тежки китарни рифове, бомбастични барабани и по-силни вокали. Това звучене създава основата на хард рока. Ранни форми на хард рока могат да се чуят в песните
You Really Got Me на
The Kinks,
Happening Ten Years Time Ago на
The Yardbirds,
My Generation и
I Can See For Miles на
The Who.
По същото време Джими Хендрикс твори повлиян от блуса
психеделик рок, който съчетава елементи от джаза, блуса и
рок енд рола, създавайки един уникален жанр. Той е един от първите китаристи, които експериментират с нови китарни ефекти, като фейзинг, микрофония и дисторция, заедно с Дейв Дейвис от
The Kinks, Пийт Таунсхенд от
The Who, Ерик Клептън от
Cream и Джеф Бек от
The Yardbirds.
Хард рокът се появява с групите от края на 60-те години на миналия век, като
Led Zeppelin, които смесват музиката на бандите от
ранния британски рок с по-изострена форма на блус рок и ейсид рок.
Deep Purple спомагат за създаването на хард рока с албумите
Shades of Deep Purple (1968),
The Book of Taliesyn (1968) и
Deep Purple (1969), но правят първия си голям пробив с четвъртия си и значително по-тежък албум
In Rock (1970). Едноименният първи албум на
Led Zeppelin,
Led Zeppelin (1969) и
Live at Leeds (1970) на
The Who, са примери за музика от самото начало на хард рок жанра. Блусарските корени в албумите са ясни, а няколко песни на известни блус изпълнители са адаптирани или присъстват като кавъри в тях.
Artwork by HARD ROCK MONSTERХард Рок (Първата Ера)Хард Рок (Втората Ера 1)Хард Рок (Втората Ера 2)Хард Рок (Третата Ера)Хеви Метъл 1Хеви Метъл 2Хеви Метъл 3Хеви Метъл 4Хеви Метъл 5 (Произход I)Хеви Метъл 5 (Произход II)Пънк РокNew Wave