Хич ме няма със заглавията.Все едно.
Срещаме се точно тук, приятели,
край мястото на първия ни огън заедно.
Тук беше първата опъната палатка,
тук пихме от една бутилка.Знаете.
Тук си дължим последно ръкостискане,
последно палене на огън, ако искате.
Съгласен съм, приятели.Нека гори,
нека гори за всички дни на щастие,
нека запомним този пушек и искри
и да запомним лицата си, приятели.
Нека щом видим огън отсега нататък
да имаме общ спомен.Траен, сладък.
Не се забравят дните ни, приятели,
обраните дървета с крушов плод,
реките, край които сме си лягали,
мечтаейки за вечен, млад живот..
Наивни бяхме-помъдряхме с времето.
Щастливи бяхме-днеска се разделяме.
Приятели, не вярвам много в Бога,
но се заклевам пред изгряващия ден,
че няма да забравя този огън
и всеки огън, който палехте със мен.
И на децата бъдещи, и своята любима
ще обясня какви приятели съм имал..
Нека приключим трудното, приятели.
Нека потъпчем димящата жарава.
Не сме деца-подреждаме живота си,
а той в различни пътища минава.
Ала където и да ме отвее моят път,
ще помня този кът и вас, насядали във кръг.
(трябва да е нещо като разговор между няколко човека, затова е шарено :д)
