Скука

Скука

Било то готино така,
нищо като не се случва,
умирам си от скука
и на никой не му пука ...

Часовете покрай мен минават
и мислите секунди отброяват,
живота ми с всеки миг намалява,
а мъчението ми все по-дълго става.

Цветовете губят свойте сили,
светът изпълва се в нюанси сиви,
дори и следите от спомени красиви
времето зловещо за миг изтри ги.

Погледа в постранството се губи
и тогава човек почва да се чуди,
за времето, което е безкрайно
и за щастието, толкова нетрайно.

И че от съдбата си мога да избягам,
спрях след време аз да вярвам.
За края на безкрая си мечтаех
и с мисълта за края си играех.

Но изхода за мен не е смъртта,
защото ми липсва смелостта,
да преудолея аз страха
от живота след това.

И така оставам си в този ад.
Тормози ме приключенски глад.
Имам време-нали съм млад,
мисля го и ме хваща яд.

Нямам време излишно да пилея
защото искам динамично да живея,
а не само от скука да си блея
и да се чудя що изобщо аз живея.

"Цветовете губят свойте сили,
светът изпълва се в нюанси сиви,
дори и следите от спомени красиви
времето зловещо за миг изтри ги."


Това най-много ми хареса от цялото. Много чувства си вложил в написаното

Браво, Франц, много ме радва

Чувствам се по същия начин...
Прекрасно е

"И че от съдбата си мога да избягам,
спрях след време аз да вярвам.
За края на безкрая си мечтаех
и с мисълта за края си играех."

невероятно..