Колко рано ружа ала
Вехне и линее!
Дали жад е ожадняла
За росица – капка мала,
Слънчице ли я не грее?
Месец ли се бледиолити
Взира присмехливо
Или трепетни звездици.
Мили ангелски очици,
Гледат я ноще изкриво?
Или ветрец хладовити
Сутрен я не гали?
Или птички гласовити
Вечер някога – сърдити –
С песен я не са приспали?
Ружа ала, ружа млада
Вехне и линее…
Малка мома също страда;-
Ах, каква я скръб подяда
Та горчиви сълзи лее?
Не е изцяло мое. Писахме го 2ма човека.
