Just one lovestory

Помня първия път когато го видях.Беше завалял сняг.Брат ми ме чакаше пред училище.Идваше си от столицата.Поздрави ме и ми каза:
-Оня там очилатия ме цели с снежни топки...Ще го пребия ако го хвана!!!
Погледнах странния младеж.Черна коса...дълъг бритон минаващ през лявата страна на лицето му... интересни ръкавици..много значки и цветни врзъки на кецовете.Реакцията ми беше обичайната.
- Wtf?
Много време след това.Вече беше май месец следващата година.Един познат реши да ме запознае със свой съученик.Помоли ме да отиде през голямото междучасие до училище.Бях с калците на квадратчета и тениска на HIM . Запознах се с момчето и излязохме пред училище.Тогава съдбата отново ни срещна и попитах:
- Абе кой е тоя с цветните връзки ? - и се усмихнах
- Оф, не ти трябва.Иво се казва.
И от тогава мислите ми бяха само и единствено насочени към него.След това поредния приятел ми каза,че ще ни запознае.Така се радвах.Може би бях много хлътнала.Първото ми влюбване.Беше вечер.бях избягала от унас да се запозная с Иво.
Е да ама не.Майка ми ми звъня и ме наказа да не излизам една седмица и веднага да се прибера.Вечерта реших че някакси аз трябва да му имам скайпа.Е ми намерих го.Поисках му пълномощно и когато се събудиш той ме беше приел.С времето го опознах и разбрах,че е супер свестен тип.Приятелят ми ми казваше,че Иво е пълен буклук,нещастник,обратен и какво ли още не.Но явно бъркаше.
Вече беше края на май месец и брат ми се готвеше да заминава за Америка. И аз казах на Иво:
-Хайде да излезем. 
Отне ми много време да го навия и излязохме.Беше един просто невероятен ден .Успях естествено и да го снимам.Прибрах се с думите:
- ЙЕС ЙЕС!!! СНИМАХ ГО!
На другия ден отново бяхме заедно и брат ми замина.Имаше концерт,но не стоях до края.Тогава Иво ми рисува бръснарско ножче на ръката .Деня,в който замина за Америка казах на Иво:
-Хайде да излезем пак. 
-Няма да излизаме – отсече той
-Добре...Чао
Следобед бях с една бивша съученичка.Видях го и го поздравих.Той мълчеше.Нищо не ми каза и просто избяга от мен.Прибрах се удома облята в сълзи.И така мина много време много скандали и един белег на ръката.
И вече беше юни.Края на училището.Убедена в себе си казах на Иво:
-Аз те харесвам...
След доста оправдания обяснения той каза:
- Аз не те харесвам.
Първоначално го приех кажи речи добре,но сега вече е юли месец.Болката започна да действа като отрова в кръвта ми.Всеки ден сълзите ме давеха.Чувствах се като окована.Исках да избягам от себе си.Да изляза от кожата си и да изкрещя с всичка сила.
И както казах на една приятелка „ Помня когато ме видя и ме поздрави..Помня онази усмивка..Тогава се усмихнах и аз..Не помня откога не се бях усмихвала от сърце..Спомените когато го прегърнах преди да изпратя брат ми.Хилядите пъти когато ме е успокоявал.И как всичко съсипах с две думи „ Обичам те”
И какво толкова искам...Една нищо и никаква прегръдка и едно просто „ Съжалявам"

Иво...ще го набия...голямо е дърво ;д

Поне не те е лъгал с месеци. Според мен е постъпил мъжки, като ти е заявил в очите как стоят нещата, вместо да научиш от други хора... Причинил ти е болка, но болката щеше да е много по-силна, ако ти беше дал празни надежди, ти да хлътнеш много повече и накрая да се почувстваш предадена.

В стилистично отношение по-грабващо би било ако историйката започваше от края - от болката - и се развиваше към момента на написването й.

Не се пише "от унас": правилното е "от нас" или за още по-голяма яснота "от къщи".

Все пак дръзновението ти е похвално.
Дерзай.

Руто е прав, Вили.
Знам какво е да ти се дадат някакви надежди и да очакваш нещо, а после единственото, което получаваш са разочарование и сълзи.
Иво не е лошо момче и не му е приятно, че те нарани

Да, вместо да те залъгват за чувствата, както често се случва...
И то винаги има много предлози и оправдания, разбираш ли.
Според мен, влюбването трябва да е нещо свещено, не бъркай хлъването,
с любовта, защото не можеш да обикнеш някого, без да го познаваш.

Demon_Hunter написа:

Руто е прав, Вили.
Знам какво е да ти се дадат някакви надежди и да очакваш нещо, а после единственото, което получаваш са разочарование и сълзи.
Иво не е лошо момче и не му е приятно, че те нарани

и днес като изляза отново ще ме подмине и нищо няма да ми каже ...

Ти пък напук на него го поздрави с усмивка. Със сигурност ще се чуди какво става

аз ще ревна .. и сега ми се плаче .. изливах си 4 дена на село и пще ми се плаче ...

Стига бе има и други момчета. Не си заслужава сълзите.

знам .. всеки ми го казва ... но питай Рони че той беше уникален ...

Всеки човек е уникален И въпреки това не можем да страдаме вечно по несподелената любов ... с други думи time to move on

Абе всеки ден се обежедавам все повече, че няма нищо честно в тоя живот
Ти харесваш някой, обичаш го той те наранява.
Теб те харесва някой, ти не му обръщаш внимание или открито го презираш

Ех, кога ли ще надраснем тези глупости ( хм като се замисля май никога )

Ще по плачеш, ще пострадаш и ще ти мине. Въпреки, че не знам защо толкова си хлътнала поне от историята се разбира, че каквото и да сте имали си е само в главата ти.

Ти се радваш се запознаеш.
Ти го КАРАШ да излезете.
Ти се радваш да го Снимаш.
И така нататък, забелязваш ли колко много ТИ има ? А ТОЙ къде е ? Да не говорим за НИЕ

Смятам, че малко се самонавиваш (ивинявай, ако те обиждам). Трябва да оставиш нерализираните мечти за него и да гледаш напред. Зад ъгъла може да те чака любовта, не я подминавай с увесен нос

Искам да благодаря за последния коментар ... може би си прав .. и то адски много ... може да се каже,че скоро ще ми мине ... защото болката е адски голяма ...но всяка болка има своя лек ... и оставам с впечатление че при мен лека е смях и добрите приятели .. които ми казваха ... да не ти дреме ... да не ти дреме ... и ето днес просто се погледнахме .. погледи около минута ... и просто един ни каза какво се зяпате аз казах ми нищо и запалих цигара ...

Единствения сигурен лек е времето и добрите приятели.
Всъщност не трябва да го подтискаш, преживей го и го остави просто като един спомен

Човешкото съзнание има странното свойство след време да помни само хубавите неща
Просто вярвай в себе си и не се подценявай и всичко ще е наред.

И ела на 12 във Варна да се забавляваме дружно :Д

fonix написа:

Човешкото съзнание има странното свойство след време да помни само хубавите неща

Всъщност човешкото съзнание по-лесно помни лошите неща ... хубавите са като някакъв миг, който идва и отлита, докато лошите остават като рани в човешката душа. Знам, че звучи доста песимистично, но това е точно така.

Правилният път обаче е да приемем тази болка и да я преживеем, да я надраснем. Едва тогава тя няма да значи нищо за нас и ще можем да продължим живота си по-силни и по-мъдри от преди.

Незнам аз помня само хубави Може и аз да съм странен де знам ли
ама ме устройва