Бродех аз, веднъж в гората
Без път и пътека
Вървях и си мислех,
Мислех и вървях...
И изведнъж спрях.
Попаднах в красива ливада
озарена от пролетното слънце,
там съзрях необикновено цвете!
Неговият аромат се носеше навред.
Приближих се удивен!
А то беше тъй прекрасно,
тъй нежо и тъй живо,
с искрящи цветове
и нежни листа...
Останах поразен!
То имаше душа!
Седях и го съзерцавах
час след час, час след час...
Прекатури се и нощта,
а аз все още стоях
и се любувах на дивните му цветове
и чистата душа.
Не смеех да го докосна.
Страхувах се да не го пречупя.
Ала копнеех да погаля листата,
да въдхна аромата...
То ме омайваше всеки миг.
Беше тъй близо и тъй далеч.
Усещах благоуханието,
чувах шепота на вятъра,
галещ нежните листа,
а душата му смирена трепнеше в захлас...
Копнеейки аз за него -
гледах и седях,
седях и гледах - час след час.
П.П. : Нуждае се от редакция, това е RAW варианта.
стига да искаш де 