Всеки град крие своите ужасни малки тайни. Дори и градче като нашето, си има своите тъмни нещица. Понякога те излизаха на яве пред общността, а друг път си оставаха дълбоко зарити под повърхността. В нашия случай става въпрос имено за тези покрити с пепел неща, които рядко си показват очите изпод земята.
Той беше наглед нормален мъж. Коса до раменете, зелени очи, леко брадясало лице, чипонос, с атлетично телосложение на видима възраст около 23-24 години. Работеше във фирма, занимаваща се с продажба на офис и компютърна техника, специалността му беше Информационни технологии.
По цял ден си клатеше краката зад бюрото, надигаше поредната кутийка със спрайт и размишляваше, а когато имаше повечко работа, той беше изцяло отдаден на нея. Затова и бързо се придвижваше в йерархията на фирмата. По Коледните и Новогодишните празници си беше взел отпуска, за да си отпочине. Днес му беше последния лентяйски ден, затова реши да излезе и да се поразтъпче. Облече се по-дебело, обу ботите, нахлузи шапката и тръгна на разходка из приятния заснежен град. Отби се в кафето където обикновенно ходеше, едни познати го видяха и го привикаха на тяхната маса. След 5 минути дойде и сервитьора, за да му вземе поръчката и след още толко време тя беше доставена, но както обикновенно погрешна. Спрайта без лед и лимон, кафето вместо дълго със сметана - късо и без сметана. Стисна зъби и преглътна, не вървеше да си проваля настроението заради едно кафе. Поговориха си малко общи приказки с познатите, обсъдиха изминалата седмица и се разделиха. Той подде отново обиколката си из градчето. Поздравяваше с усмивка всеки, без значение дали беше познат или не. Виждаше в очите на хората задоволството от тази негова постъпка, а след това се вглеждаше още по-надълбоко за да открие страховете на тази хора. Търсеше поредната си жертва. През деня той беше обикновен лентяин, но през нощта се превръщаше в нещо друго. Той го наричаше "откъсване от реалността". Легнеше ли вечер в леглото, препращаше съзнанието си във вече набелязаната жертва и се загнезваше там. Той обичаше да се рови в мислите на хората, да възбужда най-големите им страхове, да вади на показ подтиснатите неща. С две думи, обичаше да си играе с тяхното съзнание. И това негово хоби бе вкарало доста хора в лудницата или болницата, а понякога дори и в гроба. Тази си способност, той беше открил още като юноша и с продължение на годините, я беше усвоил до такава степен, че можеше да докара най-уравновесение човек до състояние на шизофрения. Но разбира се, това никога не би го направил. Обичаше да си играе със съзнания които си струват, в които можеше да намери нещо инетересно, нещо любопитно и дори извратено.
Този ден беше намерил едно такова съзнание. Непознато момиче на около 20 години, доста добре поддържан външен вид и сексапилно излъчване. Докато я оглеждаше забеляза, че в главата и има една стаичка (той ги наричаше така, въпреки че това си бяха чисто и просто мисли) подтисната доста надълбоко. Запамети тази картина и си продължи обиколката. Тази стаичка не му даваше покой, искаше да надникне вътре възможно най-бързо, но знаеше, че пред хора не може да предприеме такива действия. Опита се да прогони това желание от главата си и за около час два успя. Заглеждаше се в чуждите съзнания, но нямаше нищо необикновенно. Дребни житейски проблеми, разни и разнообразни фантазии и доста често скръб.
Най-после дойде заветния час, беше около 23 часа и той реши да си легне и да поровичка в съзнанието на това загадъчно момиче. Изгаси всички светлини, съблече си дрехите и легна в удобното легло. Прехвърли се в съзнанието й, но то не беше обикновено. Задънени коридори, множество врати и стълби, наподобяваше древен храм. Луташе се безцелно мъчейки се да открие онази врата, която му беше направила впечатление, но не успяваше. Засили се към една от многото порти и я отвори... изведнъж пропадна. Беше се унесъл. Усети че под него има твърда земя, надигна се и стана. Не виждаше почти нищо, беше тъмно като в рог. Топъл ветрец подухваше и разрошваше косите му. Нямаше нито звезди, нито луна, но усещаше, че е на открито. Внезапно светкавица освети небето и заобикалящата го среда. Намираше се в подобие на гора, дърветата бяха високи, но не много плътно разположени. Намираше се насред нищото. В далечината дочу граченето на поне едно ято гарвани. Този звук го смрази, а след него последва и тътена от гръмотевицата. Доста се беше позабавил, но беше страховит. Опита се да поеме по посока на звука от гарваните, но беше прекалено тъмно и се спъна още на втората крачка. Събра сили и се надигна от земята, в същия момент нова светкавица разряза катранено черното небе, за миг видя пътечка виеща се измежду дърветата. Насочи се към нея и още с първата крачка го връхлетя тътена, напълно беше забравил за него. Повървя малко и усети, че е вече на утъпкан път, не усещаше мократа трева по нозете си. Изведнъж се понесе порив от топлия вятър, но вместо да го сгрее, той още повече смрази кръвта му. Дочу в далечината камбанен звън и отново литнаха ято гарвани. Усещаше, че скоро ще загуби разсъдък и се опита да впрегне всичките си сили, за да оцелее и да продължи по пътя. Последва трета светкавица, не толкова силна като предишните, но също толкова плашеща. За миг си помисли, че небето ще се пропадне, но това не стана. Препъна се още няколко пъти по пътечка и отново чу звъна на камбаната, този път биеше на умряло. Този звук го сграбчи за врата и го душеше, усещаше как се задушава от влажността на въздуха, но и този тътен допринасяше за цялостната картина. Предусещаше вкуса на смъртта и в този кратък момент, когато всичко материално губеше своя смисъл, когато всичко изчезваше от съзнанието му... той се събуди, целият облян в студена пот. Такова преживяване досега не бе имал, това щеше да го преследва до края на откачения му живот. Не разбра дали това се беше случило в съзнанието на момичето или бе негов собствен кошмар, но не желаеше да го преживее повторно.
Изправи се и седна на леглото. Обърса челото си с чаршафа и запали една цигара. Опитваше се да си проясни съзнанието и да възприеме станалото. Дишаше учестено. Реши за тази вечер повече да не се промъква в съзнанието и, а да се опита да поспи. Неусетно цигарата свърши, но съзнанието му все още беше натоварено със станалото преди малко. Върна се отново в легнало положение и дълго съзерцаваше тавана, не беше в състояние да мисли за нищо. Неусетно отново беше заспал, но този път кошмари не го споходиха.
В 7:00 звънна алармата, пробуди се от сън и почна да се занимава с обичайните си дейности. Към 8 часа потегли към работното си място, беше напълно забравил за случилото се през изминалата нощ. Сякаш го беше заключил в сандъче и хвърлил ключа в някоя бездна. Сутринта протече нормално, но към 11:40 това момиче изненадващо се появи в офиса му и спомените за кошмара му го връхлетяха с пълна сила...
задължително намери време за продължение.