Дали беше сън

Седях на външата страна на первза.До мен имаше нож,чадър и кутия цигари.Запалих една цигара,разпънах чадъра и скочих.Случи се нещо интересно...аз полетях...бях сред купища облаци.Покрай мен летяха спомените ми...Всеки хубав спомен сякаш ме прегръщаше,а всеки лош сякаш ме пронизваше.Всички те ми крещаха в главата „Защо...защо искаш да умреш?”
След това седнах на един облак.Около мен се появи маса и две чаши кафе.Срещу мен стоеше една сянка.Тя бавно отпи от чашата си,извади тесте карти и каза:
-Искаш ли едно сантасе?
-Добре – отвърнах аз и отново запалих цигара.
-Но има условие – каза сянката и се подсмихна с крайчеца на устната си.
- Цялата съм в слух – изсъсках аз с липсана търпение.
- Ако ти спечелиш – умираш,както ти искаш...Но ако загубиш оживяваш...Е,сългасна ли си още?
За миг се замислих.Коя беше тази.Защо гласа й ми беше познат.Но тя чакаше отговор.Просто кимнах в знак на съгласие.
Тя раздаде картите.Играта беше адски трудна.Изведнъж я погледнах и усетих хлад,който прониза душата ми.Попитах я:
-Добре,коя си ти ?
-Хаха...аз ли..Аз съм тази,която те накара да скочиш...Която винаги слушаш...Аз съм ти...Аз съм твоето лошо аз... – и отново се подсмихна
-А защо искаш да оживея? – вече очите ми бяха станали черни от насъбралата се злоба към „мен”
-За да продължа да те мъча – вече се смееше
Погледнахме се очи в очи.Изведнъж тя спря да се смее и промърмори:
-Играем на карти...
Продължихме играта и резултата беше равн 8/8.Оставаше само една игра.Последната решаваща игра.Запалих цигара преди играта.Моето лошо „аз” ме погледна и се задавих.Казах й през зъби:
-Добре,няма да пуша и хвърлих фаса по нея.
Тя си изгори ръката,но и на моята се появи белег.Тя раздаде картите.Още в първия момент си казах „Следмалко ще съм или удома или навън или в болница” ... Загубих...Както и очаквах.Тя извади ножа,който бях забравила на перваза.Доближи го до гръкляна си и каза:
-Ако искаш...Нека умрем двете?
Мълчах и гледах.Не смеех да преглътна.Сякаш усещах острието.Тогава моето „аз” се засмя и каза:
-Чао..Приготви се за още мъчения ... – и се подсмихна отново.
И изведнъж „БУМ” сякаш паднала от небето се озовах в болница.С превързана и гипсирана ръка и множество охлузвания.И сега си спомних...хубавите спомени .. Прегръдките на майка ми докато се моли за мен...А лошите сърдечния масаж.Явно бях заспала доста дълго време.
Надигнах се и се седнах на леглото.До мен имаше шише вода.Отворих бутилката и бавно отпих.
В този момент влезе мама.Тя ме погледна и каза:
-Т-т-ти се събуди?
- Да!? Има ли причина да не го правя?
-Нее,радвам се,че си добре,но доктора каза,че нямаш големи надежди...
-Колко време бях заспала?
-Около месец-каза мама...
Очите й се насълзиха.Тя изтича при мен и ме прегърна.Каза ми:
-Намерих ти цигарите!?!Нещо да кажеш?
-Опа – засмях се аз...
-Защо винаги приемаш всичко на шега – развика се тя...
-Защото всичко е като игра на карти – казах аз и попълних документите за изписване от болницата.
Тогава погледнах ръката си.Белегът беше там.

Сега се замислям...Ако умрем...Какво ще постигнем....Толкова много хора ще нараним...Дори и да се отървем от мъката...Каквато и да е..Причиняваме доста по-голяма на другите...Първо те се чудят защо сме го направили....Ако умреш за някого,защото те е изоставил...Ти остава да се чудиш дали на него изобщо ще му дреме,че си умрял за него...Животът е кратък-нека го живеем така,че да не съжаляваме

много е прекрасно

StyleIsAWar написа:

Сега се замислям...Ако умрем...Какво ще постигнем....Толкова много хора ще нараним...Дори и да се отървем от мъката...Каквато и да е..Причиняваме доста по-голяма на другите...Първо те се чудят защо сме го направили....Ако умреш за някого,защото те е изоставил...Ти остава да се чудиш дали на него изобщо ще му дреме,че си умрял за него...Животът е кратък-нека го живеем така,че да не съжаляваме

Прозведението ти е добро, но ето за тази мисъл искрено те поздравявам. Това е една голяма истина. Няма толкова силна причина за да се прекъсне един живот.

fonix ... това го написах след като се измъкнах от веригата на отчаянието ... и незнам сега отново се усмихвам и съм същия весел човек както преди

Невероятно е!
Много ми хареса
Продължавай в същия дух, пиши оптимистично!

Благодаря ти много Аня ... твоето мнение наистина беше важно за мен .. тъй като си пишещ колега ^^______^^

fonix написа:

StyleIsAWar написа:

Сега се замислям...Ако умрем...Какво ще постигнем....Толкова много хора ще нараним...Дори и да се отървем от мъката...Каквато и да е..Причиняваме доста по-голяма на другите...Първо те се чудят защо сме го направили....Ако умреш за някого,защото те е изоставил...Ти остава да се чудиш дали на него изобщо ще му дреме,че си умрял за него...Животът е кратък-нека го живеем така,че да не съжаляваме

Прозведението ти е добро, но ето за тази мисъл искрено те поздравявам. Това е една голяма истина. Няма толкова силна причина за да се прекъсне един живот.

В интерес на истината ако гледаме на света като на черно-бял филм нещата биха изглеждали така:
Самоубийството е признак на слабост и егоизъм, докато живота е признак на сила и мазохизъм Вие си решете от кои сте и от кои искате да бъдете.

А по самото произведение намирам го за интересно, но не е увлекателно. Някак си трудно почва, действието се развива за 2-3 мига макар и описано с много думи, и края отново е претупан все едно казваш "айде да свършваме вече". Моя съвет за в бъдеще е да се опиташ да удължиш действията малко, за се стремиш да задържиш повече интереса на читателя. Не разкривай всичко толкова бързо. Оставяй повече двусмислици.