За теб сълзи аз дълго роних.
За теб аз истински живях.
Да това са думи тежки,
но са думи от душа.
Живяхме двама ден за ден.
И с дните любовта растеше.
И в миг един аз осъзнах,
че с теб живота ме обрече.
Ти едничка ме разбираш,
ти едничка ми прощаваш щом сгреша.
Радостта в теб намирам
За теб готов съм да умра.
----------------------------------------------------
Не е толкова добро колкото исках, но поне става за показване (след малко редкация).
Това е едно старо стихотворение, което изнамерих в един забравен тефтер по време на Дипломната си защитя вчера
и реших да ви го представя
