Диму Боргир (на норвежки Dimmu Borgir) е норвежка блек метъл група от столицата Осло. Оригинално името на групата идва от исландски език и може да бъде преведено като “Мрачният замък”.
Основателите на Dimmu Borgir са Шаграт (Shagrath), Силеноз (Silenoz)
и Тьодалв (Tjodalv). Началото на групата е поставено през 1993 г.,
когато тримата се събират под общата идея за продължаване музикалните
традиции на хеви и блек метъла от 80-те години на 20 в. Скоро след
създаването си, към тях се присъединява клавириста Стиан Аарстад (Stian
Aarstad), а в началото на следващата (1994) година и басиста Брюнярд
Тристан (Brynjard Tristan), окончатално оформящи ранното звучене на
групата. През 1994 г. излиза и демонстрационен запис, под марката на
Necromantic Gallery Productions - „В мрака на вечността“ – Inn I
Evighetens Mørke [EP], бройките от което са продадени за няколко
седмици.
Dimmu Borgir присъства още от създаването си на музикалната блек
метъл сцена, но не се радва на широка известност до излизането на
дебютния албум, под марката на No Colour Records – „За всички времена“
- For All Tid, в края на 1994 г. Албумът постига изключителен успех, но
остава като интересен експеримент – Шаграт е зад барабаните, изпълнява
и вокали (китара само в пета песен), Еркекиетер Силеноз – предимно
вокали, но и китара, Тьодалв – китара, Бриянд Тристан – бас-китара,
Стиан Аарстад е на клавирите и пиано-ефектите. В албума учатие взимат и
членове на други две групи - Dødheimsgard и Ved Buens Ende.
Вторият албум на групата излиза през 1996 г. – „Буреносен порив“ -
Stormblåst, под марката на нов издател - Cacophonous records. Тук
ролите на отделните членове се типичните за тях: Шаграт е водеща китара
и вокали, Еркекиетер Силеноз – ритъм китара и вокали, Тьодалв –
барабани и перкусии, Бриянд Тристан – бас китара, Стиан Аарстад –
синтезатори и пиано. Това е албум с значително увеличаване на
скоростта, без да се губи от мелодичността и атмосферата, характерна за
Dimmu Borgir през ранния период. Според мнозина това е и един от
най-добрите албуми на групата, а е и последният албум в който
текстовете на песните са на норвежки.
Промяната на текстовте от норвежки, на английски език бележи период
на значителни изменения в състава, музикалното звучене на групата и
дори промяна в издателите. През 1996 излиза записът „Пътят на дявола“ -
Devil's Path [EP], под марката на Hot Records. Съдържа четири песни,
като Нагаш (Nagash) от Troll и The Kovenant, заема място на Бриянд
Тристан зад бас китарата, а Стиан Аарстанд напуска групата за да
отслужи в норвежката армия. Текущият състав на Dimmu Borgir в този
запис е: Шаграт – китари, вокали и клавири, Еркекиетер Силеноз –
китари, Тьодалв – барабани, Нагаш – бас-китара.
През 1997 г. излиза албум, който променя завинаги стила и насоките
на групата - Enthrone Darkness Triumphant. Заглавието на албума, е
трудно за точно превеждане, тъй като е оксиморон, характерен за имената
на албумите в по-късния период на групата. Стиан Аарстанд се опитва да
се завърне в групата, но проблемите свързани с участието му в редица
прослушвания и концертни прояви, окночателно го принуждават да напусне
след издаването на албума. Сменен е и издателя – Dimmu Borgir се
издават по това време от сравнително популярните – Nuclear Blast.
Албумът е продаден в над 150 000 копия, което е повратен момент в
историята на групата. Dimmu Borgir излиза от пределите на ъндърграунд
сцената, и придобива все по широка известност. Куриозен факт около
албума е, че текстовете на песента – „Мъчителят на християнски души“
(Tormentor of Christian Souls) не е отпечатан върху листовката, към
албума – компанията издател, отказва да е отговорна в разпространението
му. За този албум текущият състав на Dimmu Borgir е: Шаграт – китари и
вокали, Еркекиетер Силеноз – китари, Тьодалв – балабани, Нагаш –
бас-китара, Стиан Аарстад – синтезатори и пиано.
След записите на Enthrone Darkness Triumphant, групата решава да
привлече Астенну (Astennu) като китарист, за да може Шаграт окончателно
да се концентрира върху вокалите и сценичните изяви. Отхвърлянето на
Стиан Аарстанд се превръща в проблем, тъй като след издаването на
албума следват сериозни концертни изяви. За момента на изпълненията на
живо е привлечена Кимбърли Гос (Kimberly Goss) от Therion, Ancient и
Sinergy, като сешън киибордист. По-късно мястото зад клавирите,
окончателно се заема от Мустис (Mustis), който придава изключително
мрачно звучене на повечето от изпълненията на групата.
Интересна изненада за почитателите на групата е преиздаването на
дебютния албум „За всички времена“ - For All Tid, включващ и две
изпълнения от демото „В мрака на вечността“ – Inn I Evighetens Mørke.
Това става през 1998 г, а издателя е Nuclear Blast. През същата година
излиза и компилацията Godless Savage Garden, включваща две нови песни,
две преиздадени изпълнения, една кавър-версия и три записа на живо.
Godless Savage Garden е издаден отново от Nuclear Blast. Компилацията е
номинирана за норвежкия аналог на наградите Грами – Spellemannprisen,
но не успява да спечели.
Записите от следващият албум на групата се провеждат в сравнително
неизвестното Abyss Studios. Албумът със заглавието „Свръхестествени
черни измерения“ - Spiritual Black Dimensions, излиза официално на 1
март 1999 г, под марката на Nuclear Blast. Албумът е достатъчно сложен
и екстремен, за да спечели подкрепата на почитателите на групата и да
намали активната критика срещу музиката на Dimmu Borgir. Нагаш решава
окончателно да напусне групата и да се концентрира върху The Kovenant.
Симен Хестнес (Simen Hestnæs aka I.C.S. Vortex) от Borknagar, допълва
вокалните партии с чист оперен стил, а дори се включва и като сешън
бас-китарист. По-късно става и окончателното заменяне на Нагаш със
Симен Хестнес в бас китарата. Съставът за записването на албума обаче
е: Шаграт – вокали, Еркекиетер Силеноз – китари, Астенну – водеща
китара, Тьодалв – барабани и перкусии, Нагаш – бас, Мустис –
синтезатори и пиано.
Едва месец след излизането на „Свръхестествени черни измерения“,
Dimmu Borgir, правят съвместен албум с Old Man's Child, наречен
„Синовете на Сатаната се събират за атака“ - Sons of Satan Gather for
Attack. Астенну, заедно с участието на Нагаш, издават като част от
страничен проект – Carpe Tenebrum, албум със звученето на Dimmu Borgir,
но в по-бързо темпо. Тези два странични албума са издадени от
Hammerheart Records.
След няколко концертни изяви през 1999 г. в Ню Джърси и Монреал,
барабанистът Тьодалв напуска групата поради лични причини и музикални
различия с останалите членове. На негово място застава Ник Баркър (Nick
Barker), бивш барабанист на Cradle Of Filth.
През март 2000 г. групата влиза отново в Abyss Studios, но не се
стига до издаване на нов албум поради финансови проблеми, както и
поради невъзможността на Ник Баркър да пътува често до Норвегия.
Настъпва и промяна в състава – китариста Астенну е уволнен заради
разногласия, а на негово място се включва Галдер (Galder) познат на
групата с предишните си изяви в Old Man's Child.
През есента на 2000 г. Dimmu Borgir влизат в шведското Fredman Studio,
за записа на своя пореден албум Puritanical Euphoric Misanthropia,
който излиза официално през 2001 г. Албумът включва съвместни работи с
Гьотеборския симфоничен оркестър, изключително сложни музикални
изпълнения, с невероятна скорост и мрачна атмосфера. Текстовете са в
доста мизантропен и зловещ уклон, характерен за цялото творчество на
групата. За трети път са номинирани за норвежката награда –
Spellemannprisen, в категория метъл, като този път успяват да я
спечелят.
През 2003 г. Dimmu Borgir издават шестият си албум - Death Cult
Armageddon. Той е записан в студио Fredman в Швеция с продуцент
Frederik Norstrom. В него взима участие Пражкия симфоничен оркестър.
Албумът се отличава с необикновена бомбастичност и величественост на
звука, наподобяващ саундтрак. За песента Progenies of the Great
Apocalypse Dimmu Borgir заснемат и първия си истински видеоклип, чийто
режисьор е Патрик Юлеус.Песента Vredesbyrd също има клип, но той
представлява запис от тяхно шоу в Лас Вегас. Dimmu Borgir постигат
невиждан до сега успех в екстремната метъл сцена. Печелят наградата в
категорията за най-добра метъл група на норвежките награди Грами. След
издаването на албума групата тръгва на световно турне, което включва и
САЩ. Те са първата блек метъл група, свирила на Ozzfest mainstage.
През 2005 г. преиздават албума си Stormblåst. Той е изцяло
презаписан като участие в записите взимат само Shagrath, Silenoz и
Mustis. Причината за това е, че Shagrath и Silenoz не намират за нужно
да ангажират и останалите членове на групата. Вокалите се изпълняват от
тях двамата(разделят си ги 50 на 50), а зад барабаните е Hellhammer.
Той не е постоянен член на Dimmu Borgir, а само сесиен музикант, който
ще свири с тях и на предстоящите летни фестивали. В албума са включени
две нови песни - Sorgens Kammer Del II и Avmaktslave. Първата се явява
на мястото на Sorgens Kammer от 96-та, но е изцяло нова песен. Старата
не е включена в албума, тъй като се оказва, че бившият клавирист на
Dimmu Borgir Stian Aarstad е откраднал мелодията от саундтрака на
компютърната игра Agony и я е представил за своя авторска песен. Към
новата Sorgens Kammer Del II има и видеоклип, който може да бъде гледан
на сайта на Nuclear Blast. Avmaktslave е песен, която е била записана
още по времето на For All Tid, но по необясними причини не е била
включена в албума и сега групата е решила да я издаде. Освен това към
Stormblåst има и безплатно DVD от Ozzfest, включващо песните
Spellbound, Kings of the Carnival Creation, Vredesbyrd, Progenies of
the Great Apocalypse и Mourning Palace.
През пролетта на 2007 групата издаде своя 7-ми албум In Sorte
Diaboli, отличаващ се с изклютелна екстремност. Текстовете наблягат
отново на мизантропията в днешния свят. За пореден път песните им
звучат като саундтрак на хорър.
Студийни албуми:
For All Tid - (1994)[/b] (Ремастериран 1997)
Stormblast - (1996) (Преиздаден 2005)
Enthrone Darkness Triumphant - (1997) (Преиздаден 2002)
Spiritual Black Dimensions - (1999) (Преиздаден 2004)
Puritanical Euphoric Misanthropia - (2001)
Death Cult Armageddon - (2003)
Stormblast MMV - (2005)
In Sote Diaboli (2007)
