22
Автор:Мил . Главен редактор :Алекс .Идеи : Мила и Тони.
Главни герои : Мил и Алекс
22
Беше малко преди полунощ.Бледата светлина от уличните лампи се размиваше сред сенките.Беше тихо,чуваше се само лекия повей на вятъра и случайните стъпки на някой минувач.Някакво движение се усети зад ъгъла на улицата.Тъмна фигура изскочи от мрака и с бързи крачки се запъти към близката сграда.Беше жена,не много висока,с дълга кестенява коса.Тя отвори входната врата и се изкачи по стълбите до осмия етаж.Влезе бързо,тихомълком,сякаш я преследваше нещо.Щом вече беше на сигурно място,въздъхна тежко.Остави чантата си и свали палтото си на закачалката и седна пред компютъра,за да се успокои.Казваше се Милене и работеше като счетоводител през 2 улици.Очите й леко се затваряха под действието на умората и бързо се унасяше.Изведнъж тя се стресна.Отвори рязко клепачи и се заслуша в тишината.Часовникът показваше 00:22 минути.
-Странно – помисли си тя.През последните няколко седмици се беше будила по същото време всяка изминала нощ. Някакъв странен звук стържеше по тавана на долния етаж и се местеше. Можеше да се закълне, че понякога оттам чуваше писъци.Милене настръхна,сякаш нещо лошо щеше се случи.Звукът стана по-силен,като към него се добави и странно драскане и блъскане,като по дъска.Тази нощ беше по-различно от обикновено, шумът беше по-голям, засилваше се, и тя реши да провери какво става.Беше чула от приятелка,че под нея живее някакъв мъж,социопат,и може би затова не го беше виждала досега.Носега се слухове,че е шизофреник.Взе си фенерче,понеже светлините в блока не работеха и плавно и внимателно слезе по стълбите,докато стигна до голяма черна врата със странни издялкани символи по нея.Тя почука предпазливо.Звуците, които досега я тормозеха в късната нощ изведнъж затихнаха и се чуха само тежки приближаващи стъпки - вратата изскърца и леко се открехна.Пред нея стоеше мъж,висок,с хубави черти и среднодълга тъмна коса.Погледът му едновременно изглеждаше добронамерен,но в него имаше и нещо зловещо и странно,което я накара да изтръпне.
-Добър вечер,г-це Фийлд – каза той с плътен дълбок глас.
-Добър вечер,г-н...-прошепна тя въпросително и изненадана от това,че той знае името й.
-Просто Алекс. – промълви той и кимна на жената да влезе.
Тя прекрачи бавно прага,за да се озове в на пръв поглед добре изглеждащо антре.
Стените бяха червеникави,а по тях имаше картини,които представляваха просто някаква странна смесица от цветове.
"Изкуство" – помисли си тя и повдигна рамене.
Милене влезе в следващата стая,която не беше особено обзаведена.Осветлението беше слабо,но тя успя да различи диван,маса и няколко фотьойла.Пердетата бяха плътно спуснати.
-Вижте,сър – започна тя – Не знам какво си мислите,но няма да оставам тук за дълго.Идвам само,за да ми дадете обяснение за...
-Чаша чай? – прекъсна я той.
Тя го изгледа продължително.
-Хайде,това е просто среща на съседи.
-Е,добре тогава.-промълви безсилно тя.
Алекс отиде в другата стая и това и даде възможност да огледа обстановката по-обстойно.Беше някак прекалено чисто,сякаш не влизат хора тук много често.В единия ъгъл на стаята Милене забеляза нещо странно.Зад пердето имаше някакви заковани дъски,но не успя да огледа по-добре,понеже мъжът се върна.
-Заповядайте,г-це Фийлд – каза той със зловещата си усмивка и и подаде чаша чай.
Тя отпи съмнително една глътка,но усети парлив вкус в устата си и я изплю.
-Какво сте сложили в чая ми?-попита стреснато.
-Нищо,за което да се притеснявате,г-це Фийлд.-прошепна той едва доловимо,сякаш с присмех,и залости вратата.Алекс пристъпи към нея и сърцето й прескочи един удар.
-Какво правиш?!-попита почти истерично тя.
-Нищо,Милене...просто отдавна вече сте плод на въображението ми.Бъдете така добра да го осъществите...А, и да не забравя – той я погледна с дълбоките си пъстри очи – Няма нужда да бъдете добро момиче.-и я повали на земята в безсъзнание...
....Това беше последното нещо,което тя си спомни,преди да се озове в някаква тъмна
стая.Болезнено отвори клепачите си,като усещаше остра болка в главата.Осъзна,че е на стол,вързана здраво с някакви въжета.Единственият лъч светлина,който осветяваше стаята беше от някаква пролука в закованите с дъски прозорци и падаше върху безмълвното лице на нападателя й.
-Добър вечер,Милене...или трябва да кажа добро утро?Стой спокойно.-каза той и посегна към ключа на лампата.- Искам да ме гледаш,докато си играя с въображението си.
Тя проследи уплашено всяко негово движение и видя същото безразлично,студено,красиво лице,което помнеше за последно.Изведнъж той взе чашата й с чай и я плисна в лицето й.Тя усети адски пареща болка в очите, и капките, които се стичаха по гърдите й. Киселина. Кожата й там вече се бе обелила.Когато се опита да го погледне,го видя замъглено и успя да различни само силуетът му,който остреше някакъв остър предмет.После се обърна към нея и сякаш въздухът стана по-студен.Погледът му премина през всяка черта на лицето й ,след което се усмихна едва доловимо,някак доволно,взе кремъка и го заби право в челюстта й.Ударът беше неочакван за нея и почти строши костта й.Не последва писък.Това очевидно не задоволи Алекс,понеже погледът му сега обхождаше масата с инструменти наблизо.След минута,която сякаш беше цяла вечност,той се обърна към нея и рязко я вдигна,обърна я и я сложи на масата.Ръцете му започнаха да галят гърдите й,да стискат меката й кожа,да се плъзгат до всяко място от тялото й .Алекс се възбужаше все повече и повече лежейки върху нея и възползвайки се от безпомощното й тяло.Внезапно той й дръпна главата назад,облиза лицето бавно,усещайки едновременно вкуса на кръвта й и аромата й.
-Мъртвите момичета са по-лесни. -каза той, шепнейки в ухото й. – Бъди лошо момиче,за да може играта да продължи по-дълго.- И облизвайки устните си, той трясна главата й в масата.
Уплахата й само правеше удоволствие на Алекс, но тя нямаше как да я пренебрегне, чувството на агония ставаше все по- силно и по-силно, какви ли не страшни мисли минаваха през главата й. Внезапно той отново се появи в полезрението й, беше като кошмар, който вече бе сънувала.Алекс държеше голяма желязна ножица, която бавно и заплашително насочваше към жертвата си.Тя беше готова да понесе нова доза от адската болка, захапала устни. Но той не използва ножицата,за да я нарани... в същият момент ножицата мина през горната й блуза и я разполови. С разамах събори дрехите на земята и остави Милене полу-гола на масата, втренчена в хладното му лице.
Алекс седеше и се наслаждаваше на красивото й тяло, обхождаше с поглед всеки релеф от голотата й. Прехапал устни, не се сдържа и посегна с ръце грубо към гърдите й,сякаш не си знаеше силата, но за счетоводителката това не бе нищо в сравнение с предните му действия.Възбудата нарастваше. Изведнъж той надигна глава, сякаш второто му аз се бе обадило,очевидно,че шизофренията му го изпълни отново... Застана мирно, сякаш искаше да чуе нещо, на бърз ход излезе от стаята и затвори вратата. Милене остана безмълвна, поне имаше време да премисли случващото се. Погледна ръцете си, които бяха вдигнати над главата й и бяха вързани с някаква гумена връв.Краката й също.Надигна се и огледа стаята, беше смразяваща гледка, по стените имаше следи от дране и блъскане, имаше маса с всякакви инсрументи - хирургически и монтьорски. Не успя да огледа цялото помещение, от другата стая се издаваха странни звуци, вървене напред-назад, шепот и блъскане, които я смущаваха. Тя стоеше и гледаше само нагоре към слабото осветление.Из стаята се разхождаха разни насекоми, летяха мухи.
Тъкмо пак да се изправи, когато чу силен крясък от съседната стая и успя само да различи -“Ще те убия!''.
Тя усети студената вълна минаваща през тялото й, внезапно, след което Алекс отвори вратата с блъскане и нахлу с гръм и трясък. Разгневен се втурна към беззащитното момиче, събори я от масата и отпрати гневен ритник към корема й. Скочи върху нея като животно и запрати юмрук в лицето й.
Нямаше време за ужас, Милене само затвори отново очите си и едва-едва издаде сподавен стон на болка, примесен със задух.
Следва продължение..
