История с недовършен край...

Тази историйка я започнах преди година като представяне на героя ми в един сайт.Идеята е ако искате да я продължим като всеки добавя по малко и да сглобим един читав разказ (МОже да откриете някой съвпадения от "Песен за огън и лед" просто тогава бях откачил по поредицата която ако не сте чели ви препоръчвам горещо! )

Армията на Другите настъпваше бавно между дърветата.В далечината се чуваха отчаяните викове на умиращите.Аз бях последният оцелял,и сега двайсетина Немъртви се приближаваха бавно към мен,усмихвайки се зловещо.Все още не проумявах как успяха да надвият двайсетхилядната ни армия.Армия от елфи,хора и джуджета ,изправила се срещу надигащата се заплаха от далечните северни земи.Враг познат само от приказки с които заспиваха децата.Стихия смята на изчезнала преди седем хиляди години.Нападнаха ни в зората на деня.Стоманата ни бе безсилна срещу мъртвата плът.Всеки паднал съюзник се изправяше отново но вече като враг.Стрелите пронизваха плътта на на другите но ,ефект нямаше.към края средата на ноща бяхме останали аз и командирът на хората -Ромас.За кратко бяхме намерили окритие между клоните на едно язово дърво.Той бе ранен в гърдите и дясната му ръка я нямаше.По всичко личеше че няма да живее дълго .От него разбрах че имам двама братя далеч на юг,които са част от кланът:Войните на сдемте хълма".Битката е загубена-каза Ромас.-Тръгвай,остави ме и предупреди за надвисналата заплаха.Тъкмо мислех да откажа когато командирът издъхна.
Един от Немъртвите замахна към мен с меча си ,аз обих удара и отсякох ръката му,а тя заситни като паяк към собствника си,покатeри се по кракa му и се върна на мястото си.Огледах се панически и съгледах черната кобила на Ромас,на стотина разтега от мен,как беше оцеляла не ме интеренсуваше .Затичах се и успях да я яхна ,поемайки към Седемте Хълма.Ала друга заплаха ме посрещна.Демон, призован от некромант,точно преди за забия ножа в гърлото му.Демонът бе висок колкото човек възседнал кон.Глава му бе издължена и плоска с три очи,зъбите показващи се от широката му паст бяха с дължината на нож.Тялото бе черно и покрито с люспи ,осигуряващи му естествена броня."Демон-апториант-казах си.-Ако не го убия ще ме преследва докато не ме изкорми.Трябва да приключа бързо!"Стиснах зъби измъкнах двуръчният меч от ножицата на гърба си ,подкарах коня в галоп и се изправи върху седлото...