Оковите изтръгнал,побеснял,
родоубиецът жесток дойде от мрака
и само призраците не побягнаха
пред сляпата стихия на гнева -
о,болката му беше тъй позната,
пожари два на пълната забрава
в душата му горяха -
а призраците все пак се събраха,
повикани от оногова,който щеше ,
да, щеше да остане,тленен и безсилен,
на пътя на ужасния убиец,
да,щеше да остане,жалкия глупак,
и всичко да заложи в стискането
на ръка,на жарко и студено,
за да го отведат на мястото
отдавна заличено
и зверове отдавна победени
от неговия зов да се пробудят.
И кой бе там,за да го стопли?
О,никой.Онова,което
тъй беше се развихрило на воля,
на живото не бе приятел.
Що, срещу ужаса със ужас
решиш да заиграеш,мой учителю,
надежда всяка забрави-
и яхай коня си,най-бързия.
