Съществувайки, бях нищо.
Ти ме сътвори-със устни и със длани.
А после тръгна.
Като вратичка ме затръшна
и ме разруши.
Два пъти нищо ме остави.
Ти с поглед сътвори очите ми-
направи ги проникващи в душата
и отразяващи чуждата душа.
А после тръгна.И за отразяване
остана само празнотата.
Остана само да се разруша.
Ти с устни сътвори ми устните-
направи ги даряващи фантазии
и жадни за любов и грях.
Без тебе устните ми чакаха напразно.
Без тебе огънят във тях умря.
Ти с думи сътвори душата ми.
Направи я разбираща, приемаща
споделяща се с целия ми свят.
Ала светът ми беше ти.Оставена
сама, се сви душата в себе си
и, като всичко друго, закърня.
