Детето.

Плаках.
Плаках, когато ми се разкрещя.
Когато замахна и ме удари.
После още един път.
След това ме събори на земята.
Болеше ме, но заслужавах ли?
Плаках.
Плаках, когато после ме блъсна в стената.
Плаках.
Когато си замина плаках.
Бършех кръвта от лицето си.
Плаках...

Облаците гледах.
Исках да отида там, да полетя.
Да нямам вече рани, аз съм само едно дете.
Аз съм само на десет години.

После ти се върна и се извини.
Аз те гледах насълзена, плаках.
Ти също се разплака.
Загледахме земята. Мълчахме.

Вечер. Звездите блещукаха.
Не отидох да вечерям.
Исках да умра от глад.

Длъжна ли съм да търпя?
Да чакам с ужас ключа да завъртиш?
Да бягам в гардероба, да се крия в дрехите?
Да чувам приближаващите стъпки.
Да плача.

Сън. Виждах себе си в рая.
Нямах синини, бинтове, не бях при теб.
Имах си мече, и парцалена кукла.
И никога не се разплаках.

Сутрин. Мрачното небе.
Чувах как викаш на татко.
Как той си замина, и ме остави с теб.
Как стомаха ми се сви.
После чух трясък на бутилка.

И ти дойде.
Влетя в стаята, пияна.

"Мамо, моля те, не ме бий..."

Ти ме изгледа с омраза, взе строшената бутилка.
Погледнах с ужас.
Плаках.
После с радост разбрах.
Това е пътят към рая!
Към облаците...

"УБИЙ МЕ!" - викнах аз с всичка сила.
Ти само ме погледна. После замахна с шишето.

якоооооооооо на поледните 2 реда настръхнах...

Не, аз поезия не мога да пиша. ;д
Някакси не мога да съчетая "хубав ритъм" с "хубави думи".
Затова пиша само лагерни песни, ако ще е нещо с ритъм. ;д

[10:54:22 PM] Zupaman каза: пиши коментар, да напълним темата ;д
[10:54:26 PM] Zupaman каза: трябва да стана известна
[10:54:26 PM] Zupaman каза: ;Д

соу... харесва ми, защото ме караш да се опитам да разбера какво аджеба чувства лирическата героиня. тва е идеята на всички автори, райд? да се опиташ да се поставиш на мястото на героя му и да почувстваш болките и радостите му. е, ти успяваш да ме накараш да го направя. за малко да бъда момичето криещо се в гардероба.

Тежко е наистина и определено въздейства.. [;

Много дълбоко въздействащо е
Рядко, нещо което чета ми остава в съзнанието за по-дълго, но това ме накара да се замисля сериозно за това колко съм си добре...
Баща ми е умрял като алкохолик ... благодарен съм му, че не е изкарвал яда си върху мен или майка ми .. поне това не е правил ...

йоо, мерси за коментарите, ще се изчервя ;д

Franz, съжалявам за баща ти... ;/

Франц написа:

Баща ми е умрял като алкохолик ... благодарен съм му, че не е изкарвал яда си върху мен или майка ми .. поне това не е правил ...

Разбирам те братле,и моят сигорно го очаква всъщото ако продължава така.. ако вече не се е случило де не знам в какво полужение е
с тази разлика че няма с какво да съм му благодарен изкарвал си го е върху мене и брат ми повече..

по темата:
замахна с шишето
и като го прочетох това направо залегнах супер е браво

Решил бях писателската секция да я оставя за ден, когато ще мога да й отделя полагащото й се внимание, но когато одеве я погледнах от чисто модераторски интерес, просто не се сдържах, понеже творбата ме грабна още с първия си ред...

Страхотно е - адмирации!

Благодаря за коментарите!
Радвам се, че сте почувствали това, което и аз докато пишех.

Не мога да го коментирам....
твърде е хубаво..
твърде силно
ще кажа само едно Браво!

Човеко разплака ме ПРЕКРАCНО е