Зимно

Беше зима.Пръстите тръпнеха-
до прозореца пишех писмо.
По стъклото дантелено-гъсто
разцъфваше снежно везмо.

Гледах нежните, бели рисунки
и запълвах белия лист.
Пишех ти за красивата зима,
за леда- приканващо чист.

Исках пак да отидем двамата
и нелепо да лежим на леда.
Исках пак да грабнем одеялото
и да излезем навън, сред нощта.

Исках теб.Но имах тишината,
този глупав бял лист и студа.
Всеки път, щом си пишех писмата
се усещах безбрежно сама.

Бърша сълзите с ръкавица.
Пиша” липсваш ми” на листа.
Свърших с писането.Има ли смисъл
да ти оставям тези писма?

Всички казват, че оглупявам.
И добавят”Вземи се в ръце.
Той е в кома.Нима има смисъл?”
Нямам смисъл.Имам сърце.

Красиво е..много Blink

И дааа, това за което си бяхме говорили с теб - да лежиш на леда.. aaaw :x ;/
Краят за мен дойде леко неочакван, но пък прави произведението ти уникално и адски въздействащо.
Продължавай да пишеш и да ме радваш, Ади !

За тебе-винаги. :д
Мерси.^_^

Б Р А В О...
Толкова е...
...ами не знам какво да ти кажа,
вече няколко пъти ти казах,
че пишеш изключително красиво
и нежно, и описателно,
и толкова чувствено...
...и с всяка следваща
твоя творба оставам speechless...
Мисля да кажа : впечатляващо.

^^
Честно, колко се радвам че"творбите" ми наистина се харесват на някого..мерси и на теб.

Велико е. Винаги го правиш едно такова ... срязващо сърцето.
<3

В това ми е надеждата. :Д

:adifan::adifan::adifan::adifan:!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
бравоооооо браво браво Smile

your biggest fan is here again biggrin