Тя идва.
Токчетата и пеят по асфалта.
Ако не носеше развратни усмивки,
би изглеждала малка.
Би изглеждала дете.
Ако не бяха угасналите зеници,
и оскъдната блузка от сатен.
Тя е красива.
Но не красива по хлапашки,
не е невинна, не е чиста.
Прилича на майсторска играчка-
Луксозна, лъскава.Красива.
Играчка.Но не и за деца.
Тя дава.
Дава мечти и ражда нови
В замяна на своите-потъпкани.
Тя дава плът на бледите фантазии.
И щом две жадни длани я погълнат,
само очите и издават, че се мрази.
Тя е безлика.
Чертите и са само маска-
пред всеки нов лицето и е ново.
Привидно пръстите и дават ласка ,
а искат да разкъсват и да мачкат..
И да разчупят похотта като окова..
Но засега тя цялата е маска.
Токчетата и пеят по асфалта
когато тя върви към нов клиент
и бавно сяда във колата му
външно спокойна като лед..
Но маската ще падне.
Why? Did I look too innocente?
