Муза

Муза


Тя влезе в празната зала.
Имаше прозорци навсякъде.
“Заповядай” – чу се дрезгав глас.
Жената се огледа, но не го видя.

Пристъпи бавно напред.
Свали палтото си.
“Красива си” – каза гласът.
Гола.
Настръхна. Не от страх.
Той се появи.
Отиде до платното.

“Нарисувай ме.” – прошепна тя.
Погледна я. Прехапа устна.
“Как обичам есента.”
Четката затанцува по платното.

“Гримът ти е размазан.”
“Копелето ми изневерява.”
Ръката му потрепера.
“Значи си сама?”

Издиша. Вдиша.
Изкрещя.
“Търся грубост.”
“Търсиш мен...”

Ледена. Посиняла от студ.
“Искам те...”
Земята. Толкова е неудобна.
“Само днес.”

Вдиша. Издиша.
Изкрещя.
“Дай ми още...”
Капките пот по него.

Голи.
Всичко беше черно.
Докато се забързваше.
После още. Още...

“ИСКАМ ОЩЕ!”
Крясъци.
Устните й, ледено студени.
Неговите, горещи и влажни.

“По-бързо...”
Слънцето залезе.
Платното падна на земята.
“По-бързо...”
Обви крака около кръста му.
“ПО-БЪРЗО!”
И там... там... на земята...

Викове.
Като животни.
Гледаха се, задъхани.
“...Нарисувах те.”


ПС - За Дета! :Д
ПС2 - Ади, тва не е за проститутката, срам ме е да го пускам ;д

НЕ МОЖЕ по Скайп Всичко тука да се радват всички, няма само ти егоистка такава.

Много ми хареса имаш доста раздвижен стил, много динамичен
Харесва ми загатването на нещата и подчертаването на усещанията.

Задължително трябва да пуснеш още нещо

Красиво си е