Мисли за България, анархията и престъпмисълта

Днес си вървях с маркер в джоба и вандализирах плакати. Често го правя. Мразя ги. Не мога да мисля от тях. Когато вървя и разсъждавам, често се случва нещо да ме разсея и мислите ми да дерайлират. Не обичам когато ми наливат мисли в главата. Обичам да мисля сам. НЕ МИ Е НУЖНА ШИБАНАТА ВИ ПОМОЩ! Когато искам да ям, ще ям. Не разбирам идеята на рекламите с готини мацки.Нима се очаква, да си кажа, че този евтин, долнопробен салам е супер, защото след като готината мацка е на плаката, ще се уредя с нея. Сигурно се предполага, че ще си кажа " Хей, виж, тя яде салам. Ще види, че и аз ям същия салам и ще се влюби в мен"Ениуей, тука се отклоних. И без това мразя салам. Също така се ядосвам на реакциите на хората. Много ме нерви изречението "Ти нормален ли си?" . ПО ДЯВОЛИТЕ, не искам!!! Не искам да съм нормален. Ако ти си нормален, какво по дяволите те кара да мислиш, че аз искам да съм като теб. Не искам да вярвам в простотиите, в които ти вярваш, не искам да преследвам нормалните мечти, не искам да мисля нормално. Искам да съм луд. Днес отново се заядоха със заниманието ми. Един човек, започна да ме разпитва защо го правя. казах му, че рекламите ме дразнят.Говедото ме изгледа тъпо. пита ме за името ми и за това къде уча. Защо по дяволите си мисли, че ще му кажа!? Дебил. На няколко пъти идиота, подчерта, че не съм нормален. Потвърдих. Благодарих му даже. Дебил.


Дават ни готови пакетирани мисли и не ни оставят да мислим сами. Ако някой реши, че положението не е както трябва, той директно е наречен ненормален, или му се напомня, че някъде, някой е по зле. "Твоето положение е зле, но помисли за децата в Сомалия". Гледай това, Купи това, мисли за това, съчуствай на тях, бъди тъжен, бъди доволен, не се противи.

Не искаш да станеш като тях, нали? Като онези, странните. Не искаш да си самотник. Знаеш, че не можеш да повредиш машината. Машината дори сама не знае, че е машина. Тя не те мрази.Но ти искаш да живееш в нея нали? От малък имаш страх от самотата. Не искаш да си сам. Ако си твърде различен, няма да се вписваш и няма да намериш приятели. А те са важни, нали? Всички така казват. Всички имат приятели. Когато си с тях е по-лесно. Не е нужно да мислиш, правите го заедно. Мислите за какво ли не. Сериали, Филми, Игри, Музика, Книги. Когато сте заедно е лесно. Когато си сам проклетите ти мисли не млъкват. Натъжаваш се. Осъзнаваш, колко си незначителен и малък. Разбираш, че нямаш истински приятели. Разбираш, че каквото и както и да го правиш, накрая умираш. Същото се отнася и за всичките ти приятели. Спокойно, няма да са вечни. Постепенно, ще се разделите. Ако си късметлия ще умреш преди тях. Ако не си, ще гледаш, как всички около теб умират и ти оставаш сам с мислите си, и с колекциите от филми, книги, музика, самолетчета и всякакви вещи, които си събирал през годините, с надеждата те да заместят другите, когато си сам .


Да отскочим до училище. То е един идеален модел на обществото. В междучасие си. Всички около теб се хилят на някаква простотия, която е била издигната в култ от медиите. Те казват, че е смешно, значи е. Ще й хвърлиш едно око. А може и да си от другите. Може да си от престъпниците на мисълта. Може би просто ще я
пропуснеш и когато другите се забавляват с пакетираните и доставени мисли, ти ще работиш върху твоите. Ще ги пренареждаш, ще ги рафинираш и може би ще ги записваш. Трябва да се опознаеш. Все пак доста време ще прекараш със себе си. Аз лично не искам да бъда в една глава, с човек, когото не познавам. Няма как да му имам доверие.


Мислите са като детските мозайки. Нареждаш нещо. Харесва ти. След време разбираш, че нещо не е както трябва и отново пренареждаш мозайката. Този път е по-добре, но далеч не е перфектно. По късно пак ще я огледаш. Можеш да оставиш това което ти харесва и да махнеш онова, което те дразни.


С пакетираните идеи идват и революции. Можеш да си избереш някоя от тях. Да речем, че ти харесва пънка. "Нямате проблем. Имаме много готови пънк пакети! Какво ще желаете? О, извинете, пакетът е само един, но вас това не ви интересува нали? Какво ще кажете за нон-конформизъм? Новият хит. Продава се като топъл хляб. С него много вървят карирани панталони и бира. Също така получавате бонус, предварително изготвен плейлист с групи, които ще се харесат на останалите около вас. Не ви харесва? Спокойно ще свикнете. Все пак не искате да бъдете отхвърлен. Имате ли някакви идеали? Съжалявам, не може. За сметка на това ние имаме много хубави идеи, които много си отиват с главата ви. Като за начало от вас се иска да се събирате с другите, подобни на вас пънкари. Те също споделят вашия светоглед. Иска се да вярвате, че с носенето на гребен и пиенето на бира, ще внесете драстична промяна в мисленето на обществото и всички ще решат, че капитализмът не струва и че равенството му е майката. Мисленето не е препоръчително. Никога не води до добри неща. Тук имаме и доста хубава колекция от нужна псевдо-култура, с която да подкрепяте идеалите. На въпрос отговаряйте с оригване или с "Анархията всъщност е майката на реда"! Винаги работи. Не приемайте логични аргументи! И не забравяйте, тази революция е на сто процента одобрена от правителството!"



Понякога си мисля за това, колко хубаво би било хората да не ми пречат и да не се мъчат да ме спъват. Ще ми се да мога да изразявам мислите си свободно, без да бъда наричан зубър или луд. Ще ми се да ходя по улицата без страх, че няма да допадна на някого и той ще реши да се сбие с мен. Искам в училище да бъда стимулиран да мисля. Не искам да ми диктуват мисли в час по литература и да тълкуват вместо мен различни произведения. Мразя да гледам филми по книги, мразя да бъда каран да уча чужди мисли, които могат да се различават коренно от моите. Не желая да бъда санкциониран за мислене. Не искам да познавам хора, които смятат, че да сгрешат е ужасно и отхвърлят всякакви логични аргументи с " Ти не можеш да разбереш" или нещо от сорта на "Аз съм прав. Майната й на логиката. Край!" . Очевидно или аз разбирам перфектно, или дори и ти не разбираш защо си прав и не можеш да ми обясниш. Това нещо някак си отново е влязло в главите на хората, като защита от вредни мисли.




Аз съм престъпник на мисълта. Аз съм също така и овца. Просто съм от друго стадо. Но пак съм овца. Сигурно и моят мозък е промит. Мисля, че съм престъпник на мисълта, че мисля различно, но всъщност и моята революция е абсолютно одобрена от Машината. В Машината няма преврати, няма революции. Има само отделни части. И въпреки че частите може да са коренно различни, и с коренно различно предназначение, пак са си части. Всички части накрая се износват и се заменят от нови. Всичко е перфектно нормално. Всичко върви гладко. Да се надяваме обаче, че накрая всичко това ще ръждяса.

за мен не е слабо. доста истини казани по един твой начин.
харесва ми . стила на всичко казано

кефи ме^^
къртиш мивки и тавани
саламите са гадни и мацките не ги ядат наистина

Мерси и на трите

WOW!!!

Аве ей, как можеш да пишеш толкова силно, толкова тежко, толкова ДОБРЕ!

Поствай по-често твои неща - стимулираш собствения ми талант да се състезава с теб.

Това много ми напомня на 'Матрицата', особено в края.
Много ми харесва, и като цяло, но имаш и дост попадения вътре, които могат да бъдат сами за себе си. Естествено, фейв ми е са пакетираните мисли.
Миналата година бях писала нещо такова, беше насочено по-остро към думата 'общество' и всичките й глупости. Малко пуберско беше, няма значение, завършваше със '...и не бъдете част от обществото!'. Приеха го в проклетия алманах на даскало, аз бях много горда, докато не видях, че последното ми изречение е сменено на... 'и затова бъдете пълноценна част от обществото'. Много беше забавно. Системата си действа.
И аз се надявам да ръждяса.
Браво.

Цитат :

Това много ми напомня на 'Матрицата', особено в края.

Същото.
Заради год демн Машина е. :Д

Ади_Психаря написа:

Цитат :

Това много ми напомня на 'Матрицата', особено в края.

Същото.
Заради год демн Машина е. :Д

Ай ноу. Бът дъ айдиъ из слайтли дифрент фром да айдиъ ъф дъ мейтрикс...

Хай, DALEK!

на мен пък не ми харесва стила на написаното.

МНОГО ми харесва това, че имаш МИСЛИ.
Повярваи ми (ти го знаеш), да пише добре може всяка дресирана маймуна.
Това - човек да е господар на мислите в главата си - това наричам талант.
Ти съчетаваш мисъл и емоция, затова е толкова истинско.

keep walking!

DALEK написа:

... и когато другите се забавляват с пакетираните и доставени мисли, ти ще работиш върху твоите. Ще ги пренареждаш, ще ги рафинираш и може би ще ги записваш. Трябва да се опознаеш. Все пак доста време ще прекараш със себе си. Аз лично не искам да бъда в една глава, с човек, когото не познавам. Няма как да му имам доверие.

Ето това е нещо върху което повечето хора трябва да се замислят.
Не е нужно да се смяташ за не нормален, само защото мислиш и разсъждаваш самостоятелно.

Според мен мисленето трябва да се провокира и поущрява, за жалост си прав за училищната система, особено що се отнася до литература. Още с умиление помня първата ми учителка от 5 до 7 клас, която наистина ние провокираше да мислим и анализираме прозведенията, а не да наизустяваме чуждата представа за нещата.

Покрай учителката ми последните 3 години в гимназията почти намразих Ботев, Вазов и Славейков. От къде на къде тя (или някой сдухан критик) ще знае по-добре от мен, какво е искал да ми каже, изобрази и/или намекне Авторът.

Винаги съм смятъл, че ако е искал да каже нещо е щял да го каже Ако не го разбираме значи или не сме достатъчно дорасли (в което четенето на критика няма да помогне) или просто той не е успял да го пресъздаде както трябва

На мен стилът ми харесва и то доста ( е може и да съм пристрастен, аз самия пиша в подобен стил), много добре изграждаш конфликта между собствена си мисъл/становище и стериотипната представа за 'истина'.

Навеждаш ме на някои расъждения, които може би трябва да намеря време и сили да запише

Поздрави и продължавай все така да опознаваш себе си и не спирай да мислиш

fonix написа:

DALEK написа:

... и когато другите се забавляват с пакетираните и доставени мисли, ти ще работиш върху твоите. Ще ги пренареждаш, ще ги рафинираш и може би ще ги записваш. Трябва да се опознаеш. Все пак доста време ще прекараш със себе си. Аз лично не искам да бъда в една глава, с човек, когото не познавам. Няма как да му имам доверие.

Ето това е нещо върху което повечето хора трябва да се замислят.
Не е нужно да се смяташ за не нормален, само защото мислиш и разсъждаваш самостоятелно.

Според мен мисленето трябва да се провокира и поущрява, за жалост си прав за училищната система, особено що се отнася до литература. Още с умиление помня първата ми учителка от 5 до 7 клас, която наистина ние провокираше да мислим и анализираме прозведенията, а не да наизустяваме чуждата представа за нещата.

Покрай учителката ми последните 3 години в гимназията почти намразих Ботев, Вазов и Славейков. От къде на къде тя (или някой сдухан критик) ще знае по-добре от мен, какво е искал да ми каже, изобрази и/или намекне Авторът.

Винаги съм смятъл, че ако е искал да каже нещо е щял да го каже Ако не го разбираме значи или не сме достатъчно дорасли (в което четенето на критика няма да помогне) или просто той не е успял да го пресъздаде както трябва

На мен стилът ми харесва и то доста ( е може и да съм пристрастен, аз самия пиша в подобен стил), много добре изграждаш конфликта между собствена си мисъл/становище и стериотипната представа за 'истина'.

Навеждаш ме на някои расъждения, които може би трябва да намеря време и сили да запише

Поздрави и продължавай все така да опознаваш себе си и не спирай да мислиш

Ако не бяха махнали системата за рейтинг, щях да дам плюс на това мнение

Точно, и нас така ни ограничават в даскало по литература. Класната си е наумила нещо и ако не стигнеш до нейния извод, ами имаш някакъв по-различен начин на мислене и това ти помага, значи си лайно и не заслужаваш да живееш. Ебати тъпото, честно.

fonix каза
"Поздрави и продължавай все така да опознаваш себе си и не спирай да мислиш "

Да! И не спирай да дишаш! И да ядеш! И да акаш!
Хайде пич, познавам твоята порода. Можеш още... още много!

Keep walking!