Age : 29 Брой мнения : 2354 Location : Пловдив Интереси : ego trips Рейтинг : 134 Registration date : 15.07.2008
Заглавие: Razor Вто 25 Авг 2009, 13:23
1984та виждаме раждането на най-добрите ексрийм метъл способности, група, чиито идеали не допускат компромиси, чиито убеждения водят до осем албума и равен на тях брой години усилени битки. Без повече победители, този квартет перманентно стопява метъла с безумна агресия и ярост. Несъмнено го и постигат, и продължават да правят и до днес.
Гледката започва с четирима младежи от Guelph, Ontario: Dave Carlo на китарите, Stace "Sheepdog" McLaren на вокалите, Mike Campagnolo на баса и Mike "M-Bro" Embro на барабаните. Всички от тях, фенове на тогавашният възроден хеви метъл, жадни да инжектират стила с по-тъмни представи за света и обитателите му: в есенцията, студена, изчислена атака едновременно музикално и лирически. Първото им изливане на енергия само се обявява като"Armed and Dangerous", сомостоятелно финансирано EP, представящо 7 песни и продадени 1200 копия, достатъчни за контакт с Canada's Attic Records, с които Razor ще запише следващите си три албума.
Първият от трите Attic записи, "Executioner's Song", излиза не след дълго, а материала е предимно писан по време на периода "Armed and Dangerous". Доказва се добре сред феновете на групата, агресивна музика. И тези същите фенове няма да чакат дълго до излизането на първият, от серия на еволюционни стъпки, които ще направят. "Evil Invaders" (1985) залива слушателите с по–котролирана и фокусирана атака, лично посочена от високите вокали на Stace McLaren и все по-приятните кукички и остри като бръснач рифове на Dave Carlo. Музикален клип бива записан по едноименната Evil Invaders, вероятно първото спийд метъл видео записвано някога. Година по-късно "Malicious Intent" се появява на музикалния пазар. Въпреки че песните са силни, албума страда лекичко от вътрешни проблеми в групата, които започват да се повишават. Това предизвиква молбата за прекратяване на контакта с Attic, на който те отвръщат благосклонно. Razor няма да бъдат свободни да изучават нови посоки, и това, което правят с "Custom Killing", самостоятелно финансиран албум, в който присъства най-експерименталния материал, който са писали. В контраст с краткото пръсване на енергия, с който са добре познати до тогава, "Custom Killing" включва няколко песни, обтегнато епични, комплексни по природа, не напълно запомнящи се. Иронично, въпреки бедния комерсиален успех, това е най-доходният албум на групата, по време на независимият им статус. Razor привидно губят началните си виждания, които са гордо приети и приложени в действия и думи. Dave Carlo осъзнава, че е време да се пренагласят и да се задвижат към следващото ниво. Неговият неясен близък звук, толкова силен и свиреп, същински галопираща ярост от бързина, толкова близо до върха, че разцепва групата на два лагера, оставяйки Carlo и McLaren да упорстват.
Carlo охотно се заема с тежестта на отговорността за писането на песни, като изплува нов Razor, сух, алчен, включващ безподобни бързини и неспираща енергия, срастващ в "Violent Restitution", албум, който се изявява като по-популярен от предишните им. Докато Adam Carlo (брата на Dave) заема баса, работата на Rob Mills’ по барабаните помага за по-нататъчната посока на групата. Отличителния стил на Mills’ и невероятното синхронизиране, добавя мощения елемент на часовниковия механизъм, с точност на звука, смесвайки се перфектно, и дори може би вдъхваш живот на верижните рифове на Carlo. Вокалите на McLaren надминават предишната му работа. Това е и последният му албум. Bob Reid, тогава участващ в SFH, оставя групата си, за да попълни мястото на вокалите в Razor. Еволюцията продължава.
"Shotgun Justice" се изстрела с невероятна скорост, сипейки песен след песен от ненавист, безсилие и гняв, най-вече ръководени срещу разводнената музика на някогашните хеви групи. Въпреки не-неизмеримо различният от предшественика си албум, в контраст на него е нарастващата сложност. Второто видео на групата е продуцирано за песента Shotgun Justice, но е почти веднага отхвърлено заради негативното изобразяване на яростта. Третото видео, подходящо избрано, е по песента American Luck, но в него не е вложен голям бюджет, с цел спасяване от всякакво комерсиално внимание.
Трагедия ще се изстреля на пътя, инцидент, от който Rob Mills напуска, неспособен да запише следващо произведение. Dave не се разубеждава и пристъпва към завършването на творението си, имитирайки стила на Mike чрез синтезатори. Това време на опити, пробужда в Carlo растящо чувство за хармония, което неизбежно филтрира по свой начин в материала. "Open Hostility" става новия връх на спийд метъла, групичка от кратки, сбити звукови експлозии, подходяща проява на вокалите от страна на Reid и въвеждане на песен, изцяло композирана и написана от него. Седем години след идеята, Razor са се превърнали в неизмеримо силни, хвърлящи безкраен поток от прецизни ритми, носещи се до атонална хармония. Северна Америка усилено се опитва да отритне опитите, предпочитайки да се концентрира върху нарастващата гръндж вълна, загърбвайки почти изцяло метъл движението. Втори октомври 1992ра, края на едно турне. Razor е привършил курса си. Или поне така изглежда.
След три години черна дупка, Bob Reid взема позицията си в SFH заедно с Jon Armstrong на бас и Rich Oosterbosch на барабани. Те записват два албума, "One of Those Days" (1992) и "All You Can Eat" (1994), жънейки скромен успех. Dave Carlo от друга страна, ужасно се нуждае от почивка след осемте години непрекъсната тежка работа и големи дози мъка. Оставя изцяло музиката за година, въпреки че се връща към китарата от време на време, но единствено за собствено удоволствие и удовлетворение. Като музикант той все още усеща нуждата да прави музика, но вярва, че е направил вече всичко, което може, с контекст – Razor. Бърза ретроспекция се появява под формата на "Exhumed", двойна CD компилация обхващаща всеки студиен албум, осигурявайки на феновете вкус от стария, по-тъмен материал. Времето тече, завърта се 1996та и Bob Reid започва да възкресява Razor. След много ласкателства, Carlo подхвърля готова музика в скута на Reid, като за него остава единствено да напише лириките, опция в която Carlo е бил особено невероятен в миналото. Резултатът от комбинираните усилия на двамата е "Decibels".
П.П. - Отне ми цялата сутрин да напиша историята на групата, но надявам се - си заслужава, макар че съм сигурна, че едно 70% не сте ги чували и надали и ще се запознаете с тях.
Гост Гост
Заглавие: Re: Razor Сря 02 Сеп 2009, 02:07
регистрирах се в тая кочина само да ти кажа едно голямо евала ! верно ли си на 14 бре о.о
RAZOR са институция , гордостта на Канада . Малко групи могат да им стъпят на малкия пръст .
Puppet Master Rockplacer
Age : 29 Брой мнения : 2354 Location : Пловдив Интереси : ego trips Рейтинг : 134 Registration date : 15.07.2008
Заглавие: Re: Razor Сря 02 Сеп 2009, 10:05
pestilence написа:
регистрирах се в тая кочина само да ти кажа едно голямо евала !
та, благодаря ти
Илмари Rockplacer
Age : 31 Брой мнения : 1492 Location : Пловдив Интереси : интересни Рейтинг : 9 Registration date : 24.01.2009
Заглавие: Re: Razor Пет 26 Фев 2010, 11:54
Те това е въплъщението на Канадския траш. Пълни с агресия, въоражени с бързи и тежки рифове, растърсващи барабани, а ве пълна лудница са. Жалкото е че са малко хората които ги слушат. Определено Violent Restitution и Custom killing си ми остават най-любими албуми. А до колкото описанието.....трябва да почнеш да пишеш такива по-често. Не са много хората които описват успешно музика в детайли, смесвайки неутрална гледана точка и лични предпочитания.
П.С.: F*CK YOU POSERS, THRASH WILL GET YOUR HEAD!
Последната промяна е направена от Илмари на Пет 26 Фев 2010, 20:58; мнението е било променяно общо 1 път
stunnka Epic
Age : 30 Брой мнения : 716 Location : Варна Рейтинг : 1 Registration date : 22.09.2009
Заглавие: Re: Razor Пет 26 Фев 2010, 14:05
Много дълго описание бе.Само да напишеш "Канада" стигаше и 1 клипче.Ужасно невероятно яки!