Седнах да пиша
Моля се да сполуча
Вдъхновена от викове и сълзи
Изливам болката си тук
Седя на стола
Гледам звездите
Блещукат
Коя съм аз?
Каква съм аз?
С какво съм заслужила очите си
Виждащи сълзите в очите на майката
Коя съм аз?
Каква съм аз?
С какво съм заслужила слухът си
Усещаш и най-тихия укор
Коя съм аз?
Каква съм аз?
С какво съм заслужила ръцете си
Прегръщащи умиращо тяло
Кое те прави достоен да гледаш звездите?
Кое те прави отрепка?
Кое те прави боклук?
Кое те прави герой?
Защо не мога да захвърля всичко
Та нали бях дете
Захвърлих си куклите
Сега съм голяма
Ще захвърля чувствата
В шкафа празен ще седят
Забравени
Заключени
Трудно ли е да спреш да се притесняваш
Глупостите да оставиш
Да живееш живота
Яхнал вятъра
Да бягаш по поляни
А не да се давиш в океани
Защо за всичко се хабят нерви
Защо всички сме затрупани с проблеми
Защо дори за този стих се нервя
Може би ‘щот рима не мога да намеря
Леле...колко съм изписала
Малко повече от колкото съм искала
Но това е кофа за душевния боклук
Едва ли ще спра до тук
Защо мечтите ни са потънали в кал
Къде се изгубиха душите ни в този мрак
Къде изчезна малкото огънче
Пламтящо в детските очи
Усмивките златни
Сега са желязни
Мразя този живот
Мразя това време
А бях огледало високо
Виждащо всичко
Целия свят бе пред мен
Но това беше преди да се счупя
В нейните крака
Зловеща и прекрасна
Суровата Съдба
Лесно е да се направи
Раз, два, три
Усмихни се ти
Четири, пет, шест
Виното изпии на екс
Седем, осем, девет – ай!
На живота си сложи край
До десет недей да стигаш
Пак надолу ще започнеш да слизаш
Като ангел
Със счупени криле
И разкъсан ореол
От небето пропадам
Раздирам тялото си с ръце
И се разпилявам по цялата земя
Пея силно песен
Греховна песен
За да се чуе гласът ми
Стана доста объркано
Но това съм аз сега
Объркано момиче
Не виждащо смисъл в собствените си творби
Не разбиращо защо света
Напоен е в съжаления и ярост
