Жива съм!
Gracias a la vida
que me ha dado tanto ...
Жива съм! Жива и будна, летя!
Крилете ми бели са, снежни, искрящи!
От облаци крехки кули градя,
звездите докосвам, тъй ярко блестящи.
Жива съм! Жива, избухвам, горя!
В пламък се раждам, в пламък копнея!
Феникс излюпен съм от пепелта,
в лицето на Мрачната Нощ аз се смея.
Жива съм! Жива, изтичам, валя!
Разплаквам от радост сърца от стомана!
С реки се надбягвам, с моретата спя,
и ручей съм буен, и капчица няма.
Жива съм! Пулс съм на Майка Земя!
От моята гръд планините изникват!
И черната пръст съм, и горски листак,
и хората смъртни мен първо обикват.
Жива съм! Пурпурна кръв във плътта,
розови устни танцуват от смях.
И горда пристъпвам - щастлива жена!
С нежно лице и със силна душа.
Жива съм! Виждам го, чувствам го, знам!
И бъдно , и минало вплитам в съдба!
Пълна със знания, светъл съм храм.
Отдавна родих се - преди вечността.
Жива съм! Сянка и слънце, и мрак.
Вселена безкрайна съм, пълна с живот.
И ти ще си жив, защото сега
пред те се откривам : Аз съм Любов!
Жена
Вода съм в огнените вени,
огън съм за ледени души.
Твоя смях бълбука в мене,
а в твоя поглед - моите очи.
Рана съм за силни и за смели,
билка съм за болни от тъга,
суха кал - по ръцете тънки бели,
спасяващ вик в неловка тишина.
Копнежът аз съм по зелена пролет,
мъка съм по синьото небе,
и птица в плен съм, и съм волен полет,
и жар в замръзнало сърце.
И още много съм - сълза,
съм обич, нощ, земя, луна,
среднощен шепот бял в съня,
но най от всичко съм ЖЕНА.
Insomnio
Уморени сребристи стрели от лъчи
самотната Майка Луна ми поднася.
Заравям лице в разпилени коси.
Прозореца стене. И се унасям.
Сънувам далечни красиви страни
(Испания лумнала в огън и блясък).
Усмивка, въздишка. Фламенко! И... ти.
Вълните, шептящи на кули от пясък.
С целувка от вятър ме буди зората.
Далече на изток изгрява денят.
Умира сънят ми, стаил се в чаршафа.
Нима има хора, които не спят...