Каква е причината да се карате често?

По каква причина бихте се скарали с някой? Кое е онова нещо,което ви побутва да кажете нещо гадно и да стигнете до момента дори да не си говорите с някой близък *било то най-добрия ви приятел или гаджето*?

Аз гледам да не се карам с никой, дори и в лоши ситуации. Не искам да губя никой, следователно избягвам каараниците.

Finrod написа:: Аз гледам да не се карам с никой, дори и в лоши ситуации. Не искам да губя никой, следователно избягвам каараниците.

и аз така до колкото мога

Аз от най малкото мога да се обидя...но за да не говоря на някой трябва да е направил нещо адски гадно. Когато съм обидена.. пълен игнор за този който ме е обидил, но няколко дена не повече.. ако съм сърдита на някой тогава вече става зле ;д защото си позволявам да правя номера... но не се сурдя лесно.. както казах трябва да е станало нещо супер... нз..

караниците с нашите са ежедневие и ги понасям нормално...с изключение на скорошните.
Те бяха леко...несправедливи.
Причината беше, че ме искат за куче-пазач.
няма значение..

Скарването с приятел, от друга страна, ме кара да се чувствам ужасно.
Колко пъти съм го казвала и ще го повторя- приятелите ме карат да се радвам, че живея.Не мисля, че съм се карала сериозно (по моята скала за сериозно) с някого от тях и дано не се случи.

Обаче ако стане, причините може да са
-предателство
-лъжа(почти същото)
-несправедливо обвинение
-недоверие
-ако евентуално нещо ми е срутило настроението, мога и без причина да се скарам..и след това ще изтичам да се удавя в мивката. ;d

/пак казвам, дано не стане скоро нищо подобно.

Според мен липсата на контрол у човека е причината за повечето караници.
Понякога се случва така, че всичко което ми идва на ум искам да го изкажа гръмогласно.. знам, че не трябва, но става автоматично. Повишаване на тон, непослушание, нежелание за какъвто и да е разговор, неразбиране на другия..
Когато един човек недоволства от другия, проблемът не се решава със едно скарване.Напротив, проблемът става грамаден и трябва да се реши с един спокоен уравновесен и смислен разговор. Контролираните емоци винаги спасяват.

Рядко се карам истински с някого...
а и от доста време не съм се скарвал
но виж, спора е друго нещо. споря всяка минута Smile

ако няма с кого, със себе си
но спора е твърде повърхностно нещо, за да оказва някакво влияние върху нечии отношения

Аз не се карам с хората. Хората се карат с мен.

за глупости най вече за музика за алкохол все за нещо ще има

Карам се най-вече с майка ми. За какво ли не - най-вече, защото все още мисля, че е несправедлива. Но какво да се прави - майките са винаги прави (по някакво неписано и нелогично правило)

Иначе... за дребни неща се нацупвам лесно. За по-сериозни си е направо ад. И често човека не знае за какво му се сърдя, защото не говоря (което е тъпо, но както и да е).

Обаче да се карам с някого се случва рядко. Почти не повишавам тон. Последния път беше защото една приятелка много ме накофти - заради нея трябваше да се измъкна от нас по никое време и да си навлека беля. Както и да е. Като се развиках чак се стресира, щото никога, за толкова години, не съм го правила.
То така е по-добре де. Няма нужда да започна да нареждам за да разберат че ми е прекипяло.

Аз не много по споровете ,караниците но най често когато някой започне да ме лъже което става доста често... или някой от приятелите ми се заяжда нарочно но гледам да не обръщам особено голямо внимание на тези неща ...

@ Пешо - това не са истински приятелства. ;]

Като се скарам с някого и винаги ми става толкова гадно ,че ходя и се извинявам ,понякога дори без вина. Такава съм. Не понасям караници...

рядко се карам с хората...
но съм се карала заради приятели и от уважение към моето си мнение ;DDD

Използвай бутон EDIT.
~Puppet Master

Адски рядко се карам с някого.Опитвам се да се въздържам и ако нещо може да се премълчи..го спестявам,така избягвам кавгите.Е вече ако става дума за нещо много сериозно-лъжа,предателство..си казвам каквото имам но накрая пак гледам до колкото се може нещата да се оправят..
Мразя някой да ми е сърдит..и затова се опитвам и аз да не го правя.

Ами причината да се скарам с някой е, че той е тъп. Аз с Не-тъпи хора не се карам, както и с хора, които преди са били тъпи, но след това поумняват. Twisted Evil

С нашите се караме често за всякакви битовизми. В тия случаи ядът ми се подхранва от мисълта, че със семейството ми си крещим буквално за глупости - пранета, съдове, дрехи и блабла и тия глупости ни скапват отношенията, които трябва да имаме като семейство. Отделно, че всички сме големи нерваци.

С приятели винаги съм гледала да не се карам, но на моменти наистина не мога да си замълча, да си затворя очите или да преглътна... Страшно мразя да ме подвеждат, да ми се надуват, да ми се качват на главата и да ме обиждат хора, на които държа, особено ако е без никаква подбуда от моя страна.. е тогава също си изпускам парата..

Еми причината да се карам много с приятелите или наще е че съм голям инат и че съм държъ на моето и не оважавам на другите мнението .. Cry

Аз като бях малък съм се карал с един приятел.. по точно той ми се сърдеше за глупости и не сме си говорили с месеци, но поне разбра, че се сърди за глупости и така : ) Всичко си е 6 сега ;д

Трудно някой може да ме изкара извън нерви - отминавам всичко с усмивка. Спрях да се дразня на дребните неща. Трябва наистина да ме сварите в кофти настроение, че да ви се развикам..но дори и тогава - най-много да ви посрещна със студенина и просто да кажа всичко, което мисля..а тогава става опасно. ;д

Дори с най-близките ми приятели спорим често, за пълни глупости.Правим се на обидени 5 мин и после всичко е по старо му,че и по-добре. :Д Много рядко наистина се карам с някой..трябва да има много сериозна причина. Smile

И все пак ,ако се скарам с някой ,на който държа..няма начин да не оправим отношенията си. Smile

С майка ми за всякакви неща. Сега на дневен ред е прекъсването на ВИНС-а.
С Аня за дреболии доста често.
С приятели не се карам. Те ме изоставиха, така че няма с кой да се карам.
С гаджето не сме се карали досега. Има таланта да ме усеща кога почвам да изпушвам, обръща всичко на майтап и както съм крива в следващия момент вече се гърча от смях.

Така...в общи линии само с майка ми имаме сериозни спорове, иначе с бившето гадже редовно си се карахме за глупости - твърде ревнив. Някакви големи караницине съм имала. Гледам да ги избягвам.

с приятелите ми не се карам...е, случва се, но рядко като най-често е че се опитват да ме предпазят от нещата които могат да ме наранят, като не осъзнават че като разбера по-късно и разбера че са крили от мен боли повече...
с гаджето ми се караме доста често, дължи се на факта че сме почти еднакви по характер и се дразним от еднакви неща които и двамата правим, още повече че сме много сръдливи за глупости...но си се сдобряваме после, де...
а, да...често се карам с една от моя клас но то е защото не се понасяме... biggrin

...а едно време бяхме добри приятелки, но тя стана поредната жертва на чалгата и ку*венията...

Караниците с нашите няма да ги коментирам- най- обичайни скандали ;Д
Мразя някой да си мисли ,че може да прави каквото си иска с мен и да ме лъже или използва... полудявам. Въпреки това, за съжаление, колкото и зле да е постъпил някой с мен, ако се скарам с него или го обидя по някакъв начин, винаги ми е гадно след това.

Единственото, което не мога да преглътна е някой да се скара с мой приятел. Тогава вече, каквото ще да става, скачам на бой. Не ме интересува особено какво си мислят повечето тъпаци за мен, но стане ли въпрос за приятели- не мога да оставя нещата така!

Различия, предполагам.

най често се карам с хората когато някой ми каже какво да правя ,а това много ме изнервя biggrin