Бархетните завеси
облизват сцената.
Плавно се издигат
нагоре.Искам небето-
просто да е над мене.
Публиката притихва.
Чака своите принцеси,
покорно оковани.
Чака принца спасител.
А аз искам небето...
да го помилвам с длани,
да бъда лично негов зрител.
Чувам сърца(разтуптяни).
Ускоряваща пулса мелодия.
Те са избрали фантазията
за своя реалност.
фантазиите са дрога.
Нека се дрогират,
нека сами избират
съня си наяве.
Дори да ме няма на сцената
въображението им ще запълни
празнините, които ще оставя.
Искам само небето.
Сребърно от звезди-
то е моята дрога.
Сцената на фантазиите ми,
лице без черти.
Мога да го претворя, мога..
Всеки си има дрога.
Своя бял лист хартия,
който да изрисува с мечтите си.
Море от небеса,
израждащи се в нещо ново,
щом затвориш очите си..
